Шпионски игри

Малко учуден, премиерът все пак откликна на молбата на шефа на контраразузнаването за спешна среща и го прие веднага.

- В Министерския съвет има къртица - обяви контраразузнавачът.

- Изключено! - възрази премиерът. - При този дебел паркет и бетона отдолу... Или може би в градината?

- Искам да кажа "къртица" - това е внедрен агент на чуждо разузнаване. В нашия случай - завербуван.

- А стига бе! - възкликна премиерът. - Пак ще ми трият сол на главата началниците. Бързо да го заловите, а аз ще говоря с Цацаров - без обществено порицание няма да му се размине на този гад.

- Обществено порицание за шпионаж?

- Е, тук няма случайни хора... Вие го хванете, пък ще видим. Какво знаем за момента?

- Засекли сме оперативния му псевдоним - Едмундович.

- Добре, значи е мъж? Браво, напредвате.

- Може и да е жена, но за да ни заблудят...

- Ей, кофти народ са това шпионите (ти не се обиждай, нямам теб предвид). Ако беше Капитан Клос, Щирлиц или 007, поне щяхме да знаем за кого работи. Друго?

- Любимата му песен е "Миллион алых роз".

- Е, нея цял свят я пее. Пак нищо.

- Пие само водка.

- Аз не пия и не шпионирам. Друго?

- От него се очаква да открадне най-голямата ни държавна тайна и да им я предаде срещу един милион долара.

- Браво бе! Като се пенсионирам, и аз трябва да пошпионирам малко. Има далавера. Добре, какъв е планът ти?

- Искам разрешение да подслушвам всички министри - служебни, лични телефони, всичко. Камери в домовете. Камери и тук. Няма друг начин.

- Ти да не си работил някога в КАТ...? Шегувам се бе - щом трябва, значи трябва. Обаче все пак ми е интересно - каква ще е тази тайна? Понеже все пак това са си добри пари...

- Шефът на контраразузнаването сви рамене и помоли за разрешение да напусне.

Мина месец. Подслушването не даде резултат - всичко, което министрите тайно се договаряха, народът го знаеше отдавна. Всъщност то беше тайна май само за прокуратурата, но... както казахме по-горе, това не са случайни хора и не може ей така...

И остави това, ами партньорите ни от НАТО научиха за проблема. Баба Пена от Перник имала внук в САЩ и... нататък е ясно. Та - на премиера наистина му набиха канчето, а после ехидно го попитаха - абе, какви толкова скъпи тайни имате там и защо ги криете от нас? Наложи се нашият човек да подари едно куче на шефа на ЦРУ, да мирясат поне за малко. Но проблемът си остана и премиерът започна да се замисля за оставка на кабинета и пълната му подмяна, понеже нямаше още много кучета за подаряване. И освен това забрани да пускат по националното радио онази песен за розите - за да му е гадно на шпионина.

Но веднъж по време на заседание на Министерския съвет премиерът се сети, че е бил някога главен секретар на МВР и реши, че на вълка вратът му е дебел... знаете защо.

- Всички ли получиха нови мерцедеси? - попита той.

- Да, благодарим - отговориха министрите.

- И Едмундович Шпионина ли?

- Да! - чу се самотен женски глас, плавно преминаващ в плач.

...Един час по-късно премиерът влезе в стаята за разпити и завари своята подчинена седнала на едно кресло. Двама едри мъжаги я натискаха за раменете, а третият бавно и тържествено й четеше Програмната декларация на правителството, основа на коалицията с РБ. Жената плачеше и ги молеше да престанат. Зад бюрото седеше шефът на контраразузнаването и се ровеше в някакви книжа на бюрото си, очевидно подбирайки следващото мъчение. Премиерът махна с ръка и четецът млъкна.

- И така - за кого работиш? - сурово попита той.

- За Русия - през плач призна министърката.

- И каква е тайната, която искаха да им продадеш?

Жената се поколеба. Премиерът сви вежди:

- Продължавайте да четете!

- Не, не, само това не... Вижте, имах тайна среща с техен човек и той ми каза, че президентът Путин предлагал един милион долара само и само да разбере как я направихме тази работа с ЦСКА-то. Искал и той да клонира някой и друг техен отбор, но да е законно.

- И защо му е? - не се стърпя премиерът.

- Понеже тогава хората само за това ще говорят и я забележат какви други ги върши властта, я не. А за такова нещо милион долара били нищо пари.

- Ясно... Добре, пуснете я и ако още веднъж те хвана да шпионираш - да знаеш, няма да има бонуси. Понимаеш, товарищ Едмундович...?

Жената тъжно кимна, а премиерът отиде в своя кабинет и нареди:

- Я ме свържете с Путин да обсъдим нещо... Да, спешно е - и тихо промърмори: Че като знам как се пазят тайните у нас - докато се обърнеш, и те изпреварили.
Пък и нали аз го измислих...

Еко – 2

- ...Мечка? - повтори невярващо премиерът, а сътрудникът му виновно кимна - В залата, където смятам да проведа следващото заседание на Министерския съвет, се е заселила някаква си мечка??

- Е, то не е зала в класическия смисъл, а някаква пещера от неолита. На стотина метра от екоселището.

- И таз хубава! Сега светът се цепи, дето се вика, въоръжава се до шия, те мечки ще ми развъждат! Да я изгонят.

- Не можело. Идвали от Нешънъл Джиографик и направили филм за нея. Обяснили, че е избягала от Афганистан в търсене на по-добър живот и зрителите се просълзили.

- В Афганистан няма мечки - блесна с ерудиция премиерът. - Лъжат.

- Не зная - сви рамене сътрудникът. - Но има стотици фен клубове по цял свят.

- Добре де... - замисли се премиерът. - А другите как ходят там? Разни фирми, дето се сплотяват?

- Собствениците на комплекса са преградили пещерата на две и мечката влиза през отделен вход. После отива до решетката и гледа презентациите. Ако някой почне много да лъже, ръмжи.

- Добре де, какъв е тогава проблемът?

- Ами от комплекса казаха, че решетката я бил правил един самоук майстор от циганската махала. Тоест, можела в даден момент да не издържи. Само че ако мечката изяде някой мениджър - не е проблем, ще пуснем обява и ще назначим друг. Вие обаче сте ни единствен.

- Абе то така си е, но... А нощем къде спи този звяр?

- Когато има гости в екоселището, я заключвали в пещерата, понеже иначе ходела да буди мениджърите и спори с тях за Котлър и Уелш.

- Е, тогава няма проблем. Аз обаче за всеки случай ще взема с нас и Цецо и ще го сложа да спи до вратата - ако мечката дойде, да си говорят двамата. Той все Котлър чете, но времето не му стига, затова още не му е проличало.

...Двата хеликоптера кацнаха малко по-далеч от селището, за да не отнесе струята от витлата покривите на къщичките. Министрите се изсипаха като командоси и се втурнаха през поляната, а храстчетата наоколо им отдаваха чест, понеже всъщност бяха маскирани служители на НСО. Един заблуден екобръмбар влезе във врата на министърка и веднага най-близкото храстче го уби с премерен удар от карате, а министърката попита - това екомасаж ли е, понеже малко боли?

Вечерта всички се събраха около чевермето и слушаха овчарски блусове. В тях се разказваше за мъката на някогашните овчари, отпреди демократичните промени, които в дъжд и пек пасли овцете за по 500 лв. на месец, съвсем малко повече, отколкото получавал директор на завод. Един министър чак се просълзи, макар и да знаеше, че това е просто фолклор.

През нощта мечката не дойде, Цецо си почете малко Котлър на свещ, но щеше, без да иска да запали сламеника на премиера и последният му каза, че си е достатъчно образован, така че хайде да спим.

На сутринта, след като си изпиха току-що издоеното мляко, всички се събраха в пещерата за конференции. Едната стена бе изстъргана до бяло и финансовият министър взе цветните тебешири. От другата страна на решетката мечката гледаше с любопитство.

- Значи, колеги, бюджетът е много добре - започна министърът и нарисува един ухилен смайлик. - Това постъпления от данъци, от акцизи, икономии - всичко влиза и пълни.

Мечката предупредително изръмжа.

- Е, това не значи, че някой може да иска допълнително средства, но всички приказки, че сме разчитали само на заеми...

Мечката изръмжа по-силно. Финансовият министър погледна към нея, каза, че от него това било всичко и предаде тебеширите на здравния си колега.

- Откак почнахме да се реформираме - оздравя този народ, ей! Всеки ден леглата в болниците все по-празни.

Мечката изръмжа нещо, което прозвуча малко като: "А гробищата?". Но може и само така да ни се е сторило.

