неделя, 11 август 2013 г.

Bulgaria R.I.P. – 5 – „Умните и красивите”

Дотук видяхме една доста тъжна картина, която не вдъхва особен оптимизъм – като цяло електоратът се състои от ограничени хора, които дори не осъзнават движещия механизъм на нещата, които се случват около тях. Нито една от основните партии не разполага с ядро привърженици, способно да извърши някакви сериозни промени у нас. Тоест, две хиляди години след началото на новата ера ние отново сме с мисленето на роби, чакащи идването на нов пророк, който „да ни оправи”. Тъжно, но това е положението в България в момента – около 90% инертна маса, която лесно може да бъде манипулирана, накарана да мрази когото трябва и готова да се примирява вечно със статуквото.

Пенсионерите живеят в миналото и гласуват за БКП (формално за БСП, но в съзнанието си те поддържат именно комунистите), циганите никога не са имали държава и понятия като „патриотизъм” са им неразбираеми като термини от квантовата механика, турците са държани капсулирани от „защитниците” си, много млади хора без образование и култура търсят кой е виновен, че нямат перспективи в живота (и Волен услужливо им обяснява), останалата част от населението чака ГЕРБ или СДС „да преборят бившите комунисти” и искрено вярва, че е по-„европейско” в мисленето си от електората на БСП (но тайничко се надява да заеме топло местенце в общината, когато „нашите дойдат на власт”) – абе, направо трагедия. Сякаш времето е спряло и нищо не се е променило от написването на „Бай Ганьо” досега.
Впрочем, може и да е така. Нека накратко се опитаме да обясним причините за ситуацията у нас и как може да се излезе от нея успешно (поне на теория).

Някой беше писал (май Жельо Желев, но се съмнявам откритието да е негово), че от „социализъм” към „капитализъм” не може да се мине директно, понеже държавата ще бъде разграбена. Че това е така, се убедихме с очите си. Според автора на теорията, необходим е преходен етап на военна диктатура, чрез който да се намалят апетитите на вълците, които са заобиколили стадото, останало без овчар и кучета. Ако погледнем исторически, поне за държавите в южната част на континента това изглежда истина – Гърция и Турция се върнаха към икономическия ред именно по този начин, в Испания подобна роля изигра Гражданската война… По-на север очевидно е различно – вероятно поради по-силните стремежи към гражданско общество, резултат от отдалечеността им от Ориента. Как да сравниш манталитет а на един унгарец, чиито предци са били граждани на Австроунгарската империя, с този на българин, наследник на Отоманската империя? Трудна работа.

А ако говорим за края на 20-ти век и класическа хунта е неприемлива? Ситуацията е много проста и ние я видяхме в Русия - от едната страна е олигархията, наследник на някогашните комунисти, от друга… не, не народът. Той, за съжаление, тук изобщо „не играе” и никой не му иска мнението. От другата страна е Властта, която в началото бе доста формална и управлявана чрез парите на олигарсите. Руснаците буквално написаха история, когато президентът организира преврат срещу законно избрания парламент (звучи ми малко познато). Интересното е друго – отново познато – че целият демократично мислещ свят подкрепи именно това иначе напълно незаконно действие – понеже нямаше друг начин да бъде свален платен от олигархията парламент, особено ако липсва нормално мислене у преобладаващата част от избирателите. И Русия показа единствено възможното решение – на власт дойде Путин и много скоро на олигархията бе обяснено кой управлява държавата (справка – Березовски и Ходорковски). Едва ли по този начин държавата се превръща в някакъв рай, но определено се слага ред и жизненият стандарт на хората се повишава. И ако някой си мисли – „да, но Русия е богата на ресурси страна…”, това не е никакъв аргумент, понеже по времето на Елцин тя не беше по-бедна.

Тоест, първата стъпка в правилната посока е президентска република. Естествено, при средния интелект на електората ни той отново ще избере „когото трябва”. Но все пак, човекът на върха на властта няма как да се крие зад разни „коалиционни”, „програмни” и „експертни” правителства, в които експерти по синтаксис управляват спорта. Отговорността е лична.

