Еко – 2

- ...Мечка? - повтори невярващо премиерът, а сътрудникът му виновно кимна - В залата, където смятам да проведа следващото заседание на Министерския съвет, се е заселила някаква си мечка??

- Е, то не е зала в класическия смисъл, а някаква пещера от неолита. На стотина метра от екоселището.

- И таз хубава! Сега светът се цепи, дето се вика, въоръжава се до шия, те мечки ще ми развъждат! Да я изгонят.

- Не можело. Идвали от Нешънъл Джиографик и направили филм за нея. Обяснили, че е избягала от Афганистан в търсене на по-добър живот и зрителите се просълзили.

- В Афганистан няма мечки - блесна с ерудиция премиерът. - Лъжат.

- Не зная - сви рамене сътрудникът. - Но има стотици фен клубове по цял свят.

- Добре де... - замисли се премиерът. - А другите как ходят там? Разни фирми, дето се сплотяват?

- Собствениците на комплекса са преградили пещерата на две и мечката влиза през отделен вход. После отива до решетката и гледа презентациите. Ако някой почне много да лъже, ръмжи.

- Добре де, какъв е тогава проблемът?

- Ами от комплекса казаха, че решетката я бил правил един самоук майстор от циганската махала. Тоест, можела в даден момент да не издържи. Само че ако мечката изяде някой мениджър - не е проблем, ще пуснем обява и ще назначим друг. Вие обаче сте ни единствен.

- Абе то така си е, но... А нощем къде спи този звяр?

- Когато има гости в екоселището, я заключвали в пещерата, понеже иначе ходела да буди мениджърите и спори с тях за Котлър и Уелш.

- Е, тогава няма проблем. Аз обаче за всеки случай ще взема с нас и Цецо и ще го сложа да спи до вратата - ако мечката дойде, да си говорят двамата. Той все Котлър чете, но времето не му стига, затова още не му е проличало.

...Двата хеликоптера кацнаха малко по-далеч от селището, за да не отнесе струята от витлата покривите на къщичките. Министрите се изсипаха като командоси и се втурнаха през поляната, а храстчетата наоколо им отдаваха чест, понеже всъщност бяха маскирани служители на НСО. Един заблуден екобръмбар влезе във врата на министърка и веднага най-близкото храстче го уби с премерен удар от карате, а министърката попита - това екомасаж ли е, понеже малко боли?

Вечерта всички се събраха около чевермето и слушаха овчарски блусове. В тях се разказваше за мъката на някогашните овчари, отпреди демократичните промени, които в дъжд и пек пасли овцете за по 500 лв. на месец, съвсем малко повече, отколкото получавал директор на завод. Един министър чак се просълзи, макар и да знаеше, че това е просто фолклор.

През нощта мечката не дойде, Цецо си почете малко Котлър на свещ, но щеше, без да иска да запали сламеника на премиера и последният му каза, че си е достатъчно образован, така че хайде да спим.

На сутринта, след като си изпиха току-що издоеното мляко, всички се събраха в пещерата за конференции. Едната стена бе изстъргана до бяло и финансовият министър взе цветните тебешири. От другата страна на решетката мечката гледаше с любопитство.

- Значи, колеги, бюджетът е много добре - започна министърът и нарисува един ухилен смайлик. - Това постъпления от данъци, от акцизи, икономии - всичко влиза и пълни.

Мечката предупредително изръмжа.

- Е, това не значи, че някой може да иска допълнително средства, но всички приказки, че сме разчитали само на заеми...

Мечката изръмжа по-силно. Финансовият министър погледна към нея, каза, че от него това било всичко и предаде тебеширите на здравния си колега.

- Откак почнахме да се реформираме - оздравя този народ, ей! Всеки ден леглата в болниците все по-празни.

Мечката изръмжа нещо, което прозвуча малко като: "А гробищата?". Но може и само така да ни се е сторило.

- И лекари не са били вече три дни, и всеки болен получава супергрижи - ето, в Бургас Милчо Ушите - обикновено момче от народа, дето се вика, а най-добрите хирурзи, телевизия... а представете си какво щеше да бъде, ако ставаше дума за някой професор примерно. Е-хе...

Тук обаче мечката почти го заглуши с рева си, той махна с ръка че е свършил и седна на близкия дънер.

Министърката на образованието даже не успя да се изкаже - още щом започна да обяснява с колко процента се е повишила грамотността през последните години и как всеки гимназист можел да смята до сто с калкулатор, мечката сякаш полудя. Добре де, тя пък кога е била квестор на матури, че да знае?

А Цецо и премиерът седяха в един отдалечен ъгъл на пещерата и последният отбеляза:

- Абе не ми харесват твоите кандидати за президент и толкова! Тоя блял, оня спал - няма я личността. Ще стане като с Роско - безхарактерни били, не знам какво си... Я слушай - и се наведе към ухото му.

- Цецо три пъти повтори "ама как така?", два пъти "ще ни се смеят" и веднъж, малко по-колебливо: "абе ако Конституционният съд не възрази, може и да мине, но..." . А после си представи България с мечка за президент и поклати глава.

Та затова си крият кандидата, не за друго.