Clandestino

Сега в Сирия никак не е добре; всеки, който има оръжие, стреля по всичко, което се движи. Е, понякога после пита "Тоя от кои беше?", но то е само за да знаят къде да те погребат.

Затова с няколко приятели си купихме по един "Кратък справочник на бежанеца" и поехме към Европа.

В Турция ни арестуваха и ни заведоха в полицията. Беше рано сутринта, онбашията изсърба кафето си и попита за политическите ни предпочитания. Признахме си, че сме на страната на умерената опозиция.

- А, вие го създадохте тоя калабалък, значи? Развалихте ни рахата за едното нищо - възкликна той и нареди на хората си да ни набият.

Следобед дойде втората смяна и началникът им веднага попита от кои сме. Поучени от току-що придобития опит, ние веднага извикахме "За Асад сме, за Асад". Онбашията се ядоса:

- Абе, заради неговия инат вече колко време ни правят на маймуни! Я бе, момчета, обяснете им на тези заблудени души колко много грешат! - и пак ни набиха.

След това пристигна нощната смяна. Този път казахме, че сме фенове на "Ислямска държава".

- Брат ми го убиха в сражение с тях - въздъхна началникът - Сами разбирате...

Този път не само ни биха... Както и да е. На сутринта ни пое един каналджия и ни заведе до българската граница. Минахме по едно дере, а водачът ни непрекъснато се оглеждаше. Попитахме го за граничари ли гледа.

- Какви граничари - махна с ръка той. - Те сега стачкуват. Гледам да няма мостове наблизо, че знаете ли какви рикошети се получават...

В този момент от храстите изскочиха няколко гранични полицаи (може да са били стачкоизменници) и ни закараха на едно не много приятно място.

- Вие за кого сте? - попита лейтенантът - За Путин или...

Понеже в справочниците ни пишеше, че българите и руснаците били братя, кимнахме - за Путин сме. Обаче лейтенантът се ядоса, спомена, че заради някакви руски протежета колегите им в София обикаляли по цяла нощ около клекшоповете, а веднъж дори влезли в театър. Тук всички полицаи потръпнаха от ужас, а после ни набиха.

После дойде следващата смяна и началникът им, естествено, поиска да научи политическите ни пристрастия.

- За Обама сме! - ревнахме всички в един глас - Вива Меркел и Оланд! Вива Сорос! Да живее Българският Хелзинкски комитет!

- Набийте ги - нареди началникът. - Писна ми от идиоти.

По-късно пристигна дежурният каналджия и ни заведе до сръбската граница. Там ни посрещнаха любезно, не попитаха нищо, а само ни наредиха да разкажем патилата си пред журналистите и да покажем синините, получени в България. Обяснихме, че нямаме такива.

- Това да е проблемът! - успокои ни началникът им. - Я бе, момчета, направете им по няколко...

После продължихме към следващата страна. Там викнахме "Да живее велика Австро-Унгария!", но ни набиха, понеже картата в справочника се оказа много стара и сега било само Унгария. Извинихме се за грешката и за да им се подмажем, обяснихме колко много се възхищаваме от евроинтеграцията. Тогава те ни набиха още веднъж.

След това стигнахме Австрия, там изревахме "Слава на Арнолд Шварценегер!", хората се зарадваха и ни почерпиха бира. Тогава приятелят ми Ахмед се опита да си спомни още някой известен австриец, но май направихме грешка - оказа се, че Адолф Хитлер не бил чак толкова уважаван, та пак ядохме бой. После ни закараха до Германия.

На гарата ни посрещнаха възторжени немци с букети и пакети с храна. Свиреше духова музика, допълнена с няколко тарамбуки. Възрастна госпожа ни приветства в новата Обетована земя и дори се снима с нас, а хората наоколо ръкопляскаха.

После ни наобиколиха журналисти от различни медии. Особено настойчиво беше едно младо момиче:

- Вие сигурно много сте изстрадали - предположи тя, а ние кимнахме. - А и мъката по загубената родина... И всичко това заради интересите на шепа политици. Впрочем, като стана въпрос - а какво е вашето мнение за ситуацията в Сирия? Кой е виновен? Кои са "добрите" и кои са "лошите"?

Въздъхнах, а после бавно отговорих:

Абе, я направо бийте и не питайте...