четвъртък, 7 юли 2011 г.

Как се създава успешен екип

Това е въпрос, която вълнува почти всеки ръководител и – за съжаление – мнозина така и не успяват да открият отговора му. А той е много прост, но за да стигнем до него, трябва да си изясним някои особености на човешкото мислене.

Спомнете си средното училище – сега вероятно паметта ви услужливо ви насочва към вечерните светлини на абитуриентския бал, фееричните рокли, въхъра на танците…и едно уморено утро, в което се кълнете, че пак ще се срешнете след десет години. Но това е краят; а преди него има други неща, които уж сте забравили, но всъщност само се опитвате да се убедите, че е така. Реално те ще бъдат с вас до края на живота ви.

…Влиза учителката и отваря дневника. Отличниците привидно отегчени, се надяват да изпитат тях – не вреди да докажеш още веднъж превъзходството си над околните (по-късно тези хора за цял живот ще запазят презрителното си отношение към онези, „тъпите”, дето бачкат в цеха). Двойкаджиите треперят – и така ще треперят до края на живота си с усещането, че са неподготвени за случващото се около тях и ще завиждат на „отличниците”.

А учителката вдига един от средните ученици, той излиза пред дъската и почва да говори.

Вътрешно отличниците се надяват изпитвания да сбърка, за да вдигнат тях и да им дадат възможността да докажат, че … впрочем, вече го казахме. Двойкаджиите се молят оня отпред да се задържи колкото се може по-дълго и ако той не успее, почват да го мразят – не е успял да ги спаси. Това ще остане част от характера им – през целия си останал живот те ще очакват някой да дойде да ги спаси, или поне „да ги оправи” (в политическия смисъл на думата).

А на тези, които са със среден успех, им е все едно – те са се примирили, че животът е такъв –ред от успехи и несполуки – и просто чакат всичко това да свърши. Както казахме – с един прекрасен бал…

Класът екип ли е? Очевидно – не. Ако учителката призове отличниците да помагат на двойкаджиите (което тя понякога прави), първите свиват рамене и обещават, но вътрешно решават, че срещу природата не може да се върви – който си е тъп, остава си такъв до гроб. И само кимат с фалшиви усмивки. Малко по-късно двойкаджиите им го връщат в часа по физическо възпитание, като ги изключват от първия отбор по нещо си.
(А „отличниците” не помагат и по още една причина – ако средното ниво се вдигне, те вече няма да изпъкват с интелекта си и ако искат да запазят лидерството си, трябва да вложат много повече усилия. Защо сами да си създават конкуренти?)

Бъдете сигурни –и училището да се запали, тези деца няма да станат екип. Причината – има конкуренция, която реално се поощрява чрез оценките (в момента), а после се задълбочава в живота. Ако на тези ученици почнеш да обясняваш, че те всъщност имали обща цел – училището да е първо по успеваемост – ще те помислят за луд. Само че повечето наши мениджъри и директори отправят точно такива призиви и се учудват, че нямали ефект. Няма как да имат.

(Тук ще вметна – не може да се създаде екип за неограничено дълго време. Тук под „екип” разбирам колектив, който да работи ефективно без пряката намеса на лидера. В този смисъл Хитлеровите или Сталиновите генерали не са екип, а група колеги, всеки от които „препъва” останалите и иска да се хареса на лидера. А аз визирам екип, който е в състояние да се самоуправлява и да постига резултати без указания отвън).

И така - успешен екип се създава за постигане на конкретна цел – например проект – като тази цел е ясно дефинирана във времето със срокове. Технологията е максимално проста – на участниците в екипа се казва, че ако успеят, ще получат значителен бонус. Ако не успеят – наказанието ще е жестоко. А тънкостта е в друго – целта се задава така, че всеки да има само част от знанията или уменията за постигането й. Тоест, да няма „отличници” (можещи сами да я постигнат) или „двойкаджии” (неможещи да допринесат с нищо за успеха). Повтарям – изискват се три неща:
1. Правилно дефинирана цел, лимитирана във времето.
2. Правилен подбор на участниците в екипа – всеки да носи в себе си част от решението.
3. Стресова ситуация.

Ако целта не може да се промени, сменя се състава на екипа. Ако съставът е фиксиран и искаме да ги накараме да се сработят, подбира се друга цел. Но така или иначе, гореизброените три условия трябва д а са изпълнени.

Понякога след постигането на целта остава „остатъчен ефект” под формата на добра колегиалност, което също не е за пренебрегване. Както, впрочем – и задължението ви да организирате бляскав „абитуриентски бал” накрая. Подобни неща, както казах в началото, се помнят.

Успех!

12 коментара:

  1. Този път си прав.Ние разбираме само принципа на тоягата и моркова.
    Останалото е само теория.
    Продължай в същият дух.
    Определено ми харесват нещата който пишеш.

    ОтговорИзтриване
  2. "3. Стресова ситуация" Не мога да преценя дали съм съгласен с това последно условие. Забелязал съм, че когато ситуацията е стресова, под напрежение или срещу общо препятствие или дори заплаха, хората се сплотяват и загърбват различията и разногласията.
    Но от друга страна не беше ли стреса който изтощава не само физически...

    Трудно ми е наистина.

    НО много добре оприличаване, моите скромни поздравления.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересни разсъждения.
    Аз винаги пък съм си мислил, че добър екип се прави от добронамерени един към друг хора плюс определена степен интелигентност и комуникация.
    Е, това разбира се е за свободни и природно интелигентни хора (не разбирай умни, начетени или многознаещи).
    Ако хората не са такива, то винаги се формира група от тип глутница.

    ОтговорИзтриване
  4. Тимуре, много нещастен човек си, но едва ли го осъзнаваш. Светът ти е пълен с интриги и предателства. Не всичко на този свят се води от собствения интерес. Аз например никога не съм се притеснявал да помагам на съученици като млад или колеги сега. И ако се окаже, че от помощта ми е имало полза се радвам за приятели те си, вместо да завиждам или да ме е яд. Ти имаш ли приятели изобщо? Говориш като вълк единак и живееш във вълчи свят. А светът е нещо повече от пари и шефстване. За теб е непонятно как някой може да е щастлив там, където е, и да не иска на всяка цена да се издига в "йерархията". И това не го прави тъп или мързелив, просто приоритетите на всички хора са различни.
    Лято е. Силно ти препоръчвам да си вземеш един голям отпуск и да разпуснеш, ама наистина. Майната им на бонусите, на сроковете... Излез на улицата и се усмихни на хората. Ей така, безплатно. Току виж някой ти се усмихнал насреща.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен: Не, не съм нещастен, понеже умея да разделя личния от служебния си живот. Бих искал да видя какво ще се случи с усмивката ти, когато ти се наложи да уволниш приятел (ако позицията ти го предполага).
    Но мисля, че тотатално не си разбрал статията - аз не давам рецепта за душевна хармония, а за постигане на определена цел. Щом ти харесва начина ти на живот - ами добре. Аз пиша за тези, които искат да постигнат висок стандарт в живота. Ако някой е щастлив да пасе овцете (виж "Да дадем път на младите"), това си е нагово право - дори и да изглежда малко комично в очите на обществото.

    Ти ми напомни един мой състудент - убеден комунист - който се възмущаваше как в "капиталистическите" филми показвали бизнесмени, които обичали семейството си и т.н. Според него който "експлоатирал" работниците, изобщо не бил човек. Доста примитивно, бих казал, понеже всичко полезно около нас е създадено от "експлоатираните". Едва ли някой ще отиде да копае въглища от любов към ближния, а всички искаме да се топлим.
    Да позная ли, че си на държавна работа?

    П.С. Някои моменти в поста ти могат да се тълкуват като лични нападки към мен и противоречат на Правилата на блога. Втори подобен опит ще бъде модериран. А ако все пак държиш да ме убедиш колко трябва да обичаме ближния си, ще се наложи на до го направиш на приложения имейл, не публично.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  6. Следя блога, защото ми харесва творческото представяне на нещата.
    Имам въпрос - бил ли си на държавна работа Тимуре.
    Аз съм бил и от двете страни на бюрото - и срещу гражданите, и срещу администрацията :)
    Прави впечатление, че навсякъде - и в медийното пространство и в мисленето на българина - държавните чиновници са представени като гадни и зли същества.
    Аз в момента също съм на държавна работа и преди съм бил.
    Колектива там, в отношенията между хората, не се различавам от фирмения, за който ти пишеш
    Ще ми е интересно да прочета за в бъдеще някое твое творение по темата, защото ми е любопитно доколко се вижда пълната картинка, за да се стигне до вече споменатите изводи за чиновниците.

