понеделник, 29 юли 2013 г.

Няма орхидеи за господин Орешарски

Точно преди три дни дебнех в тревата зад кочината на кмета; ние, селските полицаи, понякога решаваме проблеми, за които колегите в града хал хабер си нямат – и по-добре за тях.

Нали наскоро се смени властта, съставиха ново правителство и ето - вече втори път някой боядисва прасето на кмета в червено. То какво е виновно животното, че господин Делиев все иска да е с тези, които в момента са на власт и си върти като циганин-калайджия онова, дето иначе служи за сядане – ама на. А прасето загуби апетит – мисли, че боята е кръв и се стресира. И кметът нареди – Гунчо, залягаш тука и докато не разбереш кой е авторът на тази политическа провокация – няма мърдане. Лежах цяла вечер, докато накрая се получи заповед, че ме командироват в столицата. Станах, поотупах се, взех си сбогом с прасето, мама сложи в чантата баница и варена кокошка – и на сутринта се качих на автобуса да помагам на борбата с някакви безредици пред парламента.

Отначало нас, селските момчета, ни строиха отделно и имахме кратка политическа подготовка – обяснено ни бе, че срещу нас протестират едни богати и задоволени отвсякъде хора, които не само че не знаят какво точно искат, ами и нагло твърдят, че заплатите ни идвали точно от техните данъци, та… Просто да знаем с кого си имаме работа.

После ни построиха във верига – щит до щит, точно като онези спартанци от филма, само дето бяхме доста повече от триста. Стиснах палката и тъкмо да извикам нещо героично, тълпата тръгна срещу нас. И в първия ред имаше едно момиче, което държеше в ръцете си букет орхидеи.

То букет – хубаво, но… Учили сме ги в школата тези работи, помним какво стана с Раджив Ганди. Ще даде букета на премиера, а после – бум! – и служебно правителство. Та се понапрегнах малко.

Но момичето се усмихна и ми подаде орхидеите. Колегите наоколо за миг се стъписаха, а после командирът изръмжа: „Гунчо, не се поддавай на провокации! – и момичето бе изблъскано обратно назад.

А пък си беше хубава – което си е право, право си е. Е, приличаше малко на студентка – ако я опънеш да копае цял ден в градината или да дои кравите, може и да почне да се оплаква след някой и друг месец. Обаче в очите й имаше нещо, което никога не съм виждал у нашите момичета на село, дори и в тези, които умеят да копаят. Но тя потъна в множеството и всичко свърши.

На следващата вечер протестиращите блокираха парламента. Този път нямаше време за политическа подготовка и командирът просто резюмира: „Ако цапнете някого, гледайте да не е пред камерите” – с което инструктажът бе изчерпан.

В един момент ми се стори, че отново зърнах момичето от предишната вечер и то пак носеше орхидеи. Само че в същия момент ни наредиха на отидем до входа на Народното събрание, където започвала някаква много специална спасителна операция.

(Не че ми е работа де, но по същото време в един рудник няколко миньори копаеха с последни сили, за да спасят живота на колегите си. Никой не отиде да им помогне, понеже тук стотици здрави мъже спасяваха едни други, на които им свършила бирата в бюфета … Трагедия по нашенски.)

Решиха да качат народните представители в един автобус и да ги изведат с него – луда работа. Абе вие някога виждали ли сте депутат да се вози в автобус? Аз не, обаче ги качиха, а после пуснаха отпред пилотна кола на жандармерията – сякаш возеха особено опасни престъпници. Макар че, ако се замисли човек… Та – направиха депутатите една обиколка за овации, както навремето бай Асан с мечката си на панаирите – и се прибраха. А ние ги пазехме от любовта на хората, понеже народът като обикне, иска взаимност. И което е най-лошото – изобщо не пита в настроение ли си днес за любов или не. Та вдигнахме още по-високо щитовете и така - цяла нощ. Почнах да си спомням с носталгия за прасето на кмета.

…За колегите от града не знам, но ние сме на график – два дни пазиш пред кочината или се правиш на спартанец, два дни почивка. И ето - ползвам си я днес. Софийските колеги споменаха, че тази вечер имало „нощ на музеите” и любезно ми дадоха адреса на някакъв „Сън Сити”, но аз само благодарих учтиво. После се прибрах в хотела, облякох цивилните дрехи и… се върнах на площада. По пътя купих два килограма домати и една кора яйца – просто така, ако се наложи да изразя гражданска позиция. Понеже да ви кажа честно – и на нас на село взе вече да ни писва от боядисани в червено прасета. Впрочем, цветът май няма значение – мени се след всеки избори, но прасетата ги ядат все едни и същи хора, а ние само гледаме и се облизваме.

Стори ми се, че виждам момичето в тълпата – и тя пак носи букет с орхидеи.
И те отново са за мен.

