В огромната зала бе светло и тържествено, а отнякъде се носеше тиха музика. Но дори и тя не бе в състояние да успокои мъжете от едната страна на масата – напрежението бе изписано ясно по техните лица, а ръцете им леко трепереха. Впрочем, разбираемо – решаваше се бъдещето на страната им за много години напред.
За сметка на това хората от другата страна бяха приветливо усмихнати, макар в погледите им се да се четеше леко недоверие. Най-едрият от тях, който седеше по средата, засука леко мустак и се изкашля, а после премина към основния въпрос:
- И така, колеги, събрали сме се да разгледаме молбата на Германия за излизане от Европейския съюз. Моля господин канцлерът да представи съответните аргументи.
Дребничкият немец се изправи, огледа присъстващите и започна:
- Уважаеми господа, бих желал да ви уверя, че нашата страна изцяло е изпълнила Пернишките критерии за прекратяване на членството в Европейския съюз. С доста усилия успяхме да постигнем инфлация от 30% годишно, сключихме заеми за стотици милиарди евро, които нямаме никакво намерение да връщаме, безработицата надхвърля 20%...
- Чакайте, чакайте – прекъсна го мъжът с мустаците, представител на България – Аз скоро ходих в Берлин и не видях много хора по кафенетата в работно време. Данните ви ми се струват манипулирани…
- Не, не – бързо отговори канцлерът – Те хората нямат пари, затова… Пият си тайно бирата в къщи. А падането на кредитния ни рейтинг е потвърдено от…
- Абе знаем ги ние тези рейтинги – намеси се представителят на Македония – Почерпили сте тоя-оня и – готово.
- Ама не, как може… Впрочем, да – черпим наред. Корумпирани сме до немай къде.
- Те всички така казват… - замислено промълви представителят на Албания – Но само докато се измъкнат. А после като проверим – ни корупция, ни дявол…
- Но аз разполагам с доклади на ОЛАФ, ето…
Българинът въздъхна, взе папката, но я хвърли настрани, без дори да погледне в нея. После се почеса по главата:
- А с контрабандата как сте? Наркотици, оръжие…?
- Много сме добре – канцлерът сложи ръка на сърцето си, за да подчертае колко е искрен – Тировете с кокаин минават с предимство границата – митничарите им искат само по двадесет евро, колкото да не е без хич. А ако вътре има и някой незаконен емигрант – направо ги пускат, да не причиняват неудобство на хората…
- Е, ще го приемем на доверие, макар че не ми се вярва нещо… А дискриминирате ли някого?
- Разбира се – уволнихме всички професори-емигранти, нямаме нито един арабин депутат, не разрешаваме на жените да карат тирове…
- Не е достатъчно – отбеляза македонецът – Трябва да направите някое и друго гето, моля – запишете си. А, да – и раздайте малко въздушни пушки на хората, да пострелят по бездомните кучета, няма как…
- Но това не е хума… Добре, както кажете, ще раздадем.
- И си оправете съдебната система – да пуснат от затвора най-големите бандити, да им се извинят… Може да помислите и за малка парична компенсация за страданията им.
- Но ние нямаме бандити…
- Нали вече сте корумпирани? Ще платите и ще ви намерим. Няма да е евтино, но то от ЕС не се излиза току-така…
Тук българинът махна с ръка.
- Добре, оставете документите, ще помислим. Както каза колегата, то не е проста работа, но ние ценим искреното желание на народа ви и ще видим какво може да се направи…
…Когато немската делегация беше вече навън, канцлерът въздъхна дълбоко, извади мобилния си телефон и помоли да го свържат с „мосю президент”. Оня отговори на секундата.
- Как е, лесно ли мина? Имаме ли шанс и ние да се отървем?
- Абе, не знам – въздъхна канцлерът – много изисквания имат. Но ако черпиш един коняк, ще ти пратя списъка – после се сети, че трябва да изглежда корумпиран и се поправи – Я по-добре прати един тир с коняк.
И започна да си подсвирква „Одата на радостта”.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
За мен
- Тимур и неговите командоси
- Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/
Вярно е, че за прием в ЕС има купища изисквания, но за изключване или напускане по собствено желание.... май в учредителните договори не пише нищо :)
ОтговорИзтриванеVesta, не мислите ли, че трябва пък да има такива? Един праг на непоносимост към безхаберието на държавите, очакващи някой друг да плати. Друг е въпроса, че някои могат да го използват, за да се откачат те самите от хрантутниците, които са на ръба. Между другото някъде мернах, че Брюксел искат да могат да изключват нарушителките от Еврозоната.
ОтговорИзтриванеБраво, много добра гледна точка. Един ден в недалечното бъдеще нещата могат да са поставени и по този начин. Поздравления за прекрасното чуство за хумор.
ОтговорИзтриванеЗащо хората търсят внушението, а не идеята?
ОтговорИзтриванеhttp://banks.dir.bg/2011/08/26/news9357837.html
ОтговорИзтриванеТова е няколко дни след публикуването на тази статия. Дали и те не следят блога ми?:))))
Едва ли някой от чужбина следи блога ти. Блога ти е валиден само в България за Българите. В чужбина е другия свят от където България е 100години назад и 150годин встрани от реалността.
ОтговорИзтриванеГерманец.
Германец, а как сте там с чувството за хумор? След "германския" ти пост имам известни притеснения:))))
ОтговорИзтриванеСилно препоръчвам "Пази боже сляпо да прогледа".
Па и то там станахте едни "германци" - половината Ахмедовци и Османовци. Не че имам нещо против турците де, просто не се изживявайте като герои на Вагнер.
...Имам понякога контакти с немски висши мениджъри и бизнесмени, не съм кой знае колко впечатлен.
А ако сериозно - четат блога ми и в чужбина, но по-малко. Имам опция за информация за обобщения източник на трафик към блога по държави, на контролния панел е.
Досещаме се, че Германец е всъщност българин, който се срамува, унизително му е да е такъв. Това е проблем с идентификацията. Идеализира, за да има чувството, че принадлежи към нещо по-добро. Препоръчваме му да прочете критиката на Хелмут Кол към Ангела Меркел за външната й политика.
ОтговорИзтриванеНапомняте ми за нещо, дето наскоро научих - коя била, значи, най-кратката книга в света? - "100 години немски хумор".
ОтговорИзтриванеГерманец, въпросът е ТИ от къде четеш - от онова място, дето е 100 години напред и 150 встрани от България или просто от България? Иначе в голяма степен що се отнася до Германия, си прав. Ама инак на това често му казват „чуждопоклонничество”.
Изпълнителният директор за сегмента в компанията, където работя, сега е немец. Дали защото е женен за българка или защото е живял къде ли не, немската му педантичност обаче се е оцветила по един странен НЕнемски начин. Понякога, явно в прилив на добронамереност, изпраща на email-ите ни "Желая ви успешен ден". Ако те засече в онзи гъмжилник Facebook-а рано сутрин около 6.00 h, обезателно държи да ти напише в чат "Добро утро". На български език.
Та немци всякакви.
Ст.
Дали блогът се чете от чужбина... Поне аз не виждам причина да не се чете.
ОтговорИзтриванеНе става въпрос само за чужденците, които по една или друга причина са си направили труда да научат български (дали заради някоя красива българка, дали заради някой и друг бизнес). Толкова народ от тук се изнесе на към чужбина. Ако искат да четат, ще четат.
В 21 век сме и все си мисля, че всеки чете както си иска това, което го влече да чете (и нито буква повече). =)