Хищниците

След като реши проблема с охраната на територията (кучето Кубрат беше пратено на мотивационен тренинг при един овчар, а вместо него сега имаше камери), бившият депутат Минчев реши, че е време да се отдаде на животновъдство. Той самият доскоро често бе обяснявал колко изгодно е това и сега имаше прекрасната възможност да провери дали случайно поне веднъж не е казал истината.

Понеже все още бе нов в занаята, Минчев реши да започне от най-малко и купи десет кокошки и един петел. Идеята му беше – ако се справи, постепенно да премине на овце, крави и накрая биволици, от които, казват, най-много се печелело. Изчисти курника, пусна ги вътре, сложи им вода и храна, а после започна с интерес да чете книга, в която се разказваше как една американска компания достигнала 4 милиарда годишен оборот от търговия с пилешко месо.

След известно време кокошките почнаха да носят и Минчев редовно си правеше палачинки и омлети, докато един ден кметът не почука на вратата на двора му.

-          Здрасти, партия – поздрави кметът, понеже навремето ги бяха изключили от едно и също място – Как е, понася ли ти селския живот? Градинка, дръвчета, кокошчици…

Минчев потвърди, че засега се адаптира добре.

-          Обаче, знаеш ли – неуверено продължи кметът – Тези твои кокошки… Абе малко нещастни ми изглеждат.

Минчев веднага усети накъде духа вятърът и заяви, че засега яйцата не са за продан, а само за лична консумация.

-          Е, да де – съгласи се кметът – Но тази година нашето село кандидатства за „Европейски център на селянията“ и сам разбираш – трябва да се съобразяваме с някои неща. Мисълта ми е – по два квадратни метра на кокошка, петелът още два, всичко двадесет и два. Имаш ли ги?

Минчев поклати глава – курникът му беше точно пет квадрата.

-          Е, тогава събори някоя от стените, направи веранда, знам ли…. Но така не може. И друго – знаеш, сега националистите са във властта – стига с тези ислямски модели – един петел на десет кокошки. Вземи още петли, да може всяка кокошка да създаде здраво семейство, да си отгледа пиленца, че знаеш как сме демографски… Хайде, аз ще вървя, че бай ти Йовко отсреща си кръстил прасето Наполеон и сега френският посланик се оплаква – вика – има нещо гнило в животновъдството ви…

Минчев изпълни точно указанията и на сутринта откри, че две кокошки липсват. Той пусна записа от камерите и видя как една лисица влиза през отвора от съборената стена и си ги прибира за мезе. Бившият депутат веднага отиде да се оплаче на кмета:

-          Партия, сега кокошките ми уж щастливи, но намаляват. Какво да правя?

-          Пиши заявление до ловната дружинка – ще го прочетат хората и ще организират хайка. Е, те малко са заети с вълците сега, после мечките, но евентуално след няколко месеца…

-          Че аз дотогава ще остана без кокошки! Да взема да си прибера кучето или да купя една пушка и като ги почна тези рижите…?

-          Сакън! Отиде ни класирането…. Виж, това е специфично поведение на лисиците – ядат кокошки. Трябва да уважаваме традициите им. Освен това – не може да се обвиняват всички лисици така, вкупом. Може другите да не са такива, а ти направо ги стигматизираш. Защо не отидеш в гората да проведеш разговор с някои по-видни лисици и да им обясниш, че не е хубаво така?

-          Кмете, ти сериозно ли…?

-          Защо не? Те всъщност са жертва на средата, в която живеят – гора, дивотия. Кой да те научи на прилично поведение? Цялото ни общество е виновно – и ти в това число. Докато беше депутат, да си направил нещо да им осигуриш образование, работа?

-          Ама те са животни бе – проплака Минчев – Хищници.

-          Абе хищници, но Европа гледа. Добре, ще видя какво мога да направя. Да речем – може селският полицай да придружава всяка лисица, докато тя обикаля курниците и да води разяснителна работа с нея.

Обаче се оказа, че приоритет на полицая било да придружава други неща и след седмица Минчев остана без кокошки. Надяваше се поне да са умрели щастливи, а яйца има и на магазина – вярно, вносни, но…

Важното бе селото да спечели титлата „Европейски център на какво беше там“, другото все някога ще се оправи.

Партията нали обеща?