- А сега – нашата редовна рубрика „Можеш ли да мислиш?“. Наградата за първия дал верен отговор е една прекрасна играчка – червена пожарникарска кола, която в момента е тук пред мен в студиото. И така, въпросът ни днес е „Един двадесетгодишен младеж, изпратен в гората, събира по четири килограма ягоди за един ден. При същото условие една осемнадесетгодишна девойка ще събере само два килограма. Ние ви питаме – колко килограма ще съберат двамата заедно, ако ги изпратим за един ден сами в гората?“ Очакваме вашите отговори онлайн на телефон…
„Пожарникарска кола – въздъхна мечтателно премиерът – сигурно и стълба има, и цистерна дори - да си я пълня с вода и да си я пускам тук по бюрото. Или не – по-добре с уиски…“
Той се пресегна за телефона и набра номера. Отговори му бодър младежки глас:
- Слушаме ви, господине?
- Четири плюс два… Шест бе, шест килограма! …А колата маркуч има ли?
- Има, но съжаление това не е верният отговор. Моля, помислете още малко и се обадете пак.
Премиерът натисна копчето на селектора пред себе си:
- Министърът на образованието и науката веднага при мен!
След няколко минути подчиненият му влезе.
- Слушай сега – ако един младеж…
- А, да, чух го по радиото.
- Искаш да ми вземеш колата? – подозрително запита премиерът.
- Не бе, шефе – щях да ти я подаря. Изненада, така да се каже.
- Добре – и колко ще съберат онези младежи?
- Така поставен, въпросът е доста сложен. Преди всичко трябва да има достатъчно ягоди, нали? А те горските – едни дребни, губят се в тревата. Затова трябва първо трябва да сметнем с какво разполагаме. Аз покрай тази политика малко съм се откъснал от нещата и не помня – интеграл по контур ли беше, нещо друго ли… Но сега ще питам моите хора и ще ви се обадя.
Оказа се, че ягоди имало предостатъчно, а срещу името на министъра се появи една въпросителна. Не че беше най-слабият в кабинета, но да бъде сравняван чак с играчка пожарникарска кола – с маркуч и цистерна…
Малко по-късно около голямата маса бе събран целият министерски съвет, а радиото гърмеше. До момента обаче никой не бе дал верен отговор.
- Колежке, не гледайте в тавана – изръмжа премиерът – все пак, министър на туризма сте. Не ходите ли от време навреме в планината, ей така, да се разтоварите, да си наберете малко ягоди…?
- Ами случи се два пъти. Обаче нямаше никакъв младеж, за съжаление, а охраната ми бра само цветя. Шест килограма са, бе шефе – тези нещо се бъзикат с теб. Дай да ги свалим от ефир за един месец, да се научат да смятат.
- Възможно е – започна външният министър – Без да го твърдя с категоричност, но отчитайки реалностите в момента и някои тенденции в отношенията между световните сили…
- Дидо, ще те цапна – предупреди премиерът – Няма репортери, говори си нормално.
- Исках да кажа, че младежите може да са руснаци, а ягодите – предназначени за Франция например. Обаче има ембарго, никой не ги иска и знаейки това, берачите не си дават много зор. И така постепенно икономиката им се срива, докато един ден…
- Глупости говориш – сряза го премиерът – Днес им се работело, утре не… Това да не са ти депутати?
- Може единият да е бил болен и да е заразил и другия – предположи здравният министър – Като не ме подкрепяте да си направя реформата…
Премиерът мислено видя как пожарникарската кола се отдалечава и чак му се доплака; но той беше корав мъж и само огледа събраните около масата и се сепна:
- Някой липсва! Аз казах ли – всички?
В този миг вратата се отвори и влезе министърът на културата с бодър блясък в очите и доста ухилен.
- Я – какво празнуваме?
- Ще те напразнувам аз! Слушай сега – един младеж…
Няколко секунди по-късно министърът избухна в смях:
- Нищо няма да наберат, бе шефе! Ти ако отидеш в гората с красива мацка, ягоди ли ще береш? Имаме ли друго да обсъждаме, че нещо ми е пресъхнало гърлото…?
…Пожарникарската кола стои много добре на бюрото на премиера и колкото пъти погледне към нея, той въздъхва и си мисли, че това – управлението – никак не е лесна работа. И нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Но пък при силен екип все ще се намери някой да подскаже вярното решение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар