четвъртък, 29 септември 2011 г.

Ръката, която държи меча


Живял някога един Завоевател, който виждал смисъла на живота си в това да напада чуждите царства едно след друго и да ги завладява. Смятал, че му се отразява добре не само финансово, но и имиджово - а за погъделичканото его изобщо няма смисъл да споменаваме.

…Един ден той стигнал до поредната граница и я преминал – а там живеел с поданиците си Владетелят. Естествено, той изобщо не бил очарован от инвазията - събрал войската си и тръгнал да изясни лично ситуацията на място.

Двете армии се срещнали на бойното поле в яростно сражение, като победата клоняла ту на едната, ту на другата страна. Постепенно обаче проличало, че хората на Владетеля са организирана армия, а тези на Завоевателя – просто пълчище. И докато редиците на едните оредявали, но оставали стройни, другите скоро се объркали, някой извикал „спасявайте се! ” -и нашествениците хукнали назад. Но Завоевателят не успял – или не поискал - да побегне с тях и останал сам в полето пред цялата армия на противника. А после предизвикал Владетеля на двубой.

Другият кимнал, слязъл от коня и се завързала ожесточена битка, която продължила дълго – докато накрая мечът на Завоевателя отхвръкнал настрани, а той самият паднал обезоръжен на земята. Тогава Владетелят насочил своя меч към гърдите му с ясното намерение да приключи веднъж завинаги с тази история.

Завоевателят оценил ситуацията като форсмажорна и направил единственото, за което могъл да се сети – изплюл се в лицето на противника си. А може да е било просто акт на отчаяние и злоба.

Мечът на Владетеля замръзнал във въздуха, а той самият останал неподвижен за няколко секунди; после избърсал лицето си, прибрал оръжието и тихо казал на лежащия пред него:

- Ставай и се махай оттук. Но имай предвид, че скоро ще се срещнем пак - и тогава…

Завоевателят реагирал по възможно най-неподходящия за ситуацията начин – попитал защо не са го убили.

- Ами, как да ти кажа – започнал уморено владетелят – Ако те убия, ще излезе, че е било понеже си ме наплюл. Не защото разруши градовете ми, засипа кладенците и уби толкова хора, а заради една плюнка. Не мога да приема подобна мисъл.

Завоевателят очевидно все още бил в шок:

- Но ако ме убиеш, аз няма да съм в състояние изобщо да мисля за теб – нито добро, нито лошо..

Владетелят въздъхнал:

- Кого го е грижа какво мислиш ти… Проблемът е, че аз ще знам, че ти отмъщавам за обидата. А ти заслужаваш наказание по съвсем други причини. Хайде, махай се и не предизвиквай повече съдбата.

Завоевателят се изправил, изтупал прахта от дрехите си и бавно тръгнал след разбитата си армия..
А когато я настигнал, определил свой наследник, казал му никога повече да не води ордата насам, а после … отново се обърнал и тръгнал.

Отивал при Владетеля, за да го помоли да го научи на изкуството да вземаш решения не под влияние на емоциите си, а според това кой какво е заслужил…


Какво мога да добавя? Това е един от най-ясните показатели, по които можеш да различиш аматьора от професионалиста – първият взема дадено решение, понеже така ИСКА, вторият – понеже така ТРЯБВА. Нещо повече – когато осъзнае, че е в плен на емоциите си, опитният мениджър изобщо не взема решения, от които може да зависи нечия съдба.

И не преценява хората по това дали го плюят – или го целуват по… бузата например.

Друг е въпросът, че професионалистите никой не ги плюе, освен може би пълните идиоти -но тази статия определено не е предназначена за последните.

И все пак не препоръчвам примера на Завоевателя да бъде следван буквално - все пак никога не можете да бъдете напълно сигурни, че срещу вас стои професионалист - а мечът така или иначе е у него.

Успех!