    п.с. поредицата за тиймбилдинга е много добра.

    ОтговорИзтриване
  7. Не, не съм бил на държавна работа в сегашния смисъл на думата, но имам 4-5 години трудов стаж преди 1989 г., когато "частно" на практика нямаше.
    Под "държавна работа" в статиите си визирам неконкурентна среда, където назначенията и издиганията не зависят само от резултатите от работата, а по-скоро от други фактори - и където на практика не си застрашен от сериозни санкции, каквaто и каша да забъркаш. Тоест, няма я истинската цел, мисия или както искаш го наречи, а именно - печалбата.
    Далеч съм от мисълта да смятам държавните служители за чудовища - напротив, сред тях има доста професионалисти. Но я няма реалната конкуренция на резултатите, т.е. - пазара.
    Това е.

    ОтговорИзтриване
  8. Бих добавил към горния коментар, че в държавните учереждения растежа се определя от съвсем различни фактори (уви!) и това обезкуражава и най-позитивно настроените към работата. Рано или късно се губи мотивация. И в такъв случай остават ограничен брой линии на поведение:
    1. Ставаш привърженик на силните на деня (това ми се струва най-често срещано) и по този начин получаваш шансове за растеж.
    2. Намираш си пазарна ниша за уменията в извънработно (а често и в работно) време.
    3. Зарязваш всичко и се надяваш половинката ти да обезпечава финансово семейството, защото каквото и да си говорим, накрая всъщност става дума за пари, в значителна степен.
    Аз лично, от много дълго време съм на втория вариант, макар, че при мен работата на първия ми трудов договор не дава възможност да се възползвам от работното си време за частпром:)

    ОтговорИзтриване
  9. Ето го вариантът, предложен горе, в моя примерна доразработка: всеки има някаква част от знанието/умението, има си цел, има си стрес, но примерно един разсъждава на принципа: "Петров не иска да свърши моята част от работата, ей мързелив човек значи, не мога да го понасям. А защо просто да не накисна Петров, като му "сътруднича" по начин, от който той да изпадне в крайна фаза на изочеблещване и все той да е крив и виновен за всичко?"

    Виновният Петров си тръгва от екипа. Идва Йорданова на неговото място. Да, ама и Йорданова не издържа на претенциите, а като открива и, че лицето, нека да е Х иска от нея тя да свърши и неговата работа, се ядосва. Бойно настроена влиза да говори по този въпрос с шефа относно ставащото. При което се оказва, че лицето-спънка, което е с големите претенции и което чака друг да свърши и неговата работа, не е случайно лице. А в една фирма винаги има неслучайни лица, които пък често се самозабравят поради което.

    Излишното лице Х продължава да е там, където е. Други му вършат работата и го проклетосват зад гърба му, понеже се страхуват за работата си при евентуално проклетосване в лице.

    Извод: В България шуробаджанащината прави неприложим предложения модел.

    ОтговорИзтриване
  10. От Анонимен 2
    Увлекателно написано, но... прекалено американизирано, прекалено западняшко.
    Ако ти е трудно да си представиш работата в екип, пусни си някое клипче за работата на екипажа на граждански самолет при кацане (тогава е най-натоварено за тях). Те нямат право на грешка (по принцип) и ЗАЕДНО работят за успешен изход. Всеки си има точно определена работа и я върши в отработен синхрон с другите.
    Вярно при тях двойкаджии няма (тези с оценка под "добър" ги спират от полети, но това е друга тема).

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен 2: Екипажът не е постоянен колектив, а се формира за всеки полет по указаните от мен критерии. Ако ти е трудно да откриеш това, мога да обясня по-подробно.:))))

    ОтговорИзтриване
  12. Управителите на малки фирми пестят пари от всичко. Не са склонни да дават бонуси, компенсации, да плащат осигуровките в пълен размер и т.н. Та въпросът е, как ще мотивираш хората да създадат екип и да вършат обща работа по проект, след като няма да получат нищо от това.
    Много е просто: викаш феята на страха и лицемерието и тя сплотява колектива. После феята на ужаса от безработицата приглушава недоволството. Инерцията идва последна и приключва случая.
    Така понякога се създава успешен екип. Може да има и добра колегиалност, но не бива да се разчита на това.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/