понеделник, 8 март 2010 г.

Manager's Survival Guide - 3

3. Отношения с колегите
3.1. Отношения с прекия началник


Има две възможности – или вие сте били избран/одобрен от бъдещия си началник, или не. Естествено, първият вариант е за предпочитане, тъй като привидно изисква просто да се отплатите за това с преданост и добра работа. Като начало това е достатъчно – но все пак внимавайте много с инициативите – самоубийствено е да накарате началника си да мисли, че се целите в неговото място. Вие трябва да бъдете в неговите очи верният самурай, готов да загине за господаря си (а не за страната/компанията изобщо). Но тук са много важни балансът и чувството за такт – ако началникът ви е като мен например, той няма да поощрява неформалните извънслужебни контакти. Така че преди да го поканите на печено агне, първо се убедете с какъв човек си имате работа. Във всички случаи инициативите за евентуално сближаване трябва да идват от него – ако не спазите това правило, ще ви приемат за обикновен подмазвач. Но ако видите, че началникът ви търси подобни неформални контакти, не отказвайте. Обаче не е добра идея да отидете заедно за риба и вие да почнете да го тупате по гърба и да го питате (уж нашега) – той за пръв път ли вижда въдица? Когато се върнете на работа, скоро и вие ще видите някои неща, които не би ви се искало. Повечето началници обичат да си играят на „демократичност”, за да видят колко ви ви е акъла и – образно казано – ако ви допуснат по-близо до себе си, няма ли „да им се качите на главата”. Така че – внимателно.

За няколко месеца вие със сигурност ще откриете, че във фирмата са се оформили (поне) два лагера и началникът ви принадлежи към единия от тях. Няма нужда да уточнявам, че и вие принадлежите към същия, но не го демонстрирайте натрапчиво и не влизайте в излишни конфликти с членове на „противниковия лагер”, само за да докажете предаността си. Ако го направите, ще си изградите имидж на вярно дворно куче – и на не особено интелигентен човек. Да не говорим, че ако в един момент вашият лагер се окаже губещ, вие – като по-дребна риба – ще го отнесете пръв. Изобщо, в тези начални четири месеца се пазете от каквито и да било публични изяви, особено не пряко свързани с работата. Най – голямата лудост е например да почнете да се държите като неформален синдикален лидер и да почнете да критикувате ръководството и установения порядък – макар че всички ще се „възхищават” на смелостта ви, до половин час някой вече ще знае, че се е появил нарушетел на спокойствието. Оттук до уволнението ви ще бъде просто една дълга агония. Но за това по-подробно в следващата точка.
Но дори да установите добри отношения с началника си, никога не парадирайте с това – който има очи, ще види. Не карайте някого да съжява, че е надценил интелигентността ви.

Далеч по-лошо е ако са ви назначили без да вземат мнението на прекия ви началник или още по-лошо – въпреки него. Тук се включва и често срещаното получаване на работа с връзки.
В този случай вие сте като парашутист, спуснат тила на врага и когато се приземите, виждате насочените автомати на противника. Този виртуален взвод се командва от прекия ви началник, а него просто го сърби езикът да изкомандва „огън!” – но за момента му е забрането. Запомнете – само за момента.

Какво може да ви спаси в подобна ситуация? Първо, ясно да декларирате, че смятате това, че не са искали мнението на началника ви, за крайно несправедливо. И двамата знаете, че не е така - ако го бяха питали, сега нямаше изобщо да сте тук, но така е прието – слабият пръв протяга ръка. Ако сте наблюдавали хищници от един вид, които се бият помежду си, най-често всичко за вършва с това, че по-слабият ляга по гръб и открива най-уязвимата част от тялото си. И тогава се задейства заложеният от природата механизъм за запазване на вида – щом сте признали водещото положение на другия, имате право да оцелеете. Може сравнението да е малко грубо, но е точно. Вие имате месец–два да убедите началника си, че признавате властта му, че обаждането на кмета е било да ви помогне да не умрете от глад, а не да ви даде възможност да правите всички във фирмата на луди на принципа – „вие знаете ли на кого съм човек?” - и т.н. Ако началникът ви е сравнително умен човек, той няма да ви повярва напълно, но ако го убедите, че не сте конкурент за мястото му и ви е все тая кой ви е началник, най –тежкото вече е минало.

Естествено, подобно „убеждаване” не става с клетви тип „шефе, повярвай ми, аз таковато, никога...”. Това са глупости. Просто дайте да се разбере, че сте твърдо убеден, че ако сменят началника ви и дойде друг, той ще доведе със себе си свои хора и вие може пострадате. Това е най- важният момент при излагането на аргументи, ако искате да ви повярват – вашият събеседник трябва ясно да вижда логиката ви и най-вече – изгодата, което имате да твърдите точно това. Друг начин за убеждаване няма, поне в подобни ситуации.

Но така или иначе, докато влезете в рисковия период на „шестия месец” , вие не можете да решите кардинално проблема. Ето защо се опитайте максимално да изчистите отношенията със началника – какво се очаква от вас и успявате ли да го дадете. И друго – в този вариант забравете за всякакви „лагери”, неформални конфронтации и т.н. Стойте настрани от всичко подобно и повтаряйте, че се интересувате само от пряката си работа. Ако се намесите в нещо подобно, попадате между два огъня – „противниците” искат да се разправят с вас, понеже ги атакувате, а за началника ви това е прекрасна възможност да се отърве от вас. В такава ситуация обикновено се стига до негласно споразумение, че трябва да бъдете отстранен. И точно това ще се случи, мога да ви го гарантирам.

Има и един, най – неприятен вариант – началникът ви от самото начало категорично е решил да се отърве от вас. Когато осъзнаете това ( а то не бива да е по-късно от втория месец), решете дали мястото ви си струва битката. Ако да, започнете директна конфронтация, строго формални отношения с прекия ви началник и търсене на помощ от по-висшестоящите. За съжаление, това е тактика на отчаянието и почти никога не е печеливша, но просто нямате друг избор. Все пак, ако успеете да докажете качества, може да ви преместят на друга длъжност във фирмата. В този случай аз оценявам шансовете ви да оцелете на около 5-10 % , при най-успешни дейстия от ваша страна. Съжалявам,но такъв е животът.

3 коментара:

  1. Не съм съгласен с "лагерите". все пак не си отишъл на кято и да е работа за да работиш там цял живот. в една компания се работи не повече от 3 години. ако след 3 години продължаваш да си още там вървиш назада в развитието си. какъв е смисълът за вярност и т.н. според мен е абсолютно безпочвени страдания и терзания за даден "пост". работил съм на запад и в бг, казвам го от опит всичко това.

    ОтговорИзтриване
  2. Най-трудни са отношенията с пряк началник, който има командирски качества, но не познава детайлите на работата, психологията на подчинените си или има непрактични идеи. Здравият разум ни подсказва да не "даваме акъл" на шефа, да не защитаваме противоположното мнение за важните неща и т.н. Но когато човекът заема своето ниво на некомпетентност, но е доказано верен, той си остава твой шеф за вечни времена, а ти не можеш да си "смениш главата", за негово удобство. И се започва едно писане на фейлетони, разказване на вицове и ползване на всякакви отдушници в Интернет и т.н.

    ОтговорИзтриване
  3. Само да вметна, че аз самият не пиша фейлетони/статии като отдушник на някакво вътрешно неудовлетворение...:)Но вероятно някои го правят.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/