Идеята бе приета с ентусиазъм, разбраха се кой ще е партизанин и кой ятак (и ще храни кокошките на онези, които ще се бият за народна свобода) и групата потегли към планината, където преди година военните имаха учения и бяха изкопали много удобни землянки. Когато стигнаха там, партизаните направиха бързо събрание, избраха бай Петко за командир, а баба Дана за политкомисар. После обсъдиха име за отряда и се спряха на "Тодор Живков", понеже при него се живеело най-добре. След това потърсиха връзка с ЦК.
Ръководството на БСП отначало бе приятно изненадано и дори покани партизаните на събора на Бузлуджа, но после се появиха търкания. Бай Петко държеше свръзката им да бъдел човек от народа, пролетарий, с мазолести ръце. Миков провери лично всеки един от сътрудниците си, но бивш работник не намери, а мазоли имаха само няколко души, и то на съвсем друго място - от много седене пред компютъра. Тогава той сви рамене и обяви Тодор-Живковците за леви екстремисти.
Бай Петко беше от стара коза яре и се свърза направо с Москва. Попаднаха на Медведев, който веднага отърча да зарадва шефа. Путин замислено потърка брадичката си:
- Партизани, викаш... Ще се борят срещу богатите, за да има за бедните. И тук ще се появят последователи... Дима, ти добре ли си?
- Но нашите славни традиции...
- Какви традиции, бе! Ние с тебе бедни ли сме? Ами в един момент да ни поканят да слезем в мазето "да ни снимат"? Отговорете им - покрай Сирия направихме много разходи, можем да ви пратим само десет бидона водка. Товарете ги на един самолет, а аз ще се обадя на Бойко да го предупредя.
Когато чу за партизаните, премиерът вдигна на крак цялата жандармерия и поиска помощ от НАТО. Междувременно медиите на Пелян Деевски се пренаредиха и излязоха със серия статии - партизаните били десетина хиляди, имали системи "Бук" и "Дъб", половината планина била под техен контрол... И когато руският самолет прелетя над предполагаемите позиции на партизаните, той видя стотици хора и хвърли с парашут водката. Жандармеристите (това, естествено, бяха те) я взеха и употребиха по предназначение, а после цяла нощ пяха "Румяно, Румянке, сал ти ли си министър, сал ти ли знайш да командваш...".
От Гърция изпратиха десет килограма маслини и програмата на СИРИЗА като учебно помагало. Криза било, толкова можели. От Испания също изпратиха десет килограма маслини и програмата на "Подемос".
Хората на Марин льо Пен поръчаха 50 000 значки "Je suis Todor Zhivkov" и започнаха да ги раздават в Париж. Местните хора си ги слагаха и питаха що за трагедия е било това.
Американците предложиха военна помощ на премиера, като идеята им бе да започнат с бомби с обеднен уран. За целта поискаха да бъде евакуирано всичко живо в радиус сто километра от партизанските бази, понеже понякога ставали грешки, а и да не се печем на приятелски огън. Премиерът се сепна и помоли да поизчакат засега.
Междувременно в щаба на отряд "Тодор Живков" се обадиха от ИДИЛ и на развален български предложиха да изпратят отряд екзекутори - специалисти по обезглавяване, бесене и т.н. Ужасен, бай Петко заяви, че те не планират подобни неща. "Там ви е грешката" - заявиха джихадистите и затвориха.
Изобщо създаде се патова ситуация - от НАТО твърдяха, че това са си наши вътрешни проблеми и не искаха на пратят командоси, армията ни пазеше гръцката граница и копаеше дупки за коловете на новата ограда, жандармерията я гонеше жесток махмурлук и главоболие, а в ЕС обсъждаха план за разделяне на България на две части - тази под партизански контрол и останалата.
И точно в този момент се появи една ловна дружинка. В цялата тази бъркотия всички бяха забравили, че предишния ден в селото даваха пенсиите. И сега, останали без пари за кафе и цигари, партизанските внуци настъпваха смело в планината. След кратка схватка пенсионерите бяха взети под мишница и доставени директно пред пощенския клон.
А народът има да чака някой да го освободи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар