неделя, 20 януари 2013 г.

За доброто на електората


Напоследък лидерите на основните политически сили у нас започнаха сериозно да си задават фундаменталния въпрос – къде си, вярна ти любов народна? Понеже, нали – избори идат, референдум, това-онова – без електорална подкрепа не става.

Да речеш, че са по-лоши от колегите си в чужбина – или че крадат повече – не, ама българинът нали от край време си е капризен и незадоволен – все търси под вола теле и иска някакъв си „нов морал в политиката”, дето и на него не му е ясно какво точно означава.

…Един от лидерите отново показа, че в иновативното мислене (в балканския му вариант) засега никой не може да го бие и си поигра на Conter-strike, а другите въздъхнаха с нескрита завист и веднага започнаха да мислят как на свой ред да приложат челния опит.

Най–проста изглеждаше ситуацията за партията „Червената роза” – излиза там един млад партизанин с газов шмайзер, насочва го към лидера и извиква: „Смърт на социализма, свобода на народа!” Естествено, дулото за всеки случай е заварено, понеже всички знаят за филма „Гарванът” и … от малко повече предпазливост глава не боли. Обаче веднага се откроиха два рискови момента – част от делегатите в залата са на преклонна възраст и не чуват и не виждат добре. Очертаваше се сериозен риск някой от тях да скочи с вик „Нашите дойдоха!” и ситуацията да стане революционна. Освен това главният сценарист много настояваше лидерът да падне зад катедрата и двете най-активни колежки във френски премени да го пръснат със студена вода и да го събудят с целувка (за да се подчертае Ботевският дух на Партията) - но като чу това, човекът каза, че предпочитал да не заваряват цевта.

Коалицията „Синчец” също разгледа сериозно идеята. Понеже лидерът на една от партиите в нея често в миналото бе наричан „новият Стамболов”, решението дойде от само себе си – няколко младежи ще се качат на трибуната и ще се опитат да го насекат с ятагани. Но макар ясно да бе казано, че ятаганите ще бъдат дървени, „новият” се колебаеше и настояваше до гарафата все пак да има пластмасова каска. Това, народната любов, понякога е толкова силна, че…

Друга партия, в която кралят бе дал формално властта на една от графините, дълго не можа да измисли нищо. Отначало искаха комунист да заложи бомба като в една катедрала навремето, но после се отказаха – къде ще намериш истински комунист в България в момента? После някой предложи да дойдат болшевиките и да закарат цялото царско семейство в мазето на разстрел (по примера на Русия), но как да го събереш това семейство на едно място? Пък то и в Русия не останаха болшевики. А и графинята-лидерка настояваше на всяка цена да гръмнат и нея – но някакси така, по-изискано – по европейски, един вид. Дискусиите в централата им продължават и в момента.

Лидерът на четвърта партия беше категоричен – искаше по време на речта му да излезе някакъв човек и да извика „Той е Апостолът!”, а после с пушки да нахлуят турски заптиета. Понеже нямаше как да построят специална ограда до трибуната, която той да се опита да прескочи и да увисне на нея, решиха да прескочи просто масата с гостите, а заптиетата през това да пуцат с газови патрони. В момента се разработва специална аспирация, за да не се насълзят очите на близките сътрудници, понеже това би могло да се тълкува като слабост от страна на тези железни мъже…

Друг лидер направо се отказа – сценарият беше по време на речта му непознато лице да се доближи до него и да му подаде флашка, а в нея да е скрит пистолет. Обаче не можаха да намерят толкова миниатюрно оръжие и…

Но най – трудно бе за лидерите в рейтинга – колкото и да си блъскаха главите, не можаха да измислят кой и защо ще иска да трепе лидера им. Сетиха се за един сърбин и дори му звъннаха, но той се изсмя и ги посъветва да пият повече клековица и да мезят с плескавица. Накрая обаче един министър се сети и веднага написаха сценария – докато лидерът им говори, на сцената ще излезе младо момиче с безумен поглед, а в ръцете й – буркан с отровни калинки. Момичето ще отвори буркана, а докато НСО излови гадинките, народът ще трепери и ще съчувства. Обаче все още малко се колебаят – ами ако някоя и друга калинка остане на свобода? Отиде им рейтингът…

Абе, с две думи – капризно нещо е това електоратът. И го лъгаха толкова години, и звезди му сваляха от небето – ама той нали си е малко калпав, все не вярва, че утре морето ще се подкваси. Та се налага и малко драматургия, няма как.