Но има нужда и от още нещо – някой, който да има достатъчно силен характер да използва властта си да отправи предизвикателство към олигарсите и да ги сложи на мястото им (сега едно правителство лесно би могло да бъде свалено с платени комбинации и често се случва; при президентска република това основно оръжие на олигархията отпада). За съжаление, за последните двадесет години подобна сила на характера забелязах само у Иван Костов (без да коментирам другите му недостатъци).

Но рискът подобен човек да се появи е прекалено голям, за да не бъде взет предвид. Ето защо се отива на по-малкото (от гледна точка на олигархията) зло – отстъпки по посока на мажоритарни избори.

Всъщност, заглавието на тази статия не съдържа иронията – аз наистина смятам преобладаващата част от протестиращите пред парламента за умни и красиви. Друг е въпросът, че сред тях има и доста „стари муцуни”, мечтаещи да спечелят нещо за себе си – но все пак, в България живеем. По-скоро съм изумен от наглостта на някои „червени” блогъри, които твърдят, че да се гордеел някой с това, че плащал данъци, било „аристократизъм в лошия смисъл на думата”. Интересно дали биха споделили това в някоя „нормална” държава като Германия, Франция, Англия или САЩ, където на неплащането на данъци не се гледа през пръсти. Но дори само този факт показва колко далеч е стигнала андрешковщината в мисленето на голяма част от съотечествениците ни.

(Е, ако умните и красивите изведнъж спрат да плащат данъци и в резултат на това едни други хора останат без помощи и пенсии – представям си какъв вой ще се надигне тогава. Няма нищо по-страшно от хора, които са убедени, че някой друг е длъжен да се грижи за прехраната им.)

Не съм оптимист за крайния резултат от протестите именно по тази причина – завистта и злобата у голяма част от българите. Причината да няма протести в страната не е само страхът – има я и (заслужена или не) омразата към софиянци, които, „без да са се изпотили, вземат луди заплати”. Тоест – ония там да се бият на жълтите павета, нас какво ни засяга? Ние така и така ще сме бедни, по-добре да си пием бирата и да гледаме сеир.

И са прави хората – тях едни нови избори няма да ги направят по-богати, независимо по какви правила ще се провеждат. За съжаление, абсолютно вярно е, че бедността на започва не от джоба, а от главата на човека - а тук няма никакви обнадеждаващи признаци сред мнозинството.

Но дори и самият факт, че за пръв път имаме протест не срещу определена партия, а против системата като цяло – е обнадеждаващ. Мисля, че управляващите го усещат и затова реакцията им често е напълно неадекватна, да не кажа – направо смешна.

Имаше един такъв филм – „Циркът изгоря и клоуните се разбягаха”. Какво пък – да се надяваме да се мине без пожар.

Стига ни и да се отървем от клоуните.

15 коментара:

  1. Мисля си, че този абзац за бунта срещу цялата система, ще ти докара определени нападки :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ето и първата нападка...как точно протеста ще изолира олигархията (другата) да си положи меко за влизане във властта...Питах куп протестиращи (аз подкрепях протеста до оставката на Пеевски, после просто не беше същия протест), но нито един не ми даде отговор, а само изядох редовното "ти си комунист"(ако имаш нещо различно и доста по-последователно като идеи, то задължително си комунист тук). А как тогава се борим с олигархията, като плана ни се изчерпва с Оставка...просто е, не се борим, а я подменяме. Иначе статията е много хубава наистина и много добри неща си написал, както почти винаги де :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Главното, което може да постигне протестът, е да покаже на определени хора, че във властта не се влиза "през задния вход". Едва ли електоратът на БСП би приел с възторг коалиция с ДПС, ако бе обявена предварително, едва ли електоратът на Атака би одобрил подкрепата на Волен за ДПС и т.н. След оглавяването й от Станишев БСП загуби всякакво чувство за достойнство и спортсменство.
      Другата полза е, че сега България почва да се дели по икономически признак (ляво-дясно), а не какво досега манипулаторите организираха това да бъде по идеологически (комунист-антикомунист) или етнически (българин-турчин).
      За съжаление обаче в момента "ляво - дясно" не означава бедни срещу богати, а крайно бедни срещу умерено бедни. Все още я няма средната класа.

