понеделник, 6 септември 2010 г.

Избрани моменти от историята ни (last updates) - 4

Крум Страшни – войната с Византия

През същото това време във Византия управляваше един Никифор, който много завиждаше на Крум, че си е сложил ред в държавата и хората му не стачкуват, за разлика от неговите собствени поданици. Освен това императорът тайно се изживяваше като екшън герой и искаше след време да снимат филм за него, например, под името “Нико”. Ето защо той издебна промеждутъка на между две поредни стачки, събра армията и я поведе към Плиска.

Новината за нашествието завари Крум в разговор със столичния кмет (или както се е наричала тогава длъжността) – да се чешат по главите и да се чудят какво може да ремонтира с толкова силно ограничен бюджет. Когато на хана му докладваха, че Никифор се кани да му разруши столицата, българският владетел първо спомена нечия майка в Константинопол, а после въздъхна и каза:
“Ами да събарят тогава, тъкмо ще спестим малко пари. Който на чужд бюджет посяга, своя може да загуби. Я пратете някого да му каже на този да не се прави на интересен.”

Обаче Никифор не поиска да слуша никого. Той вече се виждаше победител, триумфатор, първият човек в историята, научил българите на ред – и прочие подобни бълнувания. Да си го кажем направо – падаше си малко мечтател и връзката с действителността на моменти му се губеше.
Обаче армията му беше десет пъти по-голяма от тази на Крум.

Българският хан отдели един отряд камикадзета, обясни им, че историята нямало да ги забрави и ги остави да отбраняват столицата и мирните й жители. А за себе си отбеляза, че ако случайно не се получи - селища, мераклии да бъдат столица – дал господ.
Е, не се получи, естествено. Византийците харесват българите само в качеството им на туристи, иначе – никак даже. Плиска бе унищожена, а историята, естествено, забрави всичко.

А ханът гледаше всичко това от безопасно разстояние и кроеше планове за отмъщение. По едно време извика един от приближените си (нещо като сегашен министър) и го попита:
- Абе, помниш ли ония проходи, дето ви дадох пари от хазната да ги ремонтирате....?
Приближеният потръпна и неволно пипна главата си – да се убеди, че е още на мястото й (тогава борбата с разхищението на държавни средства се водеше малко по-различно), а после каза, че общо взето, помни всичко, но оттогава – дъждове, наводнения, нищо не е вечно и т.н.

Ханът обаче обясни, че сега не е време за одити, та оня да си кажел, ако му е мил животът. Тогава приближеният призна, че за Върбишкия проход парите не стигнали, та....трудничко се минавало оттам. Абе честно казано – малко да бутнеш – и пиле не можело да прехвръкне.

Крум този път спомена нечия българска майка, но после зловещо се усмихна....

....за чужденците, четящи всичко това, ще поясня – по формално ремонтиран път през български проход и с танк трудно се минава, а какво остава на кон. Та, относно Никифор – лека му пръст на човека...

А това, за главата му и варварщината на Крум, си е едностранчиво тълкуване на фактите. Не беше толкова свиреп човек ханът, ама на – в един момент се оказа – целият обслужващ персонал отишъл на морето, понеже било сезон и плащали по-добре. Дето се вика, няма кой една чаша да подаде на владетеля. И тогава той се ядоса и заяви – като ви е такова обслужването, от черепа на Никифор ще пия! Но и бакшиш няма да ви оставя.

(Само не е ясно какво точно е пил, понеже нали помните - лозята, анти алкохолната кампания...А за кока-кола определено още беше рано. Остава само да приемем, че и той – като някои по-късни управници – никога не е и помислял да спазва собствените си закони...
А кой знае - може и да е минал на вносно, византийско.)

1 коментар:

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/