четвъртък, 11 август 2011 г.

Принцът и маймуната

Това е една стара източна приказка, която си струва да бъде разказана отново с надеждата да ни даде обяснение за част от проблемите в кариерата ни.

…Имало някога една държава, управлявана от принц. Тя граничела с море, а на около километър от брега бил разположен остров, на който живеели различни животни. Най-вече – маймуни.

Сред поданиците на принца имало доста ловци и понякога те вземали лъка и стрелите, сядали в лодките и отивали до острова, за да убият дивеч. Дълго дебнели в гъстата растителност, като се надявали крясъците на маймуните да не ги издадат. Това обаче се случвало често и в яда си ловците започвали да стрелят по самите маймуни.

Паднали доста жертви, но се появили и герои. Една маймуна била толкова ловка, че не само не позволявала да я улучат, а дори понякога дори улавяла летящите към нея стрели. А после правела недотам прилични жестове към ловците.

Слухът за ловката маймуна се разнесъл в цялата държава и накрая стигнал до ушите на принца; а той бил човек, който обичал предизвикателствата. Ето защо се качил на кораб с охраната си от около стотина стрелци и потеглил към острова.

Маймуните видели слизащото на брега множество и побързали да се скрият - с изключение на една, разбира се – особено ловката. Тя предпочела да седи на клона и да гледа спокойно към приближаващите се.
Свитата спряла на около петдесет метра от дървото, а принцът попитал – това ли е онази маймуна, дето…Приближени му се вгледали внимателно и потвърдили. Тогава принцът заповядал на най-добрия стрелец да убие маймуната.
Човекът се прицелил, пуснал стрелата и… маймуната я уловила с ръка. Всички ахнали.

„Брей, то било вярно бе – възкликнал принцът – Я ми подайте лъка и стрелите.”
Ако била толкова умна, колкото и ловка, тук маймуната трябвало бързо да се скрие в гората. Тя обаче просто се изплезила.

Принцът пуснал стрелата и маймуната отново я уловила. А после се обърнала и показала онова, червеното, на което обикновено сядала.
Всички притихнали ужасени, но принцът избухнал в смях. После заповядал на цялата си охрана да се нареди един до друг и по негова команда да стреля едновременно. Когато били готови, той махнал с ръка.

Е, маймуната уловила две от стрелите и дори успяла да избегне десетина. Но всички останали попаднали в тялото й и тя паднала мъртва на земята….


А сега да направим изводите – добре, вие имате талант и очевидно превъзхождате в нещо важно заобикалящите ви. Трябва ли за това да научат всички? Едва ли. Когато срещнат уникален талант, хората реагират по два начина – първо се питат могат ли да го използват за свои цели и ако се окаже, че – не, почват да му завиждат. И информират принца, разбира се – или управителя на фирмата, но в доста негативен контекст – този се мисли за незаменим, не дава дума да му се каже и т.н.

А босът също е човек, но да мерите уменията си с него е вече опасно – той има инструментите на позицията си. Да му отправяте предизвикателство, особено пред свидетели, е огромен риск за кариерата ви. Подобни неща не се прощават.

Тоест, звездите светят ярко, но бързо падат – поне в офиса е така. Преценете дали временното гъделичкане на егото струва колкото кариерата ви, която вероятно ще провалите. Бъдете сигурни, че дори да сте в състояние да избегнете и стоте стрели, „принцът” ще доведе хилядна армия. Тук нещата стават доста лични и той няма да ви прости.

А стрелите винаги летят от него към вас и практически никога – обратно. Не го забравяйте, ако искате да се радвате на дълъг кариерен живот.


20 коментара:

  1. Ако маймуната е била толкова умна, колкото ловка, е можело да стане маймунски принц, вместо да се перчи самоцелно. Но вместо това тя е била просто една ловка маймуна.

    Никой нормален човек не обича да го предизвикват (в лошия смисъл на думата). Особено пък хората на ръководни позиции, за които авторитетът пред останалите е всичко.

    Затова реакциите им са брутално остри - за назидание. Оставиш ли един да ти се качи на главата, всички ще го последват.

