Хищници

На един Дядо Коледа му носи влакче, на друг кукла - а при нас миналата година малко се престара; в последния ден преди празниците на двора спря колям камион с контейнер на него. А вътре нещо яростно ръмжеше.

Май трябва да уточня, че ние сме дъщерна на индийска фирма, а освен това за пръв път след закупуването ни успяхме да изпълним плана. Та, оценил някой в Главната квартира усилията ни, решил, че заслужаваме поошрение (а то бонусите са си пари и не се дават току-така) - и ни изпратил подарък. Да го гледаме и да му се радваме, така да се каже – и да имаме едно наум.
Понеже подаръкът се оказа едър бенгалски тигър.

Всъшност, животното се оказа кротко и дружелюбно – като голямо коте. Казваше се Тимур и все искаше да си играе с някого. Само че, както казах, идеха празници и ние го заключихме в един празен склад, като му оставихме храна и вода.
А когато започна новата година, решихме да го пускаме по двора да се разхожда – хем полезно, хем малко атракция за работниците – да се радват и по-малко да се оплакват от заплатите. Но...

Изглежда, Тимур е бил роден под нещастна звезда – или просто без усет за нещата. А в нашата фирма без подобен усет си за никъде.
Та, един ден на животното му доскучало и решило да се качи на Пасата на оперативния мениджър Георгиев – трудно е човек да си представи по-лош избор, но... А може би просто на земята е било прекалено студено, а покривът на колата – малко по-топъл.

Както и да е – отивайки към цеха, Георгиев видял тигъра върху колата си. И остави, че острите нокти малко я били одраскали отстрани, ами и покривът изглеждал леко хлътнал.
При тази гледка Георгиев напсувал цялата индийска фауна, после за всеки случай и флората им - и почнал да крещи на животното да слиза веднага. Тимур обаче само радостно изревал и направил още няколко резки по колата.

А оперативния мениджър бил купил Пасата си само преди месец, макар и на старо. Дори май каско нямал. Та той просто побеснял, взел маркуча на противопожарната инсталация и залял тигъра с вода – а на двора тогава беше минус двадесет градуса. Горкото животно после два часа го размразявахме с горелки.

Така започна враждата им. Някои го наричаха отстояване на територията, но според мен си беше чист инат от страна и на двамата. Но аз не съм нито психолог, нито етолог.

...След около седмица Георгиев обяснявал на група работници къде точно да копаят канал и говорел едновременно с това по мобилния. Тимур обикалял наоколо и макар и да не го показвал открито, следял ситуацията много внимателно. И когато оперативният мениджър приключил разговора и се опитал да прибере в джоба си апарата, той се изплъзнал от ръката му и паднал в снега. А Тимур се хвърлил и веднага го глътнал.

Този път Георгиев споменал не само индийската фауна, а и една определена нейна представителка – възрастна тигрица, имала честта да роди Тимур. После се качил в стаята си и разпратил до всички колеги и шефове любезни писма в смисъл – извинете, но няколко часа няма да бъда на линия – тигърът ми изяде мобилния телефон. Допускам, че се е чувствал малко глупаво.
А животното се било изтегнало в снега и блажено се усмихвало. Бих казал – и доста наивно, понеже очевидно до момента не било имало работа с български мениджъри.

Когато свършил с обясненията, Георгиев отново слязъл на двора. В ръката си държал друг апарат, с който започнал периодично да набира своя собствен. А той се оказал включен и на вибрация...
При всяко позвъняване Тимур подскачал и почвал да трепери. Преди апаратът да излезе по естествен път, Георгиев успял да позвъни точно шестдесет пъти и дори да прати два СМС-а. А после просто махнал с ръка и си купил нов телефон.

След още две седмици се появил малък логистичен проблем – тирът дошъл доста късно и било решено един мотокарист да остане след работа да го натовари. За всеки случай останал и Георгиев – не че имало нужда от него, но – ей-така, за всеки случай, а и – да видят подчинените, че е готов на всичко за фирмата. Пък и бил почнал да тегли един филм на лаптопа и не му се прекъсвало малко преди края.

И когато всички други си заминали, отнякъде се появил Тимур, изправил се на задните си лапи, а с предните натиснал мотокара и го обърнал. А после изревал страшно към шофьора на тира, така че оня се заключил в кабината и отказал да излезе под какъвто и да било предлог. Камо ли пък да помага с количка на товаренето.

Е, във фирмата има и друг мотокар – изправили обърнатия, но после се наложило оперативният мениджър лично да се качи в каросерията и да намества палетите. Работата била тежка, а скоро по телевизията щял да почне важен мач...Георгиев пъшкал и се потял – и само на два пъти подал главата си, за да информира Тимур, че когато свършел, щял да му разгони нещо.

Очевидно тигърът не взел предупреждението насериозно – някои животински видове се учат по-бавно – и просто продължил да си лежи наблизо. Но товаренето свършило, Георгиев слязъл бесен от камиона, отишъл в цеха и донесъл един празен кашон. А после ловко го нахлузил на главата на Тимур.
Докато тигърът се опитвал да се освободи, оперативния мениджър му вързал предпазен колан, закачил го на телфера и го вдигнал на осем метра над земята. После го нарекъл „космонавт”, пожелал му приятен полет и си тръгнал към къщи.
Добре че час по-късно нощният пазач чул ревовете на животното и го свалил.

Обаче историята се разчу, намесиха се някакви защитници на животните, някой услужливо информирал Главната квартира как тук се отнасят към подаръка им...и си го прибраха животното.
А Георгиев се успокои и си пребоядиса Пасата.

...Тази година отново изпълнихме плана. Обаче, поучени от опита, ние деликатно намекнахме на шефовете в Индия – ако ще има пак подарък, да пратят документите предварително, пък ние ще се престорим на изненадани...

Та – някой от вас да знае какво означава думата „elephant”?

*Авторът гарантира, че при написването на тази статия нито едно животно не е пострадало. Всичко е само плод на неговото въображение.