      Изтриване
    2. Добре, съгласен съм с концепцията ти, но как точно ще се покаже, че не се влиза през "задния вход"...какви мерки ще се реализират, за да бъде това факт, а не удобна утопия. Доста съм скептичен, че настоящия протест ще съумее да промени дори 1 частица от всичко, което познаваме в контекста на родната политика. За мен този протест просто свиква политиците да издържат на натиск, така да се каже ги тренира срещу гражданска активност...това чисто и просто намалява зверски евентуална последваща активност на обществото при дори по-фрапантни случаи...все си мисля, че ако протестират още 2 месеца и после пак върнат Пеевски до такава степен ще са претръпнали от натиск, че трябва да излязат половин милион души за да го махнем...тъй като все пак блога ти включва "командоси" в заглавието си, то знаеш разликата между модерните лазерно ориентирани бомби и напалма нали ...според мен са нужни малки хирургически точни удари в точния момент, това ще държи всички глави вдигнати и внимаващи в час :)

      Изтриване
    3. до колко намалява ще се види през септември. това едно, две - бсп са тренирани да издържат на натиск.

      Изтриване
    4. Протести трябва да има... дори в западните страни не всичко е от 100 г. наредено и уредено. Като не им харесва нещо - стачки, демонстрации и затваряне на летища, линии и т.н. Това е пътят.
      Георгиев, по чудодеен начин нищо няма да се промени. Екшън - риакшън, натиск при всяка крива крачка... Всяка!
      Че са заспали кютуци хората в провинцията - така е, но кой от леглото скача в кубинките, а? Другото е, че в градове като Видин хората се знаят и силно е вероятно да си навреди човек в личен план. Аз познавам обаче хора, които пътуваха до Сф, за да участват в демонстрациите там. Защото срещу парламента се протестира в София, а не пред селския кмет, който може да е и от хм, атака да кажем...
      След Виденов този е най-сериозният отпор срещу системата. Дори смешните "подкрепящи правителството на орешарски" имат смисъл, защото другите партии ще ги е шубе да имат безмозъчни пенсии под прозорците и ще трябва да избягват пишиците..
      А иначе провинцията е права за софиянци - или тези от СФ с властта.
      Секретарката в Сф вземала 1300 чисто, а лекар в областен град от същата институция - 600. Да не се разправяме как захлебват всичко за смента на местните, които си губят препитанието.
      Но пасаран!

      Изтриване
  3. Според мен и в двете последни статии имаш неточности ! Няма да изброявам , че ще заприличам на ония ,така наречени литературоведи от едно време , които ни обясняваха .... какво точно е искал да каже авторът с израза .........! Говоря за фактологически неточности , аз съм "дъртанян" и съм го живял онова време " с пълна сила " ! Сега ще ти кажа само за протеста - къде си мисля че грешиш . Няма никакво значение какви са исканията на този или следващ протест , единственото важно е да се свали това правителство ! Това ще им покаже само едно единствено нещо - така няма повече да става ! Резултата е предвидим , ще опитат с други имена - пак на улицата до сваляне на другите имена ! Най-страшното , според мен , в България е тоталната липса на почтеност и спазване на законите и правилата , ама от всички и за всички ! И като говоря за почтеност , няма никакво значение дали си работник или работодател, дали си от София или си див селянин /тука в смисъл на манталитет , а не на произход / !

    ОтговорИзтриване
  4. С Протеста се показва готовност на хората да се включат активно в обществения живот. Той не може да има конкретни цели, той е процес. Конкретни цели може да имат отделните протестиращи, но това е друго нещо.

    ОтговорИзтриване
  5. Прочетох цялата поредица RIP. Основно съм съгласен, приемам преувеличените крайни краски за нужни с чисто артиснична цел.