За негово добро е.

петък, 4 януари 2013 г.

Мафията не прощава


Беше вечер; навън тихо падаше коледния сняг, а Вичо Корлимонов седеше загледан в пламъка на камината и отпиваше кианти. Фамилията му идваше от семейния обичай да бъдат принуждавани децата да ядат кори от лимони, когато настинат – и на него Донът дължеше прословутата си жестокост.
Срещу него чинно стояха тримата главни лейтенанти, а малко по-встрани семейният адвокат гледаше през прозореца.

– Аз съм един стар и нещастен човек – въздъхна Донът – Няма ги вече едновремешните традиции и уважение. Може би ми е време да се оттегля?
Лейтенантите едновременно започнаха енергично да клатят глави в знак на отрицание – в случая всяка друга реакция би могла да бъде окачествена единствено като престъпна небрежност към собственото здраве.
- Някога всички трепереха от нас… - продължи Вичо Корлимонов – А сега? Някакъв си прокурор да започне едновременно три разследвания срещу нас! Как му беше името на този … Гугутков?
- Гугусчуков – обади се несмело един от лейтенантите – Обаче ние…
- Точно там е проблемът – какво направихте вие?
- Ами аз – лейтенант Петроне пристъпи напред и целуна пръстена на шефа си – Аз четох специализирана литература. „Кръстникът”, на оня там как му беше името…
- И?
- Ами реших да го сплаша. Исках да отрежа главата на коня му и да я сложа в леглото до него, но… Гугусчуков няма кон.
Затова купих от месарницата една телешка главичка – много кървава.
- Той уплаши ли се?
- Ами! Купи си шкембе и я наготви в него. Обаче чаршафа трябваше да го изхвърли, а това си е живо предупреждение, така че…
- Глупости! – прекъсна го Донът – Спасоне?
- Аз отвлякох дъщеря му. Запознах се уж случайно с нея в една дискотека, накарах я да изпие три уискита и я закарах на вилата си.
- Гугусчуков търсеше ли я?
- Ами! Дори се носят слухове, че почерпил. Обаче дъщеря му още е у нас, изпива всичко, което изкарам от рекета и иска да се женим…
- Stupido! И аз съм те сложил да ръководиш наказателната команда…А ти, Минчоне?
- Аз пратих момчетата да взривят една бомба пред офиса му.
- Молто бене! И?
- Ами те улицата я преименували четири пъти...нашите хора обикаляли, обикаляли, не намерили адреса и продали бомбата на някакви футболни ултраси.
- Ех, кретино…

В този миг семейният адвокат се отдели от прозореца и бавно отиде до Дона. После се наведе и започна да шепне в ухото му. Постепенно лицето на Вичо Корлимонов се озари от тържествуваща усмивка:
- Донесете ми синия телефон! – нареди той и заповедта веднага бе изпълнена. Донът набра някакъв номер.
- Здравей, приятелю… Познаваме се от толкова години, някога заедно пасяхме патките, сега жените ни често пият кафе в мола, а ти не се обаждаш… Да, разбирам, че си зает… Политика, да… Но се нуждая от услуга.
По изражението на лицето на Дона бе ясно, че другият няма търпение да докаже предаността си.
– Така… Познаваш ли Гугусчуков – прокурора? Аха, чувал си го, добре. Значи слушай внимателно сега – искам утре да го предложите за конституционен съдия. Да, да правилно ме чу. Вие го номинирайте, а другото остави на мен. И ако имаш нужда от услуга, пак се обаждай.

– Така… - потри доволно ръце Корлимонов – Утре ще издигнат кандидатурата му, вдруги ден ще изплува каква ли не мръсотия за него, ще започне разследване…И Гугусчуков няма да си спомни повече за нас. Малко жестоко наистина, но мафията не прощава.
И си наля още кианти.


За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/