9 коментара:

  1. "Аз не, обаче ги качиха, а после пуснаха отпред пилотна кола на жандармерията – сякаш возеха особено опасни престъпници. Макар че, ако се замисли човек… "
    ахахахахаха.

    ОтговорИзтриване
  2. Не, Анонимен, за предния параграф са големите овации.

    "Не че ми е работа де, но по същото време в един рудник няколко миньори копаеха с последни сили, за да спасят живота на колегите си. Никой не отиде да им помогне, понеже тук стотици здрави мъже спасяваха едни други, на които им свършила бирата в бюфета ..."

    П.П. Препратката в заглавието много ми хареса, макар да не си спомням какво стана с Мис Бландиш накрая.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Истината е, че включих този абзац след прочитането на една дискусия в интернет форум. Там някой твърдеше, че - "вижте си капитализма, хората загиват под земята и никой не им помага..." А опонентът му даде пример с Чили - и там имаше затрупани миньори, но спасяването им стана първо национална, а после - благодарения на медиите - световна кауза - и хората наистина бяха спасени. Та - вторият участник подчерта точно това - у нас в момента няма КАПИТАЛИЗЪМ (т.е. - просто частна собственост върху средствата за производство), а ОЛИГАРХИЗЪМ - най-дивата форма на собственост и организация на икономиката, при която никой не го е грижа за никого, а съсредоточените в малко хора огромни средства им дават не само икономическа, но и всякаква друга власт, което пък води до пълна безотговорност пред обществото. Това, че тук на затрупаните миньори се гледа като на стари, непотребни вагонетки е точно олигархистичен подход, невъзможен в друга страна от ЕС. Но не са виновни олигарсите, а обществото, което не само ги търпи, а дори и (червената му половина) с действията си реално ги подкрепя.
      И тук не важи прословутото "прости им Господи, те не знаят какво правят", понеже заради нечие "незнание" страдаме всички.

      Изтриване
  3. MS. Бландингс се самоубива, скачайки от н-тия етаж.

    ОтговорИзтриване
  4. Няма да коментирам протести, пърформънси и т.н, а това което ми направи най-силно впечатление - НИКОЯ медия, особено т.нар десни такива, не пишат за миньорите..Новинарски сайтове, от които 90% от 'новините' са единствено и само за протестите, това ли е новинарски сайт?! Сякаш няма други новини, проблеми и т.н. Но така е, протестиращите са десни, хубави, млади и т.н - какво ги интересуват някакви си миньори?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм съгласен с вас. Първо, у нас няма "леви" и "десни" медии. Контролираните от Делян Пеевски с еднаква жар защитават този, който е на власт, а Бареков се стелеше като килимче пред Бойко преди четири години. Освен това, ако се гледат делата, а не пропагадните глупости, БСП често е по-"дясна" от ГЕРБ например. У нас можем условно да говорим за приближени до властта и донякъде опозиционни медии, но всичко е временно. Аз самият изповядвам десни убеждения, но така и не можех да намеря сериозна партия, която на практика да прави същото.

      И за отразяването не сте прави. Аз следя около десет информационни сайта и там има информация за миньорите всеки ден. Друг е въпросът обаче, че няма информация защо се е стигнало дотам, как стои въпросът с безопасността в мината, колко пъти там е ходила Инспекция по труда и т.н.

      И ако позволите лично мнение - протестиращите наистина са млади, хубави и т.н. Не е тяхна работа да спасяват миньорите - а на тези, които получават заплати от данъците им. Моля не тълкувайте превратно текстовете ми, ако държите да видите мнението си тук.

      Поздрави.

      П.С. И един интересен факт за размисъл - на рефендума 60% искаха да се строи АЕЦ Белене, 40 % бяха против (примерно). Попадна ми обаче напълно достоверно проучване, направено само сред хора, КОИТО ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ, т.е. - които реално ще платят цялата авантюра (тук изключвам непреките данъци, за които болшинството от недотам интелигентния електорат просто не подозира).
      Та - от тези, които плащат, 75% бяха против новия АЕЦ. Или какво се получава - ние искаме АЕЦ, но да го плати комшията, който работи здраво и си плаща честно данъците, а ние да го ползваме. Никак не ми харесва подобен тип мислене.

      Изтриване
  5. Тази публикация си е сбъркала мястото. Не е за "Хумор", а за "Съмнителното удоволствие...". Просто е прекалено политически ангажирана, за да се определи само като хумористична, прекалено конкретно послание носи! А отговорите ви на коментарите още повече.

    ОтговорИзтриване
  6. И ето ви един по-различен, непретендиращ за хумористичност поглед върху онази нощ:

    http://mlad6i.blog.bg/politika/2013/07/24/po-razlichen-pogled.1133048
    Няма да оценявам обективността на единия и другия поглед.

    ОтговорИзтриване
  7. "Ако от изборите зависи нещо,щяха да ги забранят"!!! Ева Гарланд

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/