    Плашещо вярно е написано. Едно е да си мислиш тези неща, друго е да ги видиш така систематизирани. Виждаш, че след като и други мислят като теб, значи е наистина толкова зле, колкото ти изглежда.

    Не само описанието на твърдите ядра на отделните партии, а основно стоящата зад тях характеристика на самите партии, тяхната безсъдържателност и лицемерие.
    Коя от тях да подкрепя един логично-критично разсъждаващ човек, търсещ в тях идеи, съвпадащи с неговите виждания? Няма кого. Ние нямаме нормална политическа картина, нямаме нормални автентични партии, такива, каквито се очаква да бъдат.

    - "Автентичното" ляво - БСП е най-дясната ни партия - плоския данък, отварянето на досиетата и др. Лявото им е подхвърляне на социални трохи за електората, докато играят с бизнеса, често собствения си.
    - "Автентичното" дясно само се нарича такова. Беозгледната приватизацфия на всяка цена не е дясна политика. За толкова години "дясната" им политика беше само "Ние не сме червени, гласувайте за нас, иначе ще се върне комунизма!". Когато БСП бяха смазани на изборите 2009-та, "десните" се превърнаха в изчеващ вид.
    - "Новото" дясно-център (ех, този център, на думи всичките ни политици са там) - ГЕРБ дори не е партия. Това е групичка от хора, механично събрана в Парламента, само защото Борисов не може сам да седне на 117 места. Тази "партия" послужи само да го легитимира във властта. Нямат десни идеи, нямат идеи изобщо, освен поддържането на имиджа Борисов. И ако не вярвате, попитайте един привирженик на ГЕРБ за кого би гласувал, ако Бойко си направи друга партия - за ГЕБР (където уж са идеите), или за новата партия (където е Бойко)!
    - ДПС? Уж са либерали, ама това е за да не признаят, че са една етнико-икономическа формация. Етнически са гласоподавателите, икономически са личните цели на върхушката.
    - АТАКА? Патерицата на ДПС (в момента едната без другата не може да съществува, страхът/омразата на техните електорати се хранят взаимно). Това също не е партия, а начинът Волен да осребри политически своята медийна популярност и да уреди родата си.
    - разни други маргинални партии, отхвърлени на изборите било поради абсолютната си комичност (РЗС), безсъдържателност на посланията, изхабяване на лицата и т.н....

    Та кого да подкрепяме?
    Остава ни да ходим за гъби в изборния ден, да си изберем противника на този, който най-много ни притеснява ("Врагът на моя враг е...." не е много силна във вътрешно-политически план позиция, ама е по-добре от нищо) или да чакаме някаква нова политическа сила, кондензирала от нищото (двапъти вече се парихме с такива, НДСВ не ни стигна да си научим урока)... или от протеста?
    Ама като казах "протеста"... (to be continued):

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ицо:

      Много, много вярно. За съжаление. Аз съм социалист по убеждения, човек с червена кръв. Профил - 27 годишен, финансист, живеещ в София с доход над средния. И за кого да гласувам? За БСП? Дори да оставим настрана факта, че са свързани с определени олигархично-мафиотски кръгове (това важи за всички) - какво социално има в тях? На такава дясна политика и Костов може да завиди - плосък данък, неолиберална политика, премиер правоверен неолиберал. А и нали точно те срутиха социалистическата система през 80-те. Остават само червените знамена и романтичните спомени на бабичките.
      Накрая все пак гласувах за тях, но с клизма. Изборът беше дали да ме урпавляват червени професори или червени милиционери - предпочетох първото. Орешарски и хора около него са ми преподавали в университета, поне знам, че имат повече акъл от Бойко Борисов и компания. Покрай далаверите се надявах, че може да направят и нещо за страната...макар че едва ли.

      Изтриване
  6. И за протеста.