23 коментара:

  1. Благодарря ВИ, за тази статия. Много ми харесва. Наистина добрите решения, не само в бизнеса, но и в живота са плод на анализ, а не на емоции. Не знам дали ще повярвате или не, но я прочетох в най-подходящия момент, когато за малко да взема едно наистина глупаво решение и тази Ваша статия ме накара сериозно да се замисля.

    ОтговорИзтриване
  2. Много съдържателно, Тимуре, хареса ми. И малко се чувствам гузна, щото и аз понякога се поддавам на емоциите... само понякога, но пък точно когато не трябва :) Приказката твоя ли е?

    ОтговорИзтриване
  3. Рая: Не, не е моя. Има много подобни притчи, които са популярни сред бизнес-тренерите и всеки ги интерпретира както намери за добре в подкрепа на една или друга теза. А някои неща просто съм чел или чул някъде.

    Веста Консулт: Aко трябва да съм честен, и аз не винаги следвам съветите си на 100%. Но това не означава, че не трябва да се опитваме.

    ОтговорИзтриване
  4. Така е Тимуре. Да си призная честно, аз реагирам доста емоционално (повече в личен план отколкото в служебен) и това до моемта ми е донесло много проблеми и неприятности. Днес ме спряхте да не си ударя главата в стената :)

    ОтговорИзтриване
  5. Отново много ама много добро. Историята е плод на въображението ли е или е подбрано от някъде?

    И в двата случая ви свалям шапка.

    ОтговорИзтриване
  6. Нурал: Отговорих вече на Рая, че съм ползвал фолклор. Тълкуванието обаче е мое.

    Благодаря на вас и останалите за добрите думи, заради които всъщност продължавам да водя този блог.

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност, попаднах на тази история преди много време и не я помня добре. Без да претендирам за пълна достоверност, мисля че Завоевателят станал много добър ученик на Владетеля и усвоил цялото му управленческо майсторство, а после все пак се върнал и оглавил отново Ордата. Обаче наследникът не искал да върне властта, та се наложило Завоевателят да прилага на практика наученото. Дори май се цитираха реални, но малко известни исторически личности.

    Обаче - както казах, не помня източника и не зная как да го намеря. А и едва ли има смисъл, това е просто илюстрация на една идея.

    ОтговорИзтриване
  8. Тимуре, аз питах за самата приказка просто от любопитство.

    Успокояващо е да знам, че дори и ти невинаги следваш тези иначе много полезни съвети. Ама нали сме хора: едно е да знаеш, друго да можеш, трето и ЧЕТВЪРТО да го направиш :)

    Хората си мислят, че като сбъркаш веднъж и можеш веднага да си промениш поведението за следващия път. Не е така, то става постепенно. Първия път може много да сбъркаш, втория път ще овладееш част от нещата и ще намалиш грешката, третия път може би ще я овладееш почти изцяло но пак ще има какво да се желае.

    Аз поне съм така.

    ОтговорИзтриване
  9. Няма начин два пъти да се мине през една и съща река. А и поне на мен не ми звучи добре това с повтарянето в разни вариации на една и съща грешка.

    ОтговорИзтриване
  10. @Боянова - еми то и на мен не ми звучи добре, ама аз съм така. Пък и някои грешки са доста комплексни - примерно как реагираш в дадена ситуация, как си харчиш парите, как се отнасяш към новите си клиенти. Не става въпрос за елементарни неща като "Ау, не го видях тоя знак против паркиране, следващия път няма да спирам тук". Или "Ау, как не се сетих да взема билет 1м по-рано, следващия път ще знам".

