Рекламното лице на фирмата

- На този трябва на всяка цена да му вземем парите – каза едрият мъж, а всички около него кимнаха.
Всъщност, те не бяха банда разбойници, както би могъл да си помисли някой – макар че, по-общо погледнато… Просто екипът на рекламната агенция обсъждаше поредния перспективен клиент.

Мъжът, който току-що бе направил горното изказване, се наричаше Фильо Котларов и – естествено – всички го наричаха Котлъра. Напълно естествено за доказан гуру на необятния български рекламен пазар.
А Котлъра визираше известния строителен предприемач Бетон Гранитски, който – подмамен от очакваните евросубсидии за саниране на сгради, се канеше да лансира една уж нова технология. И се носеха слухове за някакъв фантастичен бюджет за реклама, който беше предметът на обсъждането в момента.
Бетон Гранитски дори беше купил време за излъчване в няколко телевизии, оставаше някой да направи клипа. Е – и да прибере парите, естествено.

- Първа ще го атакува Мимето – Котлъра кимна към една млада и напориста сътрудничка – Ще проправи пътеката, така да се каже. А после ще включим и тежката артилерия.
- Прозрачна блузка и минижуп? – предположи Мимето – Колко сантиметра над коляното?
- Е, този път не – поклати глава шефът – Чувал съм, че Гранитски навремето имал някаква голяма и несподелена любов – още като бил технически ръководител на някакъв обект. Оттогава го вълнували само жени с ватенки и обути в ботуши. Така че…
- Ама сега е август и навън е тридесет и пет градуса – възкликна Мимето – Може ли поне ботушите да са кожени?
Котлъра поклати глава.
- Не, само гумени, леко зацапани с вар… Но виж, ватенката може да е вталена и леко поразгърдена. Впрочем, не забравяй и каската.
- Каска?!
- Е, няма как… Пластмасова. Вземи синя, да е в тон с цвета на очите ти. Важното е да го заинтересуваш и да го убедиш да дойде тук. А другите да почват да мислят за клипа…

На следващия ден Мимето се облече подобаващо, скочи бързо в първото появило се такси и стоически търпя половин час издевателствата на шофьора, който на няколко пъти я пита как е с шпаклата. Накрая стигнаха, тя плати и слезе, а после влезе в офиса на клиента.

Бетон Гранитски беше очарован. Покани я да седне, нареди на секретарката да донесе по една лимонада („Както навремето на обекта - ех, какви времена бяха!”) и дори й направи комплимент – нарече я „малка сладка бетонобъркачка”. После попита на какво все пак дължи честта…?
– Аз съм от рекламната агенция „ФК” – обясни Мимето – Мисля, че можем да ви бъдем много полезни.
– Наистина ли? – удиви се Гранитски – Умеете да лепите теракота? Понеже напоследък имам известни затруднения с персонала – все бягат в чужбина, няма го едновремешния патриотизъм…
Мимето внимателно обясни, че те са специализирани в други неща. Например – да представят продуктите му така, че всеки потенциален клиент веднага да поиска да си направи външна изолация – от големите хотели по морето до последната барака в циганското гето. Един подходящ клип и – пред офиса ще се оформи такава опашка, че вероятно ще затворят улицата.
Гранитски се замисли.

- А имате ли, такова….контрацепция?
Мимето се сепна, но после се усмихна и меко го поправи:
- Не, концепцията ще я изработим заедно в нашия офис…Заповядайте тези дни – тя му продиктува адреса – Имаме страхотни специалисти.
- Ами да дойда тогава – съгласи се строителният бос – Щом сте майстори, то другото – лесно.
Мимето изпи от учтивост половината лимонада и си тръгна.

Два дни по късно Гранитски седеше на удобно кресло в офиса на ФК, а страхотните специалисти един по един споделяха концепциите си.

- Аз го виждам като една поредица от колажи – започна вдъхновено Иванов – Например – Лувърът – топлоизолиран, Кремъл – топлоизолиран, Бъкингамският дворец…
- Ама такова – Саркози и Путин няма ли да протестират ? - усъмни се Гранитски – А и бая материал ще отиде, да не излезе много скъпо?
Обясниха му, че всъщност само ще обработят снимки с Фотошоп и нищо повече.
- А-а, ясно – кимна строителният бос – Така може. Обаче – какво общо има това с моята фирма? Хората в Париж ли ще ме търсят?
Въпросът беше уместен и Иванов наведе глава.