    Протестиращите са умни и красиви, поне тази част от тях, която ни показват, ама само това не стига!
    Освен красота и чисто артистична креативност (за това малко по-долу), те трябва да са политически образовани, за да очакваме нещо от тях. А те не са. Те изобилстват от социална и онлайн активност, но им липсва политическата култура (голям процент от тях заявяват, че не са гласували, и дори че няма да го направят, видяхте Варна). Липсва им познанието как функционира една парламентарна република. Издигат искания, които остро си противоречат. Като например оставка на правителството/Парламента и промяна на ИК - двете едновременно не могат да се случат.
    Категоричният им отказ от диалог и компромис е всичко друго, освен конструктивен. "Оставка тук и сега, и веднага!" не води до никъде. Когато "противниковата" страна не получи място за отстъпление, не й остава друго освен да втвърди позициите, което и прави...
    Освен това, обявявайки се срещу всички политически сили по принцип, срещу самата идея за политически партии и отказът да формулира други политически искания освен оставка, протестът се лишава от възможността да бъде алтернатива на статуквото. Това едва ли има нужда от обяснение, но все пак - законите ни и принципите за финкциониране на една демократична страна искат представителност, а тя се реализира чрез политическите субекти, наречени партии. Партиите са това, чрез което работи демокрацията според нашите, а и не само нашите закони. Да, има и страни с пряка демокрация, ама се броят на пръсти и не вярвам, че ще проработи в нашите условия, нашенския манталитет ще опорочи и това - ние ще продължим да гласуваме за цветове (партии), а не за лица и идеи. Познавате ли поне един човек, който през 2009-та е подкрепил мажоритарно кандидат не на партията, която е подкрепил пропорционално? А ако случайно да (късметлии, пуснете тото), познавате ли втори?
    А и дори Протестът да пожелае на един етап да създаде политически субект, което на този етап изглежда неприемливо за самите протестиращи, каква ще е платформата на този субект, какви ще са идеите. "Оставка" не става за политическа платформа, а това е което обединява протеста. Стигне ли се до формулиране на конкретни идеи и насоки.... разнобоят ще бъде пълен.
    Е, именно това ни лишава от алтернативата, която протестът уж би трябвало да ни даде.

    (Да се върна на креативността.
    Да, има я, в изобилие. Крещящо и прекалено изобилие. Чак създава впечатление за един хепънинг, случващ се заради самия хепънинг. Това изобилие поражда някои съмнения.
    Аз си признавам, че съм циник и ми е трудно да приема доброто у хората за чиста монета. Винаги подозирам и нещо скрито. Та и в случая, понбеже знам, че няма нищо безплатно на този свят, не мога да не се запитам:
    - Кой дава парите за "безплатното" кафе?
    - Кой си хариза белия роял за площада, да свирят на него всички желаещи (само си помислете, не просто роял, а бял, едва ли са много в София)? И кой плати транспортните разходи за доставянето му до площада?
    - Идеите и фантазията са безплатни, ама реализацита им не е - тениски, знамена, плакати, големи листове хартия/платна за тях...
    - Как така мирните протестиращи с голи ръце извадиха жълти павета и разбиха циментирани плочки? (опитайте някой ден, дори с инструмент не е лесно) Т.е. кой и защо им подготви инструменти?
    Сигурноп могат да се намерят лесни обяснения, сигурно могат да се зададат и други въпроси, на мен тези ми стигат.
    А пък самият протест, който уж започна заради Пеевски, реално стартира в деня след гласуването на правителството, седмица преди Пеевски, и очевидно беше чисто политически - против една коалиция, в полза на една партия. Случаят "Пеевски" само му даде оправдание, легитимира го и го подсили...)

    ОтговорИзтриване
  7. (Я, имало огранбичение за размер на коментара :)

    Та накрая - къде е изхода от политическото ни блато? Съществуващите партии се дискредитираха до една. На този етап не очакваме протеста да роди политика (партия, идея, концепция...). Нов месия не се задава (а ако и третрия път счупим стомната, не знам кой ще ни е виновен!).
    Промяна в системата? Видяхме я 2009-та - за мажоритарните кандидати гласувахме партийно. 100% мажоритарен вот при нашите нагласи ще даде огромно преимущество на една партия и тя ще се разпаше (представете си само 100% мажоритартен вот 2009-та - 220+ депутата на ГЕРБ и под 20 на ДПС.......... Брррр!)
    Президентска република? Същата работа - пак ще гласуваме партийно. Имаме си и примери за това. Нямаме примери за противното!
    И при мажоритарен вот, и при президентска република, аз предвиждам първите два вота (поне) да гласуваме партийно, каквото ни кажат Борисов/Станишев/Доган (опа, Местан ;)/Волен..., та да се опарим яко, да ни дойде акъла в главите и да вземем да гласуваме за лица и идеи, а не за цветове и партии. Ама дали можем да си позволим още 8-10-12 години политическа криза, докато ни уврат главите? И то ако политиците ни не използват положението, за да върнат статуквото на партийните листи, което най-много ги устройва...

    Прозвуча като "Надежда всяка оставете!". Не знам за вас, ама аз освен циник, явно съм и песимист, защото не виждам надежда за скорошно оправяне. Не виждам и в обозримо бъдеще. Но, може би за съжаление, съм и патриот и не смятам да емигрирам.

    ОтговорИзтриване
  8. Четейки тази поредица (не знам до колко тенденциозно написан), ми се иска да добавя следното:
    По принцип, моделът на управление на държавата изобщо не се различава от модела на управление на отделна фирма (грешно твърдение). Всички хора, лансирани и излагани на показ, да бъдат "политици", всъщност тенденциозно са подбирани да бъдат мъртви души. Аз лично изобщо не познавам нито един участник в която и да било парламентарна група, освен, ако не изпълнява длъжността министър (председател) или негов заместник. Сигурен съм, че 90% от гражданите на тази държава са като мен. Изобщо, липсва каквато и да е информация за народните представители, за това как точно си провеждат деня, както и на всякаква отчетност на дейността и водената политика.

    Всъщност, точно отчетността, отговорността и прозрачността липсват на абсолютно всички субекти, влезли в парламента. Това изцяло тенденциозно налагане на затъмнителен облак, липса на прозрачност и дебати по водената политика (ако изобщо има такава), отвращава абсолютно всички от политиката (освен хората, назначени на постове там и тези, които драпат да ги заменят).

    Отчитайки горното, съм съгласен, че така поставен, дебатът няма да доведе до нищо. Нито протестът, нито хората, назначени (легитимно?) за народни представители, могат да направят нещо по въпроса, понеже не са свикнали точно на отчетност, планиране, стратегия, политика и, най-вече, следване на определена линия, различна от личната облага.

    В момента, в който цялата дейност стане публична (наистина, не просто да се замазват очите на хората), има конструктивен, информиран дебат относно курса на управление, целеполагането и целепостигането, нещата може би ще се подобрят. Разбирайте, аз не очаквам всички да участват в този дебат. Но, самата публичност би следвало да допринесе повече за качеството на водене на политиката и би следвало да накара партиите да работят повече в интереса на благоденствие на народа и държавата, от колкото за лична облага.

    ОтговорИзтриване
  9. Към Автора, на който искрено благодаря за всички статии тук -- специално се връщам всеки път, когато има публикувано нещо ново.

    Може би дори публичността няма да е достатъчна за един качествен политически контрол. Все си мисля, че каквато и форма на управление, какъвто и ред да бъде измислен, управляващите и "опозицията им" все ще намерят начин да го заобиколят. Причината е, че имат интерес да го правят, и то постоянно. Тук на политиката (както и навсякъде по света, между другото) се гледа като на средство за лично обогатяване (справка: историята). Изобщо, този процес на консолидация не зависи от фигурите във властта -- по-скоро, той зависи от това от колко време са там, като тенденцията е да се засилва с времето.