    Ако ти можеш от раз да изкорениш даден грешен модел на поведение - шапка ти свалям и моля те, научи ме как се прави :)

    ОтговорИзтриване
  11. Относно грешките,

    И двете сте прави, ама за различни неща :) До колкото успявам да усетя Боянова не говори за "елементарна грешка", нито за модел на поведение, а просто за гаф в буквалния смисъл на думата, който не бива да се повтаря- доверих се на грешен (бизнес) партньор, взех в тази ситуация лошо (управленско) решение ... и пр. Т.е. все неща, които можеш с чиста съвест ДА НЕ повтаряш друг път. Рая, ти (извинявай, нали може на ти) имаш предвид като че ли по-скоро модел на поведение и то неправилен. А неправилният модел наповедение говори за устойчив навик. Тук въпросът е в осъзнаването. Нещо е правено дъго време по не най-добрия начин, след някакво време (не веднага) е дало резултат категорично незадоволителн при това, след което следва процес на анализ на "грешката" (но в случая говорим за грешен модел)и накрая идва промяна в стратегията на поне 2 етапа- 1 етап: промяна на грешната стратегия и анализ на резултата, ако той не е задоволителен- 2 етап- категорична и изначална смяна на стратегията, от което следва нов резултат, нов анализ и пр. Цикла се повтаря или подобрява, в зависимист от много неща и фактори, част от които са личните аналитични способности :) Да не задълбавам :)

    И да, грешният модел се изкоренява от раз. Цигарите се спират от раз, алкохолът също. Няма такова нещо като постепено "отказване" от лошите навици (, а както казах моделът на поведение - това са устойчиви навици , довели до конкретно поведение в дадена ситуация). Въпросът тук е в анализа- дали може всички бъгове да се намерят и махнат наведнъж или ще последва процес на отстраняване в зависимост от показаните резултати :)

    Ох, пак написах нещо като нищо :)
    Надявам се да ме разбра :)

    Между другото прегледах сайта ти такабг. Някои от статиите ти изключително много ми допаднаха. Адмирации!

    ОтговорИзтриване
  12. @Веста - благодаря за коментара и за хубавите думи :)

    Искаше ми се да чуя и Боянова, дано влезе да види коментарите.

    Когато говорим за грешен модел на поведение (а повечето сериозни грешки идат от такива модели, нали) да, действително трябва осъзнаване. Но не, не може веднага след осъзнаването да изкорениш модела. Ако беше толкова лесно, нямаше да има пушачи и алкохолици :)

    Но нашите модели на поведение са навици, затвърждавани с години. Така промяната става трудна.

    А дори и при силна воля и силен аналитичен ум, няма две абсолютно еднакви ситуации. Понякога човек знае какво трябва да направи, но както обяснява и Тимур с тази история, понякога емоционалното състояние му пречи да мисли трезво.

    Затова според мен да си видиш грешките и да осъзнаеш какво следва да направиш е едно, а да изкорениш модела - съвсем друго, и това вече отнема много време. Може да си в момента ядосан. Недоспал. Стресиран. Махмурлия :) Ние никога не действаме в идеални условия, а и не сме роботи просто да изтрием стария алгоритъм и да го заменим с нов.

    Това имах предвид, като говорех за постепенно намаляване на грешките и за изкореняване на грешните модели. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Аз те разбрах... в този ред на мисли моята "грешка" така да се каже е доверчивостта :) Всъщност понякога не става на въпрос толкова и за "навици", а устойчивото поведение е комплексна величина, която включва нашите личностни качества и черти на характера, в това число мързел, антипания към нещо/някого, стремеж "сам да си свърша работата, ама всичката", което понякога е вид недоверие към екипа и куп други неща. Та за това процесът на анализ е проблемен. Не винаги е възможно да преценим слабостите си и от там ефекта , до който те ще ни доведат :) А до колкото Боянова, рано или късно ще се намеси. Доста активно участва в коментарите и в тази връзка искам да й благодаря, че ми показа този блог :)

    ПС. Направих една мазаница със свързването на профилите в google friends connect и сега вече не знам като каква се подписвам. Като Веста Консулт, като офис Веста или като Марина (Мучакова). Ама всичките тези сме аз де :) Да не стане объркване с множествената ми самоличност.

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. @Рая

    Зависи от анализа на ситуацията и от волята да се наложи решение.

    Как да се употреби опит от минала ситуация в бъдеща сходна такава (сходна, защото две еднакви ситуации няма).

    Пример (неангажиращ): Дете съобщава на непознат човек колко пари има у дома. Малко след това домът е разбит и ограбен.

    1 вариант. Няма анализ на ситуацията и извличане на опит за предпазване попадане в следваща такава. Родителите съобщават на детето, че не трябва да казва колко пари има в дома му и спират до там.

    Идва непознат и си говорят:
    Непознат: "Ей, загубих се. Я да ме упътиш как да стигна до..."
    Говорят, говорят... Като разговорът потръгне, излиза от първоначалните си релси.
    "Купих си страхотен нов лаптоп. Еди къв си. Схващаш ли му еди какво си?"
    Говорят, говорят...
    Непознат: "А вие имате ли лаптоп? А какъв? Колко струва? А кога е купен?"
    Говорят... Говорят...
    Непознат: "А у нас имам един какъв си телевизор. А вие какво имате? Да, ясно. И колко струва? А кога е купен?"
    Говорят, говорят...
    "Аз вчера бях на страхотен купон? Ти по купони ходиш ли? А вашите вземат ли те на купони с тях? А хубаво ли е? А често ли е?"

    Мине не мине време и нов обир.

    2 вариант. Родителите помислят за сходните ситуации и наблегнат над стабилното научаване на детето да не казва не само какви пари има у дома, но и да не разговаря въобще с непознати по никакви въпроси, включващи какво имущество има у дома. Да не се хвали на никого за закупена нова техника. Ако може да избягва разговорите с непознати хора, да ги избягва. Да не отваря вратата на дома на непознати, които искат да го питат нещо. И т.н.

    Краен резултат, ако са се справили да предадът опита на детето - то няма да е лесна жертва на такъв тип измами.

    Така че когато допусна грешка, никога не очаквам да попадна в точно същата ситуация. Това е малко вероятно, да не казвам, че е невъзможно. Аз мисля за сходните ситуации- какво да направя, че да не допусна сходна на направената вече грешка. За мен има резултат.

    ОтговорИзтриване
  15. П.П. Веднага след осъзнаването на грешката, следва изкореняването на модела, който е причина за появата и. Изкореняване на модела в евентуалните бъдещи разновидности на дадената ситуация. Все пак не иде реч за напълно непозната ситуация, в която опитът е нулев.

    ОтговорИзтриване
  16. Супер поечителна притча.
    Мисля си обаче, че понякога решението на Владетеля да не убие агресивния Завоевател също е грешка породена от емоциите. "Ако те убия, ще излезе, че е било понеже си ме наплюл."... Тук пак се влияе от някакви емоции, че и от хорското мнение. А обективно правилното решение е да не се оставя жив такъв мизерник, понеже е почти невероятно да претърпи катарзис и от лош и зъл убиец да стане добър и послушен ученик, както в случая.

    ОтговорИзтриване
  17. Анонимен4 юни 2012 г., 11:01

    Професионалистът има нужда да бъде провокиран, за да поддържа нивото си - нещо като огледало за обратно виждане. Така разбира дали се движи в правилната посока с добра скорост.

    ОтговорИзтриване
  18. Тимуре, малко си прекалил. Как ще го наплюе и после ще отиде при него като при учител? Нарекъл си го Завоевател, принизил си го до хулиган и си му приписал самосъзнание, което го прави смирен? Айде сега да им разменим местата. Какво би станало, ако не е така...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наплюването е било постъпка в състояние на краен афект - не ми казвай, че не ти се е случвало да нагрубиш или удариш някого, когато си имал чувството, че грешката му е едва ли не краят на света. Но когато човек се върне към нормалния си начин на мислене...

      Изтриване
  19. Завоевателят иска да побеждава, това му харесва, получава трофеи, това изразява неговата личност. Такъв човек и след състояние на афект иска реванш, иска още по-силно и страстно да се докаже, да покаже че не е страхливец. Ако един завоевател иска нещо, той си го взима със сила. Не отива да се моли. Такива хора не търсят учител. Ако им трябва, те го взимат при себе си и той започва да им служи. Има много исторически примери.
    Освен това, тук не става въпрос за афект от грешка. Тук има превъзходство.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/