За ползата от спама

Мъжът в края на масата огледа колегите си и обяви:
- Смятам, че намерих решенето – той оправи очилата си и се наведе към екрана на лаптопа – Превеждам от английски:

„Уважаеми Господине!
Аз съм известният нигерийски адвокат Айо Омомбо и ви пиша това писмо по молба на моята клиентка, госпожа Мария Тунде. Нейният съпруг и бивш наш президент Бакаре Тунде в суматохата около преврата не успя да изтегли от Националната банка скромните си вложения от 300 млн. долара, постъпили там през двата му мандата и спестени от бананите, от които той в продължение на осем години се е лишавал на закуска. Както знаете, бунтовниците успяха да заловят г-н Тунде малко преди самолетът му да излети от националното летище и в завързалият се впоследствие спор президентът бил силно разочарован, че хората не му вярват колко добре живеят и в резултат на това се самоубил с четири изстрела в тила.
Госпожа Тунде е законна наследничка на скромното състояние на съпруга си, но бунтовниците искат да обсъдят и с нея жизнения си стандарт и съветите, които тя е давала на съпруга си относно управлението на страната, ето защо аз я посъветвах засега да се крие под чуждо име в един третокласен хотел. Все пак успях да я убеда да ми издаде пълномощно за получаването на парите.
Проблемът, скъпи господине, е че – кой знае защо – бунтовниците искали да обсъдят нещо и с мен в качеството ми на личен юридически съветник на президента – май не харесват законите, които го посъветвах да подпише. Така че и аз съм временно под чуждо име…
Предлагам вие да получите въпросните 300 милиона и да ми дадете като комисионна някакъв процент – 5, 10 – колкото ви се откъсне от сърцето.
За целта е необходимо срочно да изпратите на посочения по-долу имейл трите си имена, ЕГН, номер на банковата сметка, пол, възраст, точен адрес, в кои часове сте си в къщи и т.н.
С уважение: адв. Айо Омомбо
П.С. Моля изпратете сто долара на посочената банкова сметка, за да съм сигурен, че сте сериозен човек. Понеже някои само се бъзикат.”

- Това е – мъжът се облегна назад – мисля, че вързахме бюджета.
- Да – кимна едрият мъж да него, когото всички гледаха с особено страхопочитание – Прати му там сто… не, двеста му прати – да види човекът, че сме сериозни.
И – браво! Така очаквам да работите, така се пълни хазната…А не като тебе – той погледна един от министрите си и оня се сви – Да сме подобрели условията за бизнеса, бла-бла…Пък после щели сме да получаваме по-големи данъци. Трай коньо за зелена трева.
Ето, това е работа - пращаме утре двеста долара и до края на седмицата получаваме 300 милиона –пенсии, помощи, предизборна агитация…за всичко ще има.
–Обаче – несмело се обади външният министър – В Нигерия, такова… не е имало преврат напоследък.
- Много ти разбира главата на тебе! – ядоса се премиерът – Само ми се правите на осведомени – аз нали гледах „Мисия Лондон”…А и може в бързината да е объркал държавата човекът – не е ли все едно откъде ще дойдат парите? Вие му пратете двеста долара, а мисленето го оставете на мен.
После замълча за миг и след това продължи:
– Добре, бюджета го вързахме, обаче онези от опозицията пак нещо са надигнали глава – вот ще ми искат… Абе май се мъчат да си мерят нещо с нас, а?
Човекът с очилата вдигна ръка:
– И на това съм намерил решение! – и посочи отново към екрана на лаптопа си.
– Браво – похвали го премиерът – Я прочети?
– Ами тук пише: „Искате ли само за една седмица да си увеличите два пъти….”
Всички около масата кимнаха. Все пак – политика, няма как… За доброто на държавата е.

За други проблеми така и не се сетиха.