- Аз предлагам манекенки – намеси се Петров – една голяма фасада и те мажат, мажат… Естествено, по бикини.
- По ватенки – поправи го Гранитски.
- Е, да де – по ватенки естествено, но под ватенките – по бикини. И с разноцветни каски, естествено – на всяка каска ще има по една буква. Като се наредят до стената, каските ще образуват надписа БЕТОН ГРАНИТСКИ.
- Бая манекенки ще трябват – отбеляза предприемачът – А адресът на фирмата ми?
- Ами можем да го напишем на кофите им или ….
Гранитски поклати глава:
- Несериозно ми се вижда – ще кажат – тоя не може да си намери майстори като хората, та наел някакви лигли…
Петров също наведе глава. Гениалните му идеи винаги си умираха така – поради малък недостигащ детайл.

- Аз имам друга концепция – намеси се Мимето. Гранитски се обърна към нея и я заслуша с подчертан интерес, нищо че в момента момичето беше без каска.
- Според мен показваме една неизолирана фасада. На нея има прозорци, а оттам надничат мечки.
- Какви мечки? – попита с интерес Гранитски.
- Бели, естествено. Нали още не е изолирано и вътре е студено.
- Колко мечки?
- Ами според мен пет-шест стигат.Важно е да илюстрираме идеята.
- Ще се изцапат – въздъхна предприемачът – На обектите е такава мръсотия… После дали ще стоят да ги изкъпем с маркуча?
- Това си е наша грижа – успокои го Мимето, като се правеше че не забелязва шефа си, който седеше зад клиента и многозначително въртеше пръст до слепоочието си.
- И после? – попита Гранитски.
- После картината се сменя, фасадата вече е топлоизолирана и отвътре надничат черни мечки. Нали разбирате, понеже вече е топло и…
- Онези първите ли ще боядисаме?
- Не, ще държим другите в един строителен фургон и просто ще ги разменим.
- Абе не знам – почеса се по главата Гранитски – Хората ще си помислят, че строя зверилници. То и така имам сума ти непродадени апартаменти, а като видят и мечките… Пък и малко ми бие на Кока Кола.

„Губим го” – помисли си Котлъра и реши, че е време да се включи. Именно себе си имаше предвид под „тежката артилерия”.
- Вижте, господин Гранитски – внимателно започна той – Ако вие споделите някаква ваша идея за реклама – колкото и неоформена да е - то ние, естествено…”
Строителният бос се ухили. Много обичаше да дава акъл на очевидно по-образовани от него хора.
- Ами аз мисля, такова… Кой я е създал тази фирма? Аз! Кой я ръководи толкова успешно? – това вече не беше риторичен въпрос.
- Вие – отговориха в хор служителите от „ФК”.
- Аз я! А нещо ме няма в контраце… В идеите ви де.

- Но това изобщо не е проблем! – подскочи Иванов – Вие, говорещ си с Путин и Саркози пред Бъкингамския дворец…
Гранитски поклати глава:
– Как пък не! Да не са ми съдружници, я?

- Вие сред манекенките … - започна Петров – Потупвате ги по… ватенките и …
- Да, да – да ме убие после жена ми… А пък сред мечките изобщо няма да отида – навремето бях малко ловец и…Имам някои лоши спомени.

– Само вие – обади се Котлъра - Сам.
Лицето на Гранитски грейна.

- Именно! Само аз. Стоя до фасадата с мистрията, мажа и обяснявам. Едва ли някой друг може да го направи по-добре от мен, така че… Е, може да оставите една мечка на горния етаж – да гледа към мен и да слуша с интерес. Обаче я заключете за всеки случай.
Някой се опита да възрази, но Гранитски попита за цената на клипа и като я чу, просто кимна. Това сложи край на спора.

….Месец по късно, когато рекламата се въртеше по пет телевизии, строителният предприемач поръча на „ФК” да проучат каква е реакцията на потенциалните клиенти на нея. Отговорите се разпределиха както следва:
„Аз реклами не гледам изобщо” – 10%
„Мечката е готина” – 5%
„Това реклама на нова зоологическа градина ли е? – 3%
„Откъде го намерихте този грозен артист бе?” – 82%

След анализ и обработка на данните на Гранитски бе изпратен следният резултат:
„Рекламата много ми хареса, веднага отивам да поръчам изолация” – 70%
„Ще помисля още малко, но ако реша, знам към кого да се обърна” – 30%

Бетон Гранитски остана много доволен и подари на всички от „ФК” по една предпазна каска с логото на фирмата си. Отначало мислеше да добави и ватенки, но после се отказа - все пак криза е и трябва да се правят икономии.

Само мечката не получи нищо – но и това да те покажат по телевизията – не е малко. Така се почва, а после, както казват – всичко зависело от самия теб.

Е, ако можеше да държи мистрия или ако притежаваше строителна фирма – щеше да е още по-лесно, но…