- И лекари не са били вече три дни, и всеки болен получава супергрижи - ето, в Бургас Милчо Ушите - обикновено момче от народа, дето се вика, а най-добрите хирурзи, телевизия... а представете си какво щеше да бъде, ако ставаше дума за някой професор примерно. Е-хе...

Тук обаче мечката почти го заглуши с рева си, той махна с ръка че е свършил и седна на близкия дънер.

Министърката на образованието даже не успя да се изкаже - още щом започна да обяснява с колко процента се е повишила грамотността през последните години и как всеки гимназист можел да смята до сто с калкулатор, мечката сякаш полудя. Добре де, тя пък кога е била квестор на матури, че да знае?

А Цецо и премиерът седяха в един отдалечен ъгъл на пещерата и последният отбеляза:

- Абе не ми харесват твоите кандидати за президент и толкова! Тоя блял, оня спал - няма я личността. Ще стане като с Роско - безхарактерни били, не знам какво си... Я слушай - и се наведе към ухото му.

- Цецо три пъти повтори "ама как така?", два пъти "ще ни се смеят" и веднъж, малко по-колебливо: "абе ако Конституционният съд не възрази, може и да мине, но..." . А после си представи България с мечка за президент и поклати глава.

Та затова си крият кандидата, не за друго.

Еко

Седим си значи с кмета в кръчмата на Горно Нанадолнище, пием си ракията и кроим бизнес планове.

- Ей, хората пари направиха, Минко - въздиша кметът и отпива. - А ние тук - спим. Ето, ти си интелигентен човек, средно образование имаш - дай някоя идея как и ние да ударим кьоравото?

- Пари трябват - обяснявам му. - Първоначален капитал. Иначе идеи бол.

- Абе има сега едни програми... Ти само кажи с какво да се хванем, пък финансирането го остави на мен.

- Е, щом е така... - отпих и аз. - Вземи лист и химикал и слушай.

Така се роди идеята да построим курортно екоселище на поляната, където по-рано пасяха кравите.

Ще речете - ама вие не сте професионалисти. Вярно, но и това не е хотел "Хилтън". Построихме десет къщички от неизпечени тухли - глина, слама и говежди тор. Еко до немай къде. Подовете също ги измазахме с тор от крави, пасли само росна трева. Варосахме стените, а покривите ги направихме сламени - ако времето е хубаво, през тях се виждаха звездите. Ако не е, хвърляхме по един екологичен найлон отгоре.

Леглата бяха, естествено, дървени, от стари дъски с дървояди в тях (демек, никакви вредни консерванти). Хвърлихме отгоре по един сламеник, а на прозорците опънахме волски мехури. Получи се много еко. Но понеже все пак - планина е, нощем става студено - освен по една овча кожа за завиване направихме и огнища. Обаче никакви там комини - една дупка горе в стената и толкова. Пък то нали и покрива...

После се сетихме, че освен частни лица, като се разчуе, ще тръгнат и разни фирми да си правят кьорсофри, или както те си ги наричат - тиймбилдинги. Значи, трябва им по-голяма зала - да се съберат и да почнат взаимно да се убеждават колко са велики. Пардон - да се мотивират де.

Кметът предложи да ремонтираме стария краварник, но аз като ръководител на проекта твърдо заявих - не! Наблизо от незапомнени времена имаше пещера - изметохме я, изгонихме от нея прилепите (оставихме само няколко за колорит), сложихме няколко дънера да има къде да сядат мениджърите, а едната стена я изстъргахме до бяло (там някой бе рисувал ловни сцени, обаче доста примитивно) и сложихме кутийка с цветни тебешири - за презентации.

Що се отнася до санитарните удобства - през лятото и една баня, скована от дъски, стига. Слагаш потопяема помпа в реката, десетина варела в горния край на поляната (боядисани в черно) и да се къпят. В Средновековието хората и толкова не са имали.

Тоалетни не предвидихме - така де, наоколо само гора, за какво? И зачакахме първите гости.

Случиха се англичани. Решили хората да избягат от цивилизацията и дошли с целите си семейства. Разведохме ги, те кимаха, снимаха се, казаха, че неолитното селище е много интересно, но накрая попитаха - а къде все пак ще живеем ние? Отговорихме им, че то другаде няма къде. Тогава един възрастен англичанин възбудено обясни, че през войната немците го помислили за руснак и го вкарали в концлагер. После Червената армия ги освободила, след което (след кратък разпит в НКВД) той лично бил изпратен в руски лагер в Сибир. Човекът се кълнеше, че и на двете места условията били много по-добри, отколкото тук, ако не се смятат часовоите на вишките. Сипахме му сто грама сливова и казахме, че ние сме против войната изобщо.

