вторник, 16 август 2011 г.

Спасението вече не дебне отникъде

Някъде в България, преди около десет години...

...Беше петък следобед и Кольо Колев, оперативният мениджър, вече три пъти бе погледнал дисплея на мобилния си телефон. И когато почти беше готов да повярва в чудото, апаратът иззвъня.

– Господин Колев – чу той познатия глас – Извиняваме се много, но пак…
Колев въздъхна и запали цигара.
- Отново сигнал?
- Да – и пак – анонимен. Да ви го прочета ли?
- Не, не е необходимо. Кажете в резюме.
- Ами на практика – същото. Наредили сте да се работи в събота без писмена заповед и вероятно това нямало да бъде платено като извънреден труд. Текстът почти не се различава от предишните: „Уважаеми господа, във фирма „Узакис” отново ни карат да работим незаконно, кога най-сетне ще си вдигнете зад…” в смисъл, ще се намесите.
- Разбирам. А няма ли нещо, по което може да бъде идентифициран авторът?
- Не, писано е внимателно и формулировките са общи. Очевидно човекът много е внимавал нещо да не издаде самоличността му.
- Е, сигурно е естествено в подобна ситуация… Благодаря ви.
- Господин Колев…
- Да?
- Извиняваме се много, но… Дали все пак не е по-добре да отмените заповедта си…при създалата се ситуация? Това е пети пореден сигнал и…
- Нищо няма да отменям! – спокойно каза Колев – Освен, разбира се, ако вие категорично не смятате да дойдете на внезапна проверка и да глобите управителя. Ако ми декларирате подобно намерение, естествено – ще отменя заповедта.
- Е, хайде сега и вие… Господин Малакис е в София, нали? Той изобщо знае ли за тези заповеди?
- Разбира се. И дума не може да става аз да наредя нещо подобно без неговото съгласие по телефона. Но вярно – не подписва нищо, както и аз. Настоява да давам нарежданията устно.
- Умен човек – възхитиха се от Инспекцията – Де да бяха всички като него. А то някои – закачат заповедта в коридора, ние я намираме и после … се създават неудобни ситуации.
- Ние не закачаме нищо – въздъхна Колев – Добре, сега ще говоря с господин Малакис – какво да му кажа – ще ни проверявате ли утре или не?
- Е, хайде и вие сега… Още помним оня тиймбилдинг в Гърция, който ни платихте. Исках просто да ви обърна внимание, че не сме само ние – има синдикати, преса, други медии… та дори и форуми в интернет. Подобен имидж ще отблъсне хората от вас.
- Имидж? Мислите ли, че ако някой има избор, ще дойде да работи точно в „Узакис”? Аз не.
- Е, защо – ако е на мениджърска позиция като вас… Ето, синът ми завършва догодина и ако се намери някое приемливо местенце…
- Ще помислим – обеща Колев – Добре, благодаря ви за предупреждението. Сега ще говоря с управителя.

Той запали нова цигара и набра номера. На двеста километра от него кириос Малакис вдигна с три минути закъснение.
– О, Николаос, май френд – възкликна бодро управителят и продължи на английски – Как е, ще изпълним ли плана?
– Да – мрачно потвърди Колев – със сигурност. И в тази връзка не виждам смисъл да работим в събота.
Малакис се замисли за миг, а после внезапно попита:
– Колега, ти чел ли си „Мечо Пух”?
Питаха го може би за стотен път, но все пак Колев потвърди.
- Ето, виждаш ли…Там е казано – „колкото повече, толкова повече”. Нищо не пречи да го преизпълните – господин Узакис ще е много доволен и ще ме… Ще ни похвали де.
- Но хората са много уморени… Не са от желязо, в края на краищата.
- Напротив, от желязо са. Други на тяхно място нямаше да издържат досега. Така че – давайте.
- Но нали ще им платим?
- Е, Николаос, стига и ти сега… Нали имат договорена твърда заплата и я получават навреме? А в някой други фирми у вас…
- Заплатата си работниците получават за нормалното работно време. А за извънредното?
- Криза е, Николаос… Все трябва да жертва по нещо. Ето – и аз сега правя анализ на себестойността, въпреки че е вече петък следобед.
Колев погледна часовника си – до края на работното време оставаха два часа. Голяма жертва, както и да го погледнеш.

- И правейки този анализ, докато колегите в Гърция вече си пият узото – продължи Малакис – откривам, че ако не плащаме работата в събота, себестойността пада и господин Узакис ще… а, това май вече го казах.
- Обаче хората са изнервени докрай – направи последен опит Колев – Да не вземат да вдигнат някоя стачка?
Малакис замълча за миг, после намери очевидния отговор:
- А ти за какво си там? Ако допуснеш нещо такова, ще ти потърсим сметка. Имаш властта и инструментите за контрол, какво повече? Кой те притеснява? У нас, в Гърция, поне има риск от проверки, а при теб? Работиш в условия, близки до идеалните.
- Но вижте – и на мен самия никой не ми ги плаща тези съботи, а трябва да стоя цял ден в завода. И моите сили са на изчерпване. А като стана дума за проверки – и у нас има Инспекция по труда, могат да дойдат някой ден и да отнесем големите глоби…
- Е, като дойдат, тогава ще мислим. Може да променим нещо – но не и преди това да се случи. Така че прави програмата за утре, а аз да продължавам със себестойността…
Колев чу в слушалката приглушен женски смях и шъткането на началника си. После настъпи тишина.

