понеделник, 9 май 2016 г.

Изборен танц с Хуанита

На едно много тайно място в Колумбия, сред буйните гори, имаше малка полянка. На нея стояха трима души в паравоенни униформи, с автомати в ръцете. Пред тях, на дъното на дълбока яма, седеше четвъртият - малко по-бял и доста уплашен. И докато тримата се смееха, този в ямата хленчеше:

- Стига бе, браточки, недейте така, бе... Четири деца имам вкъщи - две мои и две от комшиите - и всички искат да ядат. Добре де - откраднал съм два тона кокаин, какво толкова? Някои какви работи крадат... Ами така де - ще ми ги удържате няколко години от заплатата, ако трябва запис на заповед ще подпиша. Кажете на сеньор Ескобар, че аз много го уважавам и ако ми се даде втори шанс...

- Няма начин, амиго - поклати глава най-едрият от тримата. - За теб всичко свърши. След малко ще танцуваш с Хуанита.

- Ако трябва, и хоро ще играя, само ме пуснете... А? Коя е Хуанита?

- Една много симпатична кобра - ухили се едрият и посочи сандъка до себе си. - Пускаме я при теб в ямата, а ти ако искаш, танцувай с нея, или пък й разкажи каква невинна душица си... Твоя работа.

- Ама тя отровна ли е ? Отровна е, знам си аз. Олеле мале, що ми трябваше да се хващам с наркотиците, ще си умра сега млад и зелен за едното нищо... Хайде, бе, кажете, че съм избягал, ще ви дам по десет долара?

В този миг се чу неясен звук, който веднага започна да се усилва. Мъжете вдигнаха автоматите, но късно. На полянката до тях кацна боен хеликоптер, а от него изскочиха група командоси. Всички бяха с ширити на униформите и лъвчета на кепетата. Командваше ги як мъж с мустаци.

- Къде е? - попита той колумбийците, а те неволно отстъпиха крачка назад. - Казвайте бързо, че нямам много време да се разправям с вас.

- Къде е кой? - попита най-едрият. - Кои сте вие...?

- Е ся ше ти кажа кои сме - изрева мъжът с мустаците и вдигна юмрук като тиква. - Като ти шибна един, ще отидеш на... как го казваше там Стоичков на испански? Нещо "лелина" беше...

- Не ядосвайте капитан Балкански, че е много лют - обади се друг от командосите. - Ако ви почне, ще ви направи на лютеница. А ние сме от българските спецчасти и търсим Гунчо Патладжанов.

Колумбиецът мъчително преглътна и посочи с глава към ямата. Капитанът се приближи и погледна в нея.

- Момчета, Господ ви праща! Тия тук ме обвиняват за някакви си два тона кокаин и искат да хвърлят при мен кобрата Хуанита. Добре, че дойдохте навреме!

Капитанът се почеса по главата, а после сви рамене и продължи на испански:

- Виж, това с наркотиците си е ваша работа. Ние сме тук за друго - тази седмица у нас има избори и президентът обеща всеки българин да получи възможността да гласува. А после правителството реши - никакви "възможности", длъжен си и толкова. Така че сега ще ти хвърля един плик, бюлетина с всички кандидати и химикалка, а ти ще отбележиш избора си. После ще ти спусна и списъка да се подпишеш, че си гласувал. Я, бе, вие, тримата, дръпнете се малко назад и не надничайте, понеже изборите са тайни.

- И после ще ме вземете със себе си?

- И дума да не става. Разбрали сме се с колумбийското правителство само за гласуването. След това се оправяй сам - каквото си надробил...

- Тогава няма да гласувам!

- Обясних ти, че е задължително - търпеливо напомни капитанът, а после се обърна към колумбийците. - Преди малко се спомена нещо за някаква кобра, къде е?

- Най-едрият колумбиец кимна към сандъка. Капитанът леко го открехна:

- Ох на дяда хубавицата... Гунчо, за последен път питам - ще гласуваш ли, или да те зачеркна от списъка?

- Хайде, дайте... Аз ги знам, че всички са от един дол дренки (то от много хубав живот ли съм дошъл чак тук?), но понеже настоявате... Ето, запечатах го.

- Добре, сега ще ти спусна списъка да се подпишеш... Абе, ти акъл имаш ли - да крадеш от наркокартелите?

- Ами така съм си свикнал от малък, а то тук няма от кого другиго... Вземете ме с вас, а? Ще ви дам по десет долара.

- За два тона кокаин?

- Е, ами разходи, знаете - заговори Гунчо като български бизнесмен. - Транспорт, лаборатории, митничари, разпространители... За мен почти нищо не остана. Дето се вика, за едната идея работя.

- Е, работи си тогава - сви рамене капитанът и прибра списъка, а после кимна на колумбийците. - Ваш е, момчета.

Докато се качваха, чуха далечен вик:

- Добре де, по петнадесет долара, но на отложено плащане...

А после засвири танго.

Хеликоптерът се отдели от земята, а капитанът погледна към заместника си.

- Следващият в списъка е Спас Мамулев, трафикант на тоалетна хартия във Венецуела... Абе, този Гунчо да го оставя ли и за следващите избори?

Капитанът поклати глава - след танц с Хуанита... едва ли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/