Вечерята също беше "еко" - джуркан боб (не генномодифициран), хляб от фуражна пшеница и тиквеник за десерт. Някакъв по-капризен клиент се запъна - искал пържени картофи. Кметът кимна, донесе му мотика и фенер и вика - "ей там са садени, изкопай си по свой избор, а ние ще ти ги опражим". Други претенции нямаше.

Младите англичани обаче отбелязаха, че било малко скучно. Усмихнахме се хитро, раздадохме на всеки по няколко стръка екологично чист коноп, бутилка джин, производство на "Манго дистелд" от долната махала и ги поканихме на дискотека. Запалихме голям огън, около който да танцуват, диджей Гунчо изсвири на кавал няколко овчарски блуса, а диджей Мурджо виеше на най-тъжните места. После известният в цялото село рапър Жоро Пелтека прочете предизборната програма на кмета, но чистият въздух и конопът вече бяха свършили своята работа - всички дремеха по тревата.

На сутринта една англичанка се оплака, че я ухапал бръмбар, и поиска 10 000 паунда компенсация. Кметът на свой ред поиска бръмбара, за да сравни захапката. После любезно обясни, че приемаме за щета само ухапване от отровна змия или мечка - и то ако са предизвикали трайна загуба на работоспособност. Англичанката оттегли оплакването си и попита кога е следващият автобус за града.

Сега гледам, че Обединеното кралство рязко се засили да напуска ЕС, но не вярвам точно ние да сме виновни.

Така де - има и други еко селища у нас.

Нашата борба

Да ви призная честно - голяма далавера има да се бориш с нещо. Обаче не с корупцията или престъпността например, понеже бият през пръстите и много боли.

Много по-перспективно е да се изправиш срещу някакъв глобален проблем - ядрената енергетика, парниковите газове или социалното неравенство. Тук има доста пари и затова ние с бате избрахме да се борим с глада в световен мащаб - приятно, безопасно и добре платено. Регистрираш едно НПО и си гледаш кефа.

Естествено, не сме първите, които са се сетили - дори и у нас. Брат ми работеше в една фирма, дъщерна на американска, където а не си се сборил, а не си мръднал и едно ниво в йерархията. Затова те периодично организират походи срещу глада - отиват в планината, тръгват от един връх, пеят, берат цветя, плашат вълците, а като стигнат съседния връх - в резултат на усилията им гладът в световен мащаб намалял с 10%. На вас може и да ви е смешно, но на тях хич даже не им е, обаче - фирмена политика. И остави другото, ами не им дават и да си носят сандвичи даже.

Та - направихме си ние едно семейно НПО и веднага ни поканиха на международна среща за борба с глада. Вие, като по-аджамии относно глобалните проблеми, сигурно си мислите, че подобни форуми се правят възможно най-близо до засегнатите. В Сомалия например. Да, ама не, както казваше един наш журналист. В Сомалия е много горещо, има мухи и сомалийски пирати, затова никой няма да дойде. Срещата се проведе в Кипър, в хотел пет звезди, а менюто бе изключително богато, така че докато хапваме, да ни става още по-мъчно за гладните по света.

Естествено, имаше изказвания и дискусии, особено през първия ден, докато още не бяхме открили местните барове.

Първи бяха британските учени - те докладваха, че в резултат на многогодишни изследвания и анализи са открили, че гладът се дължи основно на недостиг на храна. Откъде обаче да се вземе тя - това било предмет на нови проучвания и ако получели съответното финансиране...

Веднага след тях взеха думата французите, главно за да се заядат (те не обичат британците, понеже най-добрите френски футболисти играели в английската висша лига). Та - французите споделиха своите наблюдения за Африка. Оказва се, че гладът се появява там, където изчезнат колонизаторите, при това - доста скоро. Уж земята същата, но не я ли тъпчат ботушите на омразните "бели господари" - не ражда. Много странно.

Естествено, от политкоректна гледна точка ние ги освиркахме. Не е въпросът дали са прави, или не, а че една дама от американската делегация оглеждаше внимателно залата и си записваше нещо. И като стане дума в края на годината за финансиране... За всеки случай освиркахме французите още веднъж.

Руснаците повториха позицията си от предишните срещи - за всичко било виновно преждевременното и необмислено ликвидиране на колхозите и совхозите. Ако те бъдели изградени отново (но сега в Африка например), а племенният вожд станел председател - това щяло да реши изцяло проблема. И в заключение представителят им не можа да се въздържи да отбележи, че в основата на всичко бил навикът на западната цивилизация да си вре гагата, където не й е работа - ето, докато местните се ядели един друг - глад нямало. Обаче не било християнско, дай сега да им вземем котлите - и ето докъде я докарахме. Така става, като почнеш да се месиш в специфичната етническа култура на някого.

"Да бе, ние като нямаме колхози, че сме умрели от глад - отговориха американците. - Фермерството му е майката. Правиш там едно ранчо, отглеждаш крави ли, зебри ли, слонове ли - доиш, а накрая колиш и има мляко и месо за всички."

Мнозина поискахме да попитаме как точно се дои слон, но се сетихме навреме за финансирането и си замълчахме. А американецът обясни, че в момента те започвали производството на супербюджетен айфон със соларна батерия, с който местните да могат да контактуват и ако някой намери ядливи корени или убито животно... Изръкопляскахме.

Китайският представител стана, усмихна и каза:

Яко бачкане, нищо друго.

Но специфичната им етническа култура... демек, ако ги мързи? - попита някой.

Тогава първо бой, после яко бачкане. Иначе не става. А щом се разбере, че си готов да работиш здраво, инвеститорите веднага ще дойдат.

Тук някъде с батко загубихме интерес, понеже се сетихме за ситуацията у нас и... Абе не може навсякъде по китайски.

Обаче наблизо имаше едно приятно барче, после отидохме на плажа - и така. На следващия ден колегите около нас на пясъка станаха много повече, на третия ден тук бяха всички, а в залата нямаше никого.

Така де - каквото можахме, направихме.

Конфликти от най-различен характер

Вече всички у нас научиха - при това не от някакви си жълти издания, а от самия Премиер, - че конфликтът на Слънчев бряг бил на битова основа. Никакви там наркотици, проституция или нещо подобно - не, просто единият паркирал на мястото на другия или си изтупал килима под прозореца му, не разбрах точно. Но важното е да успокоим чуждите туристи, та дори и с глупости.

Само че "битовите" конфликти, ако не вземеш сериозни мерки, са доста заразни и след около месец можем примерно да очакваме:

Преди два дни журналист от вестник "Култура" паркирал поршето си пред Националния исторически музей. Възникнал конфликт, а малко по-късно тридесетина сътрудници на музея, водени от директора си, се въоръжили с древнославянски брадви и прабългарски мечове, а шефът им за всеки случай облякъл ризница. После те нахлули в редакцията на вестника и водачът им изкрещял: "Вие тук за най-културни ли се имате?", но били посрещнати от дъжд от стрели от законно притежавани арбалети. Жертви нямало, но на някои леко пострадали и досега им вливат допълнително самочувствие.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и като наказателна мярка забрани на всички държавни служители да посещават музея и да четат вестника - докато ония се сдобрят. Жестоко, но необходимо.

Оня ден Президентът се разхождал с колелото си и го спрял за малко на паркинга, където са колите на сценаристите на едно известно телешоу. Възникнал конфликт, а след няколко часа екип на шоуто нападнал Президентството. Гвардейците стреляли, но все пак някои от нападателите успели да проникнат вътре и да стигнат до държавния глава. Те му изкрещели: "Ти за президент ли се мислиш, бе? Наесен ще видим кой ще бъде президент!", но в този момент се появили няколко чистачки и със законно притежаваните си метли отблъснали нападателите. Междувременно в помощ на гвардейците пристигнала и група мускетари и сценаристите били пратени да си готвят следващото предаване.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и забрани на всички държавни служители да гледат въпросното шоу, докато онези не закачат портрет на Президента в студиото. Възложено бе на министър Бъчварова да организира контрола на това кой какво гледа, като й бе разрешено ползването на специални разузнавателни средства.

Вчера известният политик Лютив Салам спрял мерцедеса си пред нечии сараи на мястото, където домакинът обикновено паркирал летящата си чиния. Възникнал кратък конфликт, а няколко часа по-късно политикът се върнал с голяма група душмани, въоръжени с ятагани. Нахлули в сараