вторник, 16 септември 2014 г.

С Божията помощ - иновативно

Тази година бях на почивка в планината – малко курортно селце, а още по-високо, където започва гората, имаше манастир. Игуменът, отец Ангеларий, вареше много хубава ракия, та се посближихме малко.

Седим една вечер на чардака, дегустираме и аз споделих учудването си – уж няма поклонници, а всичко наскоро ремонтирано, личи си, че Синодът не е скъпил средствата. Отецът въздъхна:
- Ех, Тимуре – ако чаках на Синода… Просто човек трябва да се съобразява с времената, в които живее.

…Навремето наистина бяхме само с едната Вяра, а селският милиционер все ми викаше, че съм имал брада като битълс и заради такива като мен младежта танцувала рокендрол. Дори заплашваше да ме обръсне, но накрая успя да добута до пети клас, прочете за „червения поп Андрей” и заради колегата ме остави на мира.

…Обаче дойде Голямата промяна, владиката ме извика и почна да обяснява – иновативност трябвала сега, ново мислене и нетрадиционни подходи. Дето се вика – помогни си сам, че и Господ да ти помогне. Най – важното било приходите да бъдели стабилни и да се увеличавали, а спасените души - божа работа...
Направо като някакъв мениджър ми говореше, а аз го слушах и мислено се кръстех.
И тъкмо се чудех откъде да започна - да напълня кандилото с хашиш или да изкарам службата в стил рап, дойде оня олигарх.

Купил човекът на сина си мазерати и вика – хайде сега, дядо попе – да го осветиш. Колко ще струва?
Хиляда долара, отговарям. Сложна кола е, специално изпълнение, не е като някакъв си джип. И това е само за базово освещаване – ако има екстри, плаща се отделно.
Олигархът се разсмя, хвърли ми десет хиляди долара и нареди – искам пълен пакет.
- И ти какво – направил ли го?
- Че как иначе – пари са това. И за двигателя се молих, и за спирачките, за фаровете, за тапицерията дори два пъти, понеже беше от естествена кожа. Отделно – иконка на арматурното табло, кръст виси на огледалото, антифризът разреден със светена вода…
- И после какво стана?
- Какво… След една седмица синът му се размаза в едно дърво. Впрочем, на момчето нищо му нямаше, но колата – куп ламарина. Добре че олигархът излезе човек и не направи рекламация, ами вика – живот и здраве да е, дядо попе, сега Бугати ще му купя, ама виж там включи нещо в молитвите и за калпави шофьори…

- А други идвали ли са?
- Охо, щом си създадох веднъж име – като скакалци доскачаха. Мутри ми плащаха да чета против неподкупни митничари, реститути палеха свещи да им върнат земята в нереални граници, един катаджия плати да му осветя палката, че малко изкарвал... А за политиците да не говорим.
- И политици ли имаше?
- И още как! Идва веднъж един бивш министър и от вратата – „отче, съгреших!”. Помолих го за подробности – прелюбодеяние, вика. Е, не ми се стори толкова страшно, сега времената са такива. „А съпругата ти страда ли” - питам? Той клати глава – не на жената, отче, на Партията измених. Конкурентите ми предложиха избираемо място и аз… Кажи сега – ще се пържа ли в ада и ще изкараме ли пълен мандат, та да си струва?
„Грях е – обяснявам му – Хората са ти повярвали, а ти…. Добре, като се прибереш, ще кажеш сто пъти…
- „Отче наш?”
- Какъв Отец бе, ти се моли той изобщо да не научава за теб… Стихотворение ще кажеш, има едно там, на Славейков – „Не сме народ”, него ще повториш сто пъти.
- А, помня го – „не сме народ, а мърша”… А за мандата…?

….Казина освещавах, яхти благославях, противникови отбори анатемосвах, дори на един състезателен кон четох против уроки…Пазар, какво да го правиш. Отначало се опитвах да ги убеждавам – не е хубаво да разчитате за всичко на Господ, понапънете се и вие самите малко – но те като видяха, че молитвите ми се чуват където трябва, съвсем престанаха да ме слушат… Идва един режисьор и вика: „Искам да съм като Фелини! Хиляда долара?”
- Не ми казвай, че и това се е сбъднало – щях да го познавам.
- А, сбъдна се, сбъдна се – умря си човекът още на следващата седмица. Както и оня репортер, който искаше да станел очевидец на световна новина – а като почна да пада самолетът, питаше - защо бил вътре? Ами формулирайте си правилно исканията, аз съм само един посредник.

- А за себе си някога молил ли си се?
- Какво ми трябва на мен… Да съм жив, здрав и да има с кого да си пия ракията…. Впрочем, преди десет години веднъж се осмелих да Го попитам – Боже, защо така напоследък с България? Какво толкова сме съгрешили?
Господ не ми отговори нищо, но през нощта излезе страшна буря, събори оградата на манастирската градина и на сутринта овцете на селото я опасоха. Оттогава не питам.
- Искаш да кажеш, че сме на този хал понеже толкова ни е акълът? Не умеем да ползваме свободата си?
- Абе не знам… А ти искаш ли да се помоля нещо за теб? Мениджър беше, нали – например, да станеш като Стив Джобс?

Да си призная честно – искаше ми се. Обаче навреме се сетих за режисьора, скромно поклатих глава и си налях още една ракия.
Така де – на такова свято място човек трябва да внимава какво си пожелава.

2 коментара:

  1. Интересно и забавно. Радвам се, че и Вие харесвате Слепаков :)

    ОтговорИзтриване
  2. :-) Хареса ми... Най-много това:
    "...Идва един режисьор и вика: „Искам да съм като Фелини! Хиляда долара?”
    - Не ми казвай, че и това се е сбъднало – щях да го познавам.
    - А, сбъдна се, сбъдна се – умря си човекът още на следващата седмица. Както и оня репортер, който искаше да станел очевидец на световна новина – а като почна да пада самолетът, питаше - защо бил вътре? Ами формулирайте си правилно исканията, аз съм само един посредник."
    Жалко, че е художествена измислица :-(

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/