    ОтговорИзтриване
  2. На мен ми се струва, че принцът е постъпил доста глупаво като за лидер. Какво всъщност е направил ли? Казали са му за въпросната маймуна, въоръжил се, изпробвал, ликвидирал. Използвал е сила, което не винаги е най-подходящият инструмент.
    Какво е можел да направи? Да изпробва други подходи, за да привлече маймуната, за да използва талантите й. Всички маймуни се поддават на обучение :)

    Сега да оставим метафорите.
    Ако лидер, който се вслушва в негативни оценки на завистливи кадри, рискува да прецени погрешно както ситуацията, така и методите за справяне с нея - в случая може би не е било предизвикателство, а ексцентричен сигнал да бъде забелязан конкретния талант.
    Лидер, който е по-загрижен да доказва певъзходството си по подобен начин, определено не борави правилно с инструментариума на позицията си. Вместо сила е можел да покаже мъдрост. Всеки талант съществува за добро, но е много важно как ще се използва.

    Вашите изводи маркират една доста добре позната в соц-реалността максима: "Ако искаш да напреднеш в службата, не демонстрирай на шефа колко си незаменим, слушай и изпълнявай, иначе ще изхвърчиш."

    Шефът е шеф тогава, когато цени таланта, а не се разправя с него, защото някому е неудобен. В противен случай ще си отглежда натегачи в офиса и ще бъде шеф просто защото в него са властта и инструментариума, но не и упътването за тях.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Там е разковничето, че всеки бизнес неизменно, от арена на борба за това как да печелим парите на клиентите се превръща в борба кой да има повече власт. (Някой спомня ли си Железния закон на Михелс?).

      И почти винаги втория вид борба надделява. Просто ние наивно си мислим, че фирмите главно и първо ги вълнува как да правят пари и да печелят пазарни позиции. Да вълнува ги, но преди това ги вълнува вътрешната битка за власт.

      Единствения случай, в който първо се мисли за пари и за клиенти и на второ място за това на кой му по-голямо нещо си, е когато фирмата няма никакви капитали - т.е. когато започва току-що от нищото или по време на тежка криза. Тогава, за кратко, се дава признание на таланта пред самолюбието и жаждата за власт.

      Ако греша, опровергайте ме.

      Изтриване
  3. Много поучително, интересно и увлекателно разказваш приказки, Тимуре :) С риск да ти противореча, как се променя картината, ако принца прецени, че може да използва таланта в своя полза ? Напрмер маймоната е ловка и заядлива, но успоредно с това бързо се приспособява и се поддавана дресиране. Тогава умният и горделив принц, въпреки негативните коментари, може да я превърне в атракцията на царството и да донесе допълнителни приходи в хазната да кажем. Когато покани ловки ловци от други царства и се обложи с всеки един от тях дали ще успе да свали маймуната от клона с да кажем 5 стрели :)Все пак маймуната е дългосрочна инвестиция и не бива таланта й да се попилява, нали?

    ОтговорИзтриване
  4. Да, обаче далеч не всички шефове са мъдри. Такива са само някои. Абсолютизирането не е добър вариант.

    За комунизъмско не зная, аз не съм работила тогава по онези времена, но пък съм се нагледала на поведение, базирано на комплексарщина, на конформизъм, на нереално заплащане от типа "тоа мое да е пълно дърво, ама си пием ракията заедно и ще взима повече и от най-изгърбващия се с работа".

    Какво се случва, когато такъв екземпляр за шеф се сблъска с талант, който пречи на някои от така дефинираните дърветата, при условие на мрънкяния от страна на дърветата? Определено няма да се чуе от към шефа: "Ти нали не си пълно дърво, къде са ти всъщност уменията, щом не се справяш, я свърши си работата, че ставаме за смях", нито "Я, това ще да е талант, значи дай да видим как би могло да е от полза".

    За мен историята с маймуната е точна, с уточнението, че все пак има и мъдри принцове, но този не е от тях... =)

    Поздрави и хиляди благодарности за интересното сутрешно четиво. =)

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм за поуката в приказката, макар да смятам, че конкретният й изказ дава основания за погорните забележки. Все пак обаче не трябва да се забравя какво иска да каже авторът, а то е, че конфронтациите от позиция на слабия с цел единствено начесване на собственото его, но не и с рационална идея зад тях, си е чисто и просто самоубийство.

    ОтговорИзтриване
  6. Хриси:за съжаление хората, в частност ръководителите, които са превъзмогнали егото си са много малко. Бих използвала глагола "липсват", но се въздържам от крайности. Тимур ни е посочил чисто практичната и възможна страна в ситуацията, а всички останали хипотетично-идеалистични са утопия за българската бизнес-среда.
    Душилова

    ОтговорИзтриване
  7. Подкрепям gost, а по отношение на останалите коментари за мъдрите и не толкова мъдрите "шефове" добавям следното. Зависи кой къде се намира. Ако бизнесът е твой и в него не играят шуреят, шурата и шурейчетата, които имат претенции и като не им угодиш ти спъват работа, ама пък не върви и да ги махнеш, защото... мама..тате..баба...леля ...10то коляно... и .. лошо.
    Та исках да кажа, че ако бизнесът е твой , без участие на роднини и връзкари, от които да си зависим и спрямо които не можеш да се наложиш грубо, талантитите се оценяват. Това по-скоро важи за малки и средни фирмички и предприятия. В големите корпорации вероятно е различно. Като си малък и с неподходящите дървета на работа, едва ли Пазарът ще ти прости този недостатък.

    ОтговорИзтриване
  8. Типично - останалите "маймуни" плюят принца и се възмущават защо той не оценява маймуната и нейния талант.

    Очаквам предложения "Ами принца защо не й даде един кош банани и да я вземе при себе си", последвани от "Те българските принцове само експлоатират маймуните", завършващи с "Маймуната да емигрира в друга джунгла - тамошните принцове ще я оценят и ще я натъпчат с банани" :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Рая: Последният ти коментар ми достави голямо удоволствие. Освен това е абсолютно верен - достатъчно е да влезеш в който и да било форум тип "Кариери", за да видиш точно такива реакции.

    Много хора бъркат Целта (да направиш кариера), Пътя (как да избягнеш опасностите, които са част от конкурентната среда) и Идеала (то у нас не трябва да бъде така, а еди как си). Само че едва ли някой от пишещите тук е в състояние да промени икономическата ситуация в страната и пазара на труда като част от нея. Виж, да се възмущава - да, но това е малко неконструктивно поведение.
    Отиваме на една основна идея в психологията - глупаво е да се оплакваш, че през зимата е студено и че камъните са твърди и не стават да лежиш на тях. Конструктивното поведение е да си монтираш печка или да си постелиш нещо меко.

    Както и да е, радвам се, че има толкова коментари и различни гледни точки.

    ОтговорИзтриване
  10. Това с възмущението ми хареса и на мен :) Ама вече зависи от чия гледна точка го гледаш- от гл. т. на принца- "как бих се държал когато съм принц?; от гл.т. на маймуната-"ама защо ме застреляха групово? Как е възможно?; от гледна точка на другите маймуни "Ма защо постъпиха така с Маймунчо, той какво им е крив?"

    Ако поразсъждаваме малко тук се сблъскват три твърдения и три поведенчески модела- на принца, на талантливия и на колектива. Естествено е колективът да се асоциира с "талантливия" и да подкрепи неговата позиция. Едва ли служител ще се "изкефи" да си го отнесе за постиженията си. Така "възмущението" става напълно разбираемо. Допълнителен аргумент е това, че маймуната е повече част от колектива, отколкото е принца.

    Гледната точка на принца... ами тя може да е най-различна и да варира от "Ей, този талант може да е доста доходоносен за мен, the big boss", през "Я да го къткам , че да не ми стане утре конкурент" или "я да го смачкам своевременно, че утре да не надигне глава в кокурентна фирма или като конкурентен частник" и може да се стигне до "Самонадеян глупак... как смее той да оспорва Моя авторитет !" Това зависи и от позицията на принца, дали си е сам господар или е нечии васал или над него има други принцове и царе, които се разпореждат и режат глави; комплексар ли е или не, с мания за величие или не, както се казва - хора разни :)

    От гледна точка на маймуната има два варианта- да се примири, че е маймуна и да вземе практично решение като се скатае зад някой дънер/храст, така че да не е под обстрел или да се изтъпани пред стрелците,да се изживее като дирек, превърнал се в жертва/или в героя на деня, който е пожертван/ на шефа или на обстоятелствата, или на собствената си глупост или нещо друго там.

    И такааа... интересният въпрос е чия гледна точка е най вярната измежду всичките ? :-Р

    ОтговорИзтриване
  11. Анализът на разказа не допуска принцът да е в графата на умните принцове.

    От гл. т. на разказа, ловците на принца са се ПРОВАЛИЛИ. Имали са пред себе си задача- да убият въпросната маймуна. Но не са се справили.

    Какво обаче прави принцът? Той не стяга ловците си, че те да си оправят ловните умения, а стяга охраната си да натаралежат със стрели маймуната.