    От известно време си мисля, че няма измислен работещ модел на човешко общество, който да ограничава успешно вредната политика. Тъй, като то е основано предимно на роли (разделение и последващо консолидиране на властта), хората, назначени на тези роли, са задължени да следват определен модел на поведение. Както няма умен началник, който да позволява подчинените му да му диктуват какво да прави, така няма и общество без полицаи, съдии, управници... както казах -- ролята е важна. Та този модел на поведение на отделните роли, разглеждан в съвкупност, неизбежно следва определен път, който има крайна точка, до която можем да екстраполираме. Характерното за него е, че няма как да го върнем назад -- в момента всякакви идеи за пряка демокрация, например, или за върховенство на църквата в обществото, изглеждат наивни в очите на повечето хора. Същото е и с отделните роли -- не можем да очакваме, че някой на подобна отговорна позиция няма да решава изцяло личния си интерес.

    Описаното по-горе е възможно може би поради тоталната липса на морал у хората. Полагат се неимоверни усилия за заклеймяване на всякакви опити (не задължително успешни) съществуващите морални норми да бъдат унищожени, като същевременно не се прави опит да бъдат заменени с нещо друго. За толкова години смятам, че моралът е може би най-добрия коректив, който може до някъде да забави (макар и да е почти невъзможно да промени курса на развитие, както и крайната точка --) упадъка на обществото. Може би не съм прав, но според мен лично, повечето строеве, които са били налагани на обществото -- върховенство на църквата, монархия, комунизъм, демокрация, капитализъм -- всички те съзнателно биват подкопавани, като се започне от морала и се стигне до разваляне на строя. Всеки един от тях би бил (може би) полезен на обществото дори сега, стига всички да знаят до кога едно поведение е полезно и кога става вредно. Според мен трябва да се избегне дори рамкирането на горните понятия, понеже винаги ще се намерят хора, които да заобиколят тези рамки. Сещам се за един цитат от филма K-PAX -- "всяко същество във вселената знае кое е добро и кое -- лошо". Иска ми се силно това да е вярно... В противен случай може да се покаже, че шансът човечеството да измисли работещ модел на управление, който да не доведе до неговото самоунищожение (или пълна деградация) е чисто статистически.

    ОтговорИзтриване
  10. Алеко Константинов - първият и недостижимият, платил с живота си за истина,но останал в историята, дал на народа ни едно нарицателно, което дори самият народ прие и се припозна в него.
    Всичко останало са вариации по алековата тема, в съответствие с НТП-то. ...
    Но в крайна сметка, Тимуре, в алековото творчество има един момент, когато сам автора си признава, че Бай Ганя, какъвто е описан не е лош, пътят по който му се налага да върви го е направил това, което е. ...
    Без да се заяждам с никого, ама не става само да доиш и стрижеш овцата. Ако не я храниш, тя ще си измисли как да се спаси или ще умре или ще емигрира, но при всички случай няма да я кара без храна.
    ...
    А това, че света става все "ПО-социално място" си е проблем на цивилизацията. Защо всички викат срещу пенсионерите например. Вашите баби и дядовци не са ли внасяли цял живот пенсионни и здравни осигуровки от парите, които са изкарвали с труда си и то без право на избор (както е и сега всъщност). Ама тези пари бяха окрадени и продължават да се крадат периодично и накрая, когато старите коне, които са теглили ралото цял живот вече не мога, а парите, които държавата така любезно и "доброволно задължително" им е спестявала за черни пари ги няма ... те стават "лошо бреме". Кой даде възможност на циганите да стигнат до положението, на което са в момента - обикновения човек ли. ... Аз също помня старите времена, както и факта, че циганин се допускаше в границите на населеното място само по изключение.
    ...
    Старая се да не правя изводи, а да излагам само факти. Отдавна чета творчествово ти, Тимуре и щом продължавам значи ми е интересно и го намирам за стойностно. Искам само да ти задам едно весело въпросче: "Ако утре те назначат за министър на икономиката и енергетиката, колко време ще ти трябва да ги оправиш тези два отрасла?". Ако искаш може да сменя министър с министър-председател във въпроса.
    п.с. "Хората никога няма да бъдат доволни или ако достигнат това състояние, то не продължава особено дълго - те ти стремеж към развитие."

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/