вторник, 8 октомври 2013 г.

Спомени от бъдещето

Премиерът на България Асан Тарикатски викна на секретарката си да не допуска никой да го безпокои, облегна се назад на стола си и се замисли. Тези дни щяха да се навършат сто дни от началото на управлението му и той разбираше, че трябва да излезе с някакъв отчет пред електората.

И макар че коалицията „Романия” (да не се бърка с Румъния, онова е държава) бе спечелила изборите с 80% от гласовете, напрежението между отделните й крила – калайджии, коритари и т.н. – оставаше. Трябваше да се отчетат успехи.

Веднага отхвърли икономиката – изборите бяха спечелени с лозунга за максимална социалност и по тази причина сега никой не работеше – всички живееха само от помощи от САЩ, Русия и Китай. В началото, докато ЕС бе ръководен от хора с европейски имена, той също пращаше по нещо, но постепенно нещата се промениха, френският президент Кудафар Маламие се договори нещо с канцлера на Германия Ахмет Юрдекоглу, британският премиер Раджа Синкх ги подкрепи и – край на авантата. Е, имаше там някакви средства за интегриране на българското малцинство, но те редовно изчезваха веднага след превеждането им в наша банка – съгласно утвърдения партиен принцип „лява ръка - десен джоб”. Така че Тарикатски въздъхна и се отказа да говори за икономиката.

Външната политика и националната сигурност? Да, тук нещата вървяха добре. Е, вярно, изгониха ни от НАТО, след като три американски изтребителя бяха откраднати и предадени за старо желязо (в случая – алуминий, който е дори по-скъп), но… Кой да те нападне? В Румъния управляваше цар Нягулеску, потомствен цигански монарх, в Сърбия мургавият Шабан Мамедович – все далечна рода. Ако избухнеше сериозен международен конфликт, всички грабваха колове и камъни и за два часа го уреждаха. Само гръцкият премиер Мангалакис не искаше да си признае истинския произход и твърдеше, че бил пряк потомък на Леонид от филма „300”, но ако човек го поканеше на една мастика… С външната политика всичко беше наред.

Културата? Според Тарикатски, тук министърът му – професор Мишо Шамаров, се справяше повече от добре. Всъщност те го включиха в кабинета само за да не ги обвинят в етническа дискриминация – само цигани и нито един българин – но човекът възроди изкуството и уреди да бъдат поставени две рап-опери, едната по негово собствено либрето. Отделно – авангардната постановка на „Кармен” със Софи Маринова в главната роля – колко се молиха от Миланската скала да им гостува, но Шамаров отсече – не, само в Столипиново, сред народа. Който иска, да заповяда. Колко му е да хванеш самолета от Италия, за да чуеш Азис в арията на тореадора. Такова нещо се преживява само веднъж в живота…

В момента се снимаше и сериалът „Много степени на сивото на бялата котка и черния котарак”, разказващ за трудния житейски път на малката Айше, която останала сираче и впоследствие принудена да проституира на магистралата, накрая става еврокомисар и член на три Борда на директорите. На определени места вместо смях – както в миналото – тук имаше записан плач, за да бъдат подсещани зрителите да извадят кърпичките.

Мислеше да спомене и за намаляването на престъпността, но това си беше основно заслуга на Върховното мешере и той реши, че може да се приеме като намеса в работата на съдебната власт. Ето защо предпочете селското стопанство – то вярно, че такова отдавна нямаше, но пък починът „във всеки двор – казан за ракия-менте” бе превърнал страната в главна туристическа дестинация в света и вече се изучаваше в Харвард като пример за иновативност.

Абе – добре си управляваха… Лежане и помощи – какво му трябва повече на човек? Само една малко петно помрачаваше общата светла картина – евроинтеграцията на българите нещо не вървеше. Бягаха в Англия, Франция или Скандинавските страни и се опитваха да работят, четяха книги, искаха да слушат класическа музика. Засега Европа се отнасяше с търпимост към подобни остатъци от варварското минало, но напоследък все по-ясно се чуваха гласове, че подобни неща влияят отрицателно на местното население и то вече не гледало с такъв кеф сапунени сериали и спортно-интелектуалното шоу „Разбиване”.

„Ша ме прощаваш, брато – бе споделил посланикът на Дания преди дни – Ама да вземете да си ги приберете. Иначе – няма Ченген.” И извинително се ухили със златните си зъби.

Тарикатски отново въздъхна – ех, да можеше да построи по една стена около българските гета… Но разбираше, че Европа не е дорасла за това.

Все пак, още бе само 2040-та година…

10 коментара:

  1. Тимуре, иде ми да се самоубия. Напоследък много мрачни статии пишеш. Не казвам, че сме цъфнали и вързали, но ...
    Чета блога ти защото го смятам за много полезен и едно от малкото места, където човек може нещо да научи. Благодая за което! Честно, последните ти публикации могат да накарат и най-здравомислещия да си купи въже.
    Може ли да те попитам нещо? Каква е целта на тази статия?

    ОтговорИзтриване
  2. Целта на тази статия е да предупреди. Например - имам един приятел, иначе много интелигентен човек, който искрено вярва, че цялата пасмина на югоизточната ни граница била жертва на военен конфликт. Аз пък ги мисля нза обикновени икономически емигранти. Мисълта ми е, че докато съчувстваме на маймуните, те ни се плезят от клетката и а свой ред ни правят на маймуни. Знаете ли случая в едно датско градче, където доминираната от мюсюлмани община не разреши да се сложи Рожденственска елха? В Дания, не в Пакистан. Но белите хора се страхуват да не ги помислят за варвари и търпят всякакви бунтове и безчинства на африкански и азиатски малцинства. А всъщност варварите са съвсем други. Та - целта на тези статии е да се каже истината, понеже мен не ме хранят неправителствени организации тип БХК. Респективно - не ми се налага да упражнявам смешен плач.
    Следващата статия е "Общество на анонимните депутати" и е малко по-весела. Но аз съм просто едно огледало на живота ни и не е моя вината за налудничавата ни държава.
    Апропо, не те ли развесели онази статия за коня - "Ало, господин началник?" Или за питона Райчо?:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за отговора! Напълно съм съгласна с твоята гледна точка по отношение на "бежанците" (и не само).
      И аз имам такива познати, но съм се отказала да споря с тях по подобни въпроси. Хубаво е, че показваш проблема, а можеш ли да ни покажеш някакво решение?

      Статията за Райчо беше весела, вярно, но за коня - не чак толкова. Прекалено истинска беше.

      Изтриване
    2. Решението се нарича "еволюция на съзнанието", но у нас е невъзможно. По-рано подобни ситуации са били решавани с преврати, но сега няма как. Ако една нация се състои от 90% дебили, останалите 10% винаги ще бъдат техни заложници.
      Бойко Борисов се оказа пророк с онази реплика за "мат'рияла" - отнесено към електората, той е абсолютно прав.

      Изтриване
  3. Владимир Путин: "Все мигранты должны ясно понимать: если они приезжают в Российскую Федерацию, то они должны знать историю, культуру региона и уважать наши традиции, законы и нашу культуру."

    Мисля, че проблемът на тези в Дания не е в това да не бъдат помислени за варвари, а някъде другаде. Както и при нас тук проблемът не е в БХК. Има прекрасни системи в САЩ, за интегриране, включващи санкции за онези, които откажат да се интегрират и примерно са пуснати в жилище, а не го подържат и го унищожават и не работят, за да плащат наема на това жилище и т.н. Всъщност не само в САЩ има такива системи, базирани на санкции. У нас обаче ги няма. Явно и в Дания ги няма. Та не е от страх дето няма такива системи за интегриране, включващи и санкции. От манталитета е. Що да се провежда реална интеграция, когато може да откраднем от парите за интегрирането. А че после имало проблеми- е, че какво толкова, нали парите са в правилните джобове, а те пък от своя страна винаги са отворени за още и още дарения. Проблемът е, че когато се оставят няколко поколения да живеят като клошари, като престъпници, това се превръща в устойчив начин на живот.

    ОтговорИзтриване
  4. Тимур браво за хубавата статия.
    Сега е време Хелзинският Комитет или друга подобна псевдо-толерастка организация да ревне,че блога ти е расистки.
    Ясно е че въпросните емигранти са нужни на ЕС за евтина работна ръка, но турците в Германия, пакистанците в Англия и негрите във Франция са явно доказателство че въпросните не може да бъдат интегрирани. Много по-добре би било границите да се затворят изцяло и да се подпомагат недиректно работническите семейства в ЕС с цел да имат повече деца.
    Онзи ден случайността ме запозна с един такъв индивид, млад турчин роден и отгледан в Германия, ходил да в Турция само на почивка кара жена си ( руса немкиня със сини очи ) да се забражда и не й дава да излиза сама навън след сватбата...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никой няма да ревне, че блогът ми бил расистки. В БХК може да са тарикати, но не са идиоти. Аз не отправям призиви негри, цигани или араби да бъдат унищожавани, а само - да бъдат принудени да изкарват прехранаха си с труд, а не с лентяйство. Ако това е расизъм, първо трябва да забраним поговорката "Който не работи, не трябва да яде". Не съм я измислил аз, между другото.
      Впрочем, вероятно има хора, които ме обвиняват, че съм против социалните функции на училището. Преведено от "американски", това означава, че основната роля на училището е да ни научи да бъдем търпими към циганчета, по-грозни другарчета, ментално и физически изостанали деца и т.н. На пръв поглед - похвално. Само че се пропуска основния момент, че училището трябва да даде ЗНАНИЯ. Възпитанието е негова второстепенна роля, понеже това е задължение на семейството и обществото. И какво се получава - "социализирани" лекари, чиито пациенти мрат като мухи или подобни инженери, които не могат и кафеварка да конструират. А средният чалга-българин бърка Уругвай с Парагвай и мисли, че Индира Ганди е дъщеря на Махатма Ганди.

      Но пък сме все по-социални, за ужас на инвеститорите, решили да пренесат тук по-високотехнологично производство. Понеже когато се качвате в самолет, вие не се молите поддържащият екип да е "социален", а професионален. Но "социализирането" става много по-лесно, та...
      Всъщност празните приказки на "ангажирани" теми винаги са били на особена почит сред мързеливите некадърници.

      Изтриване
  5. Точно тези въпроси ме тровят и мен напоследък. Вече имам твърдото убеждение, че някой (американците, други?) е решил да унищожи Европа, като я наводни с хора от третия свят. Не че Европа сама не е тръгнала по тоя път още преди десесетилетия, заради нуждата от нископлатена работна ръка. Страх ме е, че единствения път, който виждам за децата ми - към Европа, май ще бъде отрязан до времето, когато пораснат.
    Няма място за всички на този свят, то е ясно, а нашето, макар да е скромно, носи някои преимущества до момента. Мислехме, че най-лошото е, че сме прогонени от собствената си държава. Страшното е, че и в останалия свят мястото намалява, а цивилизацията отстъпва. А ония, които подклаждат конфликтите, са през един океан и избират с лотария кой да имигрира в държавата им.
    Ако Европа не преработи концепцията си за човешките права, скоро няма да може да ги гарантира и на гражданите на най-богатите държави.

    ОтговорИзтриване
  6. Напротив и Американците и Европейците имат Зелени и Сини Карти за квалифицирани работници. Държавите им имат програми за селектиране и подбор на подходящи високообразовани емигранти:
    http://www.bluecard-eu.de/blaue-karte-eu-deutschland/
    По въпросната програма имам колега тунизиец, нормално изглеждащ и компетентен, говори 4 чужди езика и се справя със задачите си перфектно.
    Проблема е че България се явява заден двор където се насмита боклука, идеята им е явно да ни използват за буферна зона-място където се насмита боклука под килима.

    ОтговорИзтриване
  7. Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.Хленчещи негодници, които никога не са правили и най-малкото усилие, които не притежават способности и за това да бъдат прости писар, но искат дохода на президенти на компания, които подскачат от провал към провал и очакват вие да плащате сметките им, които смятат желанията си за равни на вашата работа и считат, че нуждата им заслужава по-голяма награда от вашите усилия, които искат да им служите, които искат това да бъде целта на живота ви, които искат вашата сила да бъде безгласна, безправна, незаплатена, останала без награда, роб на тяхната немощ, които твърдят, че сте роден за робство заради гения си, докато те са родени да управляват заради благото на некомпетентността, че вие трябва само да давате, а те - само да взимат, че вие трябва да произвеждате, те - да консумират, че на вас не бива да ви се плаща, нито телом, нито духом, нито с богатство, нито с признание, нито с уважение, нито с благодарност, така че те да могат да пътуват по вашите релси, да ви се подиграват и да ви проклинат, тъй като не ви дължат нищо, дори и усилието да свалят шапките си, за които вие сте платили?
    Това ли искате? Бихте ли се чувствали горд?... Вие, който никога не бихте се предали на природните трудности, а бихте започнали да ги подчинявате и да ги поставяте в услуга на своята радост и комфорт - на какво сте се предали в човешките ръце? Вие, който знаете от работата си, че човек бива наказван само когато греши, какво сте готов да понесете и заради какво? През целия си живот сте слушали порицания, и то не заради недостатъците ви, а заради най-големите ви добродетели. Мразили са ви не заради грешките ви, а заради достиженията ви. Осмивали са ви заради всички качества на характера, които са най-голямата ви гордост. Наричали са ви себичен заради куража да действате съгласно собствената си преценка и да понесете изключителната отговорност за живота си.
    - Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с кръв, която тече по гърдите му, с огъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му - какво бихте му казали?
    - Аз... не знам. Какво... би могъл да направи? Вие какво бихте му казали?
    - Да изправи рамене.
    Айн Ранд ,,АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ,,

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/