    Какво следва от това, в рамките на приказната логика- славата на принца се разнася с приказки тип: "Ей, тоя толкова ли е зле и не може да си потегне ловците, че заради една маймуна е извадил охраната си на предна линия. А ако утре се появят още такива маймуни, да очакваме и армията му да се бие с тях, а?! Или по-добре направо да намерим няколко такива маймуни, току виж и армията му се оказала неспособна да се справи, както и ловците. Направо да обръща охраната си на ловци, ще си направи услуга."

    Очевидно не е умно поведение. Разбира се, жалко за маймуната, но тя поне като призрак, ще може да злорадства, дето никой повече няма да вземе насериозно принца.

    За останалото...
    Много хора бъркат Целта (не е нужно да направиш кариера, стига да си добре там, където си), Пътя (да се изкефиш максимално от хората, с които работиш) и Идеала (да научаваш винаги по нещичко полезно и положително- знания, умения, които да прилагаш и да ти правят деня усмихнат).

    А враговете в работата... Ако ги има, нека си късат нервите с мен, ама да не очакват, че и аз ще се навия да си късам своите нерви покрай тях, защото такова нещо аз не планирам. Нервите са ми само едни все пак. А и животът е твърде кратък, за да искам, когато го изживея и се обърна назад, вместо усмихнатите лица на приятни ми колеги, да си припомням лекета и интриганти. Лекетата и интригантите ги отчегъртвам с пълното им игнориране. От практиката зная, че няма по-голяма мъка за един интригант от това да го пропуснеш като експрес малка гаричка. =)

    ОтговорИзтриване
  12. Присъединявам се към последното мнение на Boyanova. Нямам в живота си за цел да правя кариера, няма смисъл и да се нерви човек с колегите ако се отличаваш от тях и си нещо повече. Целта на живота не е да правим кариера или да оцеляваме в работата. Живей така както ти е добре, и както можеш, но не се насилвай да бъдеш там където имаш много проблеми, некомфортна среда, проблемен шеф и т.н. Винаги има избор и не трябва да се целим към кариеризма. Яжте, пийте и си носете новите дрехи това ви съветвам АЗ.

    Да4ко Па4ков

    ОтговорИзтриване
  13. Анонимен,

    Предполагам разказът беше за онези, които искат да направят кариера ;) Макар че, както се гъбарка с мен един приятел, лично аз май нямам на къде повече да раста в йерархията.

    (Освен ако не сменя работата, разбира се:)))) )

    ОтговорИзтриване
  14. Същия пример но в работна среда. Прочетете статията ''Атестацията''

    ОтговорИзтриване
  15. Голи истини. Навяват песимизъм и тласкат на моменти към роболепие. Което не променя факта, че са истини.

    Виждам толкова коментари, в които отчаянието се е наслоило почти осезаемо. Твърде идеалистично – да бъде принцът далновиден, да изграждат босовете обкръжение от честни усмихнати лица, а не от подлизури… Защо смятате, че последните не се усмихват? Те именно там са виртуозни. Така че все му е тая на боса дали антуражът е от честни или лицемери. Все таки – всички ще се усмихват. Честните, омагьосани от собствената си честност. Ония другите – щото така трЕбе.

    Това си е наръчник за кариерно оцеляване. Обаче има такива, на които не им пука за кариерата. Задобряли са безумно в някаква тяхна си област и не се косят, че ще ги изхвърлят. Притежават талант - актуален, търсен (не като при маймунчето), а и си го знаят. Странното е, че точно тях, при които поведението тип „въобще не ми дреме за шефа, разкарайте се от стаята, работя” е константа, а не самоубийствен порив на утопист, всъщност рядко ги стрелят. Защо?

    Понякога си мисля, че началниците неволно изграждат усет да разграничават отдалеч честния, но все пак таящ и страх служител от тоталния дивак, на който въобще не му дреме. И… инстинктивно прибират стрелите към последния (ако ли изобщо някога ги вадят). Естествено че могат да му намерят и послушен заместник, но не го правят.

    Всеки талант е дарба свише. Ама понякога освен всичко друго е и ужасно полезен. Там е разликата. „Just because you are unique does not mean you are useful”. Ако google-не човек с такъв израз в интернет изскача една симпатична фотографийка с вилици. Животът не е чак толкова сложен.
    Ст.

    ОтговорИзтриване
  16. Ти си специалист по кариерно развитие. Това е добре. А ние на маймуни ли ти приличаме?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако въпросът е бил към мен (забелязах го едва сега) - ще отговоря - на нищо не ми приличате. Нямам навика да категоризирам хора, които не познавам лично.
      И не търсете символизъм в избора на животното, не съм я писал аз оригиналната приказка.:)))

      Изтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/