Той събра началник-цеховете, дълго слуша гневните им изблици, а после уморено им подаде производствената програма за следващия ден. И те – още по-уморено и с подчертано безразличие – я взеха.

Мина седмица, а когато дойде четвъртък следобед, Колев включи компютъра си. Пусна програмата за скриване на IP-адреса, въведе името на получателя и започна да пише:

„Уважаеми господа, във фирма „Узакис” отново ни карат да работим незаконно, кога най-сетне ще си вдигнете задни…
Не че се надяваше много, но понякога стават и чудеса, нали?

Или поне му се искаше да вярва, че е така.


11 коментара:

  1. Защо ли ми напомня силно за югозападна България... Там има една доста голяма фирма, германска обаче, но експлоатацията е същата - работи се на адски смени, в цеховете е нетърпимо горещо, често работници припадат от жегата, не се плащат допълнителни часове, и т.н. и т.н.... Ако някой се чуди - става дума за Пиринтекс.

    ОтговорИзтриване
  2. Но колкото и забавен, толкова и тъжен... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не му е лесно на Колев.

    Гърците ако случайно се напънат за някакво изваждане на бизнеса си в Б-я на светло, то то винаги е половинчато. Не се изненадвам.

    ОтговорИзтриване
  4. Доста забавен разказ. Много ми хареса. За съжаление, обаче, така се случват нещата...

    ОтговорИзтриване
  5. @гост - нищо забавно няма тук. Дори е много страшно. И тук образът на съвестния г-н Колев е само плод на човещината във въображението на Тимур, в реалността никой на мястото на Колев няма да мисли за хората, камо ли да предприеме нещо толкова рисковано.

    Работниците няма как да се защитят, защото алтернативата е да останат без работа и да умрат от глад. Често те и нямат (без да искам да звучи грубо) интелектуалния капацитет да се защитят сами.

    И проблемът е колкото във фирмата, три пъти повече в институциите, които естествено не си гледат работата, а интереса.

    ОтговорИзтриване
  6. Рая: Права си, разбира се, с една уговорка - Колев не защитава само работниците, а най-вече себе си. Ситуацията е такава, че дори мениджърът няма възможност да наложи спазването на закона и може само да се надява корумпираните инспектори да го спасят. Тоест, дори и той вече е сред "робите" и това е най-страшното.

    Или може би най-страшното е, че вероятно историята си е съвсем истинска...

    ОтговорИзтриване
  7. @Рая:
    Проблемът е сериозен за много хора. Чувал съм и преди подобни истории. Работниците са с нарушени права и трябва да се постараят да ги защитават. Че се случва първото е гадно, че се члучва второто - ужасяващо. Повярвай ми, ако мога да спомогна при някое подобно положение, ще го направя. Но съгласи се с мен, че в разказа жертвите са и свои мъчители. Иронията в този факт разнообразява иначе добре познатата история. И също ще те помоля да се съгласиш, че проблемите се решават по-лесно с рационални съждения отколкото с възмущение и други изблици на потиснати вътрешни конфликти.

    ОтговорИзтриване
  8. @Тимур - е аз Колев съм го изтълкувала малко по-идеалистично явно :) Толкова по-зле.

    @gost - "И също ще те помоля да се съгласиш, че проблемите се решават по-лесно с рационални съждения отколкото с възмущение и други изблици на потиснати вътрешни конфликти." това по повод моя коментар или по повод историята на Тимур?

    ОтговорИзтриване
  9. По повод на това, че изключително лесно под една такава новина ще се навъдят коментари, че гърците са мръсни копелета, че богатите са мръсни копелета, че който и да е е мръсно копеле... Цялостното изливане на омраза при удобен случай си е прехвърляне от проблем на проблем. А иначе мисля обясних, че тъгата е до време, иронията е начин човек да запази спокоен ума си. Гневът и другите чувства са лоши съветници, ако се остави човек на тях. Не твърдя нищо по твой адрес - не мога да направя обосновани предположения от няколко думи.

    ОтговорИзтриване
  10. Ще започна от зад на пред. Не знам дали ще се съгласите, че медальона има и друга страна. А именно "аз за тез пари нЕма да одим да се тепам 8 часа на ден"

    НО се връщам към статията. Алтернатива няма ли подобни предприятия ще просперират.

    Решение: Прескачане на консуматорския манталитет и подкрепяне на новите начинания на МСП. Тук ролята на правителството определено не е малка, да не кажа главна.

    ОтговорИзтриване
  11. Правителствата са мръсни копелета, парите са мръсни копелета, "нoвият" cветoвeн рeд са мръсни копелета(с подчертана ирония - умът ми е хаос, но така си го и обичам ;)). Което ми напомня, "Лондон-Сити, Ню Йорк-Сити, София-Гладни!". Храната на страна хареса ми, особено факта, че и преди около 10 години пак си бяхме в криза =]

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/