Призракът на комунизма

Призракът на комунизма си лежеше на едно диванче в къщата-музей на Тодор Живков и се чудеше къде да се разходи. Европа вече беше я обиколил, а напоследък в Брюксел се случваха такива неща, че го караха да се комплексира.

Искаше му се да прескочи до Венецуела, но там напоследък любовта към лидера ставаше толкова голяма, че нищо чудно накрая той да свършеше като колегата си кондукатор Чаушеску, на когото дори паметник не направиха. А ето, тук, ако разгледаш всички материали, оставаш с впечатлението, че през последните две години на войната главният противник на Хитлер е била ръководената от Тодор Живков съпротива и само отделни части са воювали срещу Съветския съюз. То затова и са му направили паметник на човека де.

В този момент пред паметника се изсипаха група политически туристи, водени от наперена буля. Поднесоха червени карамфили и помолиха Призрака да им помага, понеже нямало друг кой. Той ги огледа и не видя нито един комунист сред тях, но цветята бяха свежи, та... с две думи, той се мушна в багажника на една от колите и замина с тях за столицата.

Призракът на комунизма перфектно познаваше всички държавни учреждения, понеже дълго бе живял там и сега го посрещаха така, сякаш изобщо не беше си отивал. Той си избра Министерския съвет и с лека носталгия тръгна да обикаля по познатите коридори.

Премиерът седеше в кабинета си и разсъждаваше върху два изключително сложни проблема - да се превъоръжи ли армията ни и какво да се прави с ЦСКА. Вярно, армията бе чакала доста и можеше да почака още, но другото... избиратели са това. И в този миг му докладваха, че в Министерския съвет се е настанил Призракът на комунизма.

"Ами сега какво правим? - изтръпна Премиерът. - Какво ще обяснявам на началниците? Утре Ройтерс като обяви новината - отиде ми и премиерството, и всичко". И той нареди Призракът да бъде прогонен с всички възможни средства.

В Министерския съвет се разнесоха песни от зората на демокрацията, а няколко министри обявиха гладна стачка и построиха "Село на истината" (за град нямаше достатъчно хора).

Призракът погледна на всичко това с отвращение, а после отиде в Президентството и върза червена пионерска връзка на държавния глава. Последният тъкмо се готвеше да приеме американска делегация и изпадна в паника. Наложи се три пъти да му пускат химна на Европа, за да се успокои.

А Призракът на комунизма прескачаше от едно учреждение в друго, като на любимите му места - като БАН например - го посрещаха с червени карамфили.

В този момент Премиерът се обади в Светия Синод. Когато разбраха кой е на линията, слушалката вдигна самият Патриарх.

"Така и така - проплака Премиерът. - Нямате ли там някоя специална служба, нещо екзорсизъм против комунистически призраци, че работата стана съвсем зле. Преди малко ми се обажда Обама и предлага да прати екип ловци на духове".

"Имаме - отговори Патриархът. - Но после да не съжалявате?"

"Няма, няма. Пускай ги да четат, че светът ни гледа."

На следващият ден цяла България бе парализирана - почти нищо от държавната администрация не работеше. Някаква невидима сила отхвърляше хората назад и не им позволяваше да заемат работните си места.

И което бе най-страшно, потърпевш бе и самият Премиер. Този път той отиде в Синода лично.

"Е, аз те предупредих, чадо мое - сви рамене Патриархът. - Не разбирам от какво си недоволен."

"Ама как бе - почти тридесет години минаха, приеха ни в НАТО, ЕС, скъсахме с тоталитарното минало - и изведнъж...?"

"Скъсахте ли? - сви рамене Патриархът. - Явно Господ вижда друго. Преди как се правеше кариера? Ако си член на управляващата партия. Сега? Същата работа. Я ми кажи кой точно напоследък се е издигнал само благодарение на лични качества?

По-рано а си се опълчил срещу ръководството, а си излетял като тапа от шампанско. Сега?

Направихте хранилки за всичките си роднини и любовници, а после Призракът на комунизма ви бил виновен. Добре, ще организирам довечера една заря, белким Господ обърне внимание и се смили. Но друг път много внимавайте за какво се молите, понеже..."

...А Призракът доволно потриваше ръце и си мислеше - абе що не взема да прескоча до Гърция - хем е близо, хем имат море, хем ще ме уважават хората.

И си затананика сиртаки.