Избрани моменти от историята ни (last updates) - 5

Ивайло

Ивайло си беше един прост момък от народа – пасеше си свинете, а понякога, когато беше на кеф, даваше на някоя колежка-свинарка да му пипне бицепса и тя възторжено възкликваше – ау, какъв мъж! От това нашият човек не ставаше по-умен, но пък самолюбието му се ласкаеше до немай къде – бяха сурови времена, никой не гледаше колко акъл имаш, а по-дългата сопа (или мускулите) обикновено решаваха спора.
…Пасеше си Ивайло свинете и мечтаеше някой ден да стане гавазин на самия цар – тоест, нещо като телохранител. Обаче разбираше колко нереално изглежда всичко това и споделяше бляновете си само със свинете, а в много редки случаи – с Цвятко, които пък пасеше кози наблизо. В тези случаи приятелят му кимаше, съгласяваше се, че от Ивайло по-добър бодигард царя няма да намери, а после (след като се отдалечеше на безопасно разстояние), правеше многозначителен жест, като въртеше пръст до главата си.
Обаче историята обича да се шегува - царят нещо съвсем оплете конците, на народа му писна – с две думи, създаде се революционна ситуация. Ивайло усети това, сподели го с подопечните си свине (те не възразиха) и реши, че и неговата звезда е най–после е изгряла. Ето защо викна Цвятко и му предложи да оглавят заедно недоволството.
- То лошо няма де… - започна колебливо козарят – Ама ние с теб (да ме прощаваш, нали) малко цървули падаме, та…Не знам. То да бяхме боляри – разбирам, а така…Хората няма да ни повярват.
- Ами – Ивайло беше пълен с оптимизъм – Глупости. Аз по свинете съм забелязал – колкото си по-прост, повече ти имат страха. Особено ако имаш дебела сопа.
- Е, то за сопата ясно, обаче…Да вземем да поканим и някой по-учен, да ни съветва понякога…
Ивайло поклати глава.
- Не ги разбираш ти тези работи. Трябва ние да изпъкваме, затова напротив – ще намерим още по-прости от нас и ще се заобиколим с тях, та на този фон…
Цвятко малко се съмняваше дали изобщо ще се намерят подобни хора, но не посмя да възрази – сопата на Ивайло беше по-дълга. И не сбърка.
Народът се оказа не кой знае колко по- интелигентен от свинете, за съжаление. А и Ивайло постоянно работеше върху имиджа си и скоро всички вече го възприемаха почти като спасител на нацията. Вярваха му и умираха за него в безкрайните сражения, с надеждата, че ако не те, то поне децата им… А битките не свършваха.
Един ден Цвятко пак несмело напомни, че не е лошо да поканят някой по-учен човек да се завърти около тях, но Ивайло отново възрази, че не акълът, а имиджът бил най-важното. А да изглежда на нечий фон като един прост свинар изобщо не влизало в плановете му. Освен това – самата царица му била предложила брак, неудобно било да откаже… А после ехидно попита – кой е станал цар благодарение на образованието си?
Цвятко не намери отговор и замълча.
Обаче в крайна сметка хората все пак се оказа по-интелигентни от свинете – и в един момент почнаха да се питат – абе ние тука се бием, умираме си ей–така, за свободата – а оня се търкаля с царицата и му е през имиджа за нас. И започнаха един по един да напускат армията.
Ивайло се оказа в сложна ситуация – сам срещу Тройната коалиция на царя, византийците и татарите. И понеже така и не покани поне един умен човек да го съветва, избра най–лошия вариант – отиде да търси помощ от татарския хан. Оня обаче само това чакаше и му отряза главата. А - строго погледнато - Ивайло даже не беше го заплашвал да му събори барбекюто, но...
Очевидно, управленческият опит, придобит на свинете, не винаги работи и при хората…