Седях до прозореца и пиех второто си уиски. Навън беше тягостна есенна вечер – една от онези вечери, в които хората внезапно полудяват, мъжете изведнъж вадят пистолет и застрелват жените си, а пияните лумпени отиват да запалят къщата на някой цигански барон.
Седях и си мислех, че вече втора седмица съм без работа и как това ще се отрази на изтънялата ми сметка в банката, когато телефонът внезапно иззвъня. Беше областният прокурор - един от онези типове, които след като се видят няколко пъти по телевизията, почват да се вземат съвсем насериозно.
Говорихме кратко. Човекът бе открил проблем, пред който обикновените убийства изглеждаха като детска игра и ме молеше да помогна. Защо изобщо не бях учуден..?
Когато свършихме, аз си налях още едно уиски. Не обичам да работя за ченгетата, но бизнесът ми е такъв, че не мога да им откажа една малка услуга… а и опасностите са моят занаят.
Допих уискито, проверих пистолета и взех шапката си. Все пак, парите са си пари, независимо откъде идват…
…Когато влязох, първо видях една млада жена. Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква, a ходжа би надвикал високоговорителите на джамията.
Гледаше ме почти умолително, но аз съм свикнал да не вярвам на русите жени. Впрочем, не само на тях…Когато една жена те гледа по този начин, почти сигурно е, че после ще поиска нещо от теб и то вероятно ще е на ръба на закона – а понякога и отвъд него. Все пак си помислих, че когато всичко това свърши, не бих имал нищо против да изпием по няколко гимлета на някое много по-уединено място…
…До нея имаше някакво момче – слабичко, с предизвикателен поглед, който сякаш искаше да ми каже, че мястото ми не е тук. Отбелязах си мислено, че по-късно може би ще бъде добре да разменим по някоя и друга дума… Мястото май нямаше особено значение. Но засега го оставих го на мислите му, които сигурно бяха нищожни, грозни и уплашени като самият него...
…Третият беше огромен мъж с мустаци. Приличаше на човек, който си търси белята и вероятно скоро ще я намери. Можех да му помогна, но мой принцип е да не смесвам работата с удоволствието. А и в случая не ми плащаха за това…
Имаше и други, но те по-скоро бяха фон на тримата. Опитах се да се съсредоточа, но пред очите ми изскачаха различни картини и това ми пречеше. Разтрих челото си с ръка.Случват се такива дни. Срещаш само изкукуригал народ. После се гледаш в огледалото и си задаваш разни въпроси…
Усетът ми показваше, че тези хора не са се събрали тук просто така. Може би за първи път си помислих, че е възможно окръжният прокурор да е прав и внимателно опипах пистолета. Макар че те нямаше откъде да знаят кой съм всъщност, предчувствието ми за опасност никога не ме е лъгало.
Хората разговаряха оживено и аз постепенно се убедих, че съм на правилното място. Оставаше ми само да чакам нещо да се случи.
...Как само мразя тези дълги тревожни минути, преди да започне истинската веселба…
По едно време момчето изчезна; отначало помислих, че може да е усетило присъствието ми, но после го отдадох на случайността. Едрият мъж и блондинката продължаваха да разговарят помежду си, но аз вече бях убеден, че това не е просто обсъждане какво ще бъде времето утре или на кой кон да заложат по няколко долара – нещата със сигурност бяха далеч по-сериозни. Имах чувството, че почти мога да пипна напрежението, което витаеше на това място. Съсредоточих се.
И в този момент думите на блондинката сякаш ме удариха в лицето:
„Братя и сестри! Докога ще търпим да ни правят на маймуни? Хайде да се съберем някъде и…”
…Е, знаех си. Това беше.
Сбогом, моя красавице…
Намигнах на снимката, а после записах IP-адреса й, а също и тези на момчето и на едрия мъж. Понякога на нас, детективите, ни се налага да вършим мръсна работа, но… няма как. Не мога да откажа на окръжния прокурор. Пък и банковата ми сметка…
…Но се надявам скоро това да свърши. Предпочитам да се срещна с пияна банда в гетото, отколкото да следя кой какво казал в интернет. Лошото е, че понякога човек просто няма избор.
Освен, естествено, да си сипе още едно уиски или в краен случай – гимлет, с много лед. Обикновено помага.
Смятам, че повечето подобни изпълнения като "Братя, трябва да се обединим" са политически лозунги и се прокламират сред обществото от топ ченгета. Има разработени стратегии за тази цел. Преди Катуница се тръбя доста време около сестрите Белнейски, после се вдигна много много шум около писмото на Левски, като така тиганът се подгря до червено. Медийте отразяват събитията като хвърлят акцент върху определени факти и по този начин манипулират общественото мнение и реакции. Тези масови протести се случика непосредствено преди изборите и това не е случайно. Отклони се вниманието на обществеността от важни елементи в икономиката и то не само на страната, ами световната икономика в това число. Главната тема на деня стана гражданското общество в България. Що е то и има ли почва у нас? Има ли междуетническо напрежение. А какво е това и става ли за ядене :) След което определени партии направиха предизборни кампании с обещанието "Ние ще се справим с ромския проблем". Бате Бобо пък подреди така нещата, че утре някои махали ще се кълнат колко добре са били защитени. Да, ние определено не говорим за подкупване на гласоподаватели :)))) Никак :) Само умело ги манипулираме.
ОтговорИзтриванеДо колкото това, че социалните мрежи се следят, това е факт и то от доста отдавна. Интернет е най-сигурното място да те забележат и да направят архив на всичко, което публикуваш без никаква конфиденциалност :) Тъжно, но истина.
"Протестът на майките в София се провали, тъй като тази сутрин пред Столичната община се събраха едва 5-6 жени, които да защитят исканията си.
ОтговорИзтриванеПротестът бе организиран във "Фейсбук" и групата, където се коментират проблемите на майчинството, в която има над 5000 членове."- Из vesti.bg
Фейсбук и организиране на протести. Чешат си някои пръстите на клавиатурата и до там. В смисъл, ако може друг да свърши цялата работа около защитата на правата, а останалите само да потребяват наготово. Говорим за децата. Толкова са РЕАЛНО хората - само 5-6, на които реално им пука да протестират. От общо над 5000 празнодумци във фейсбук. Ракиено-салатени празнодумци, които са много смело протестиращи за какво ли не, но само пред ракията и до салатката. Ботев ги е възхвалил във "В механата" - те първо се напиват, после се правят на голямата работа, а накрая:
"Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!"
Наясно ще да е бил, то не е случаен краят на творбата, който гласи:
"Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!"
В този ред на мисли, истинските големи протести, те са организирани и платени от определени политически кръгове. Защото народът в тази държава по друг начин за протести никакъв го няма. Ей тъй, няма го. Така че на който му трябват IP-та, да ходи да си колекционира, но да знае, че те вървят само с ракия и салата, а като дела след писанията... Да се забрави, ако никой не е платил, за да има сеир.
Та ако има продължение на детективското... Може да се разследва кой е политическата клечка, която е рекла да прави сечено на кръговете от върхушката, представени от областния прокурор.
Вероятно сте прави, но аз не съм разследващ журналист. Всъщност, изобщо не съм журналист. Идеята на статията бе да намекне, че когато страната е на прага на сериозни вълнения, едва ли най-важното е да следиш кой какво казал в интернет. Бих се радвал със същата бързина още при встъпването си в длъжност Главният прокурор да беше наредил разследването на незаконните богатства, но не би. Так че статията е просто една горчива ирония.
ОтговорИзтриване"Всъщност, изобщо не съм журналист."
ОтговорИзтриванеЗнам. =) Но пък статията определено е интересна и бих се радвала на продължение. =)
Тимуре, с Боянова само изказваме мнение, което по случайност в този случай съвпада (което не означава, че обичайно сме в противоречие, даже обратното :))) )Статията е страхотна, просто я обърнах към ситуацията в момента. Аз също много бих се радвала на продължение.
ОтговорИзтриванеПо темата: За чата, по-лесно можеш да хванеш върлуващ педофил в интернет, отколкото стачка :) Организаторите на стачката наистина можеш да ги докопаш само за......... IP-тата. Идеята на това нещо е тиганът да се подгрее лекичко и после хората да бъдат извадени на улицата. Набедиха Фейсбук групите като организатори, защото по този начин не се наложи никой да поеме политическа и обществена отговорност за събитието. Както се казва в тези случаи най-удобното оправдание "Ама аз не съм виновен...то така си беше ! "
Послепис и в допълнение на написаното от Боянова :)
Ботев не е единственият :) А какво ще кажеш за "Чичовци" ? :)))))