Седи си Киро тракториста в селската кръчма и пие наливно червено; друго не може да си позволи, понеже през зимата няма работа. Зад тезгяха бай Харалампи пуска стара градска музика – няма как, чалгата пъди чужденците, а без тях… Затова той като истински селски диджей подхвърля във въздуха касетите, а англичаните в ъгъла кимат одобрително и поръчват още една бутилка гроздова.
„Купи ми мамо топ, топ ми купи - да убия Ленчето…” – гърми касетофонът.
Абе, тя наистина си е за убиване – мисли си Киро – До миналата година си говореше само с кравите, ама на – дойдоха избори, Ленчето разлепи плакати с портрета на кандидата за кмет по всички стълбове и дори на стената на фурната, той спечели.. и я направи секретарка. После я прати да учи в някакъв „отворен университет”, откъдето Ленчето се върна толкова отворена, че повече нямаше накъде. Веднага обясни на Киро, че не можел да си намери социалната идентичност и се залюби с Георги, сина на кмета, понеже оня вече бил я открил.
„Купи ми мамо два, два ми купи - да убия Гошето , гдето взе ми Ленчето” ……
Киро така и не разбра какво точно е социална идентичност и си я представяше нещо като лъскавия джип, с който кметският син возеше Ленчето. А може да бе и бившата кравеферма, която приватизираха на цената на едно теле. Обаче и Георги, и баща му си бяха за убиване – събраха цялото село и им обясниха, че то, ТКЗС-то, без мениджмънт нямало да оцелее. Маркетинг трябвало, пазарно ориентиране, не знам какво си… Да оставели всичко на тях, а те, останалите селяни, да си седели само в кръчмата и да чакали дивиденти. Това се хареса на хората (още повече, че бъдещият кмет черпеше), те изпълниха указанията стриктно, а когато изтрезняха, се оказа, че вече няма ни ТКЗС, ни дявол. Така и не разбраха какви са тези „дивиденти” и вървят ли с червено. Абе, за убиване си бяха и кметът, и синът му, ама като няма човек топ….
Киро клати глава, а от ъгъла англичаните му махат приветливо и поръчват нова бутилка.
„Купи ми мамо три, три ми купи – да убия себе си, дет изпуснах Ленчето…
Киро смръщва вежди – де да беше само Ленчето… Братовчед му Стефко вече трета година е в Испания, мие чинии човекът – и за седмица изкарва колкото Киро за година. При това там топло, сухо – не е като да караш трактора в зимната виелица, понеже имало родилка, а линейката не можела да си пробие път… Или цяло лято в прахта на нивите, докато главата ти почне да кънти като празно буре. Вярно - казват, че и в Испания било горещо, но Киро вътрешно усещаше, че май не е съвсем същото.
А другият му братовчед, Кольо, го хванаха да краде коли в Белгия. Осъдиха го човека, вкараха го в местния затвор, та най-после и момчето видяло истински лукс. Топла вода по всяко време, храната – десет пъти по-добра от скарата на бай Харалампи, кабелна телевизия, фитнес… Лепял там някакви пликове, платили му хората – и пак повече, отколкото Киро изкарва за три жътви. Върна се момчето, три дни черпи приятелите си, а когато парите свършиха, открадна джипа на кметския син. Обаче се оказа, че у нас е малко по-различно – приятелите на Георги го хванаха, хвърлиха му една гора бой, а после го затвориха при селския бик. Та, като тръгна пак за Белгия, Кольо все още малко си заекваше.
„Добре де – мислено въздъхна Киро – ама аз чинии не мога да мия – ръцете ми като лопати, ще счупя поне половината, а тати навремето ми викаше –ако разбера, че си откраднал нещо, ще помета с теб двора. А беше планина човек, пък двора - три декара… Тези работи или се учат навреме, или никога.”
За убиване си беше и той самият, но като си няма топ… Сети се как преди много години селският даскал твърдеше, че Левски бил казал: „Времето е в нас и ние сме във времето”...
…В този момент единият от англичаните става, с олюляване отива до тезгяха и шепне нещо на кръчмаря. Бай Харалампи кима, вади нова касетка и в задименото помещение се разнася:
„Ах, съдбо, съдбо, що си тъй решила”…
Киро не е сигурен дали за всичко е виновна само съдбата, но отново си спомня за думите на Левски и изведнъж осъзнава, че той е човек, изцяло извън времето, в което живее. И за миг му става страшно.
…Но наливното вино е евтино и след още няколко чаши той успява да прогони тези мисли. И малко преди съзнанието му да се замъгли съвсем, той за пореден път си обещава да научи някой ден езика на англичаните и да ги попита какво означава „социална идентичност”.
За да разбере най-накрая – само Ленчето ли е изпуснал – или целият си живот…?
Няма коментари:
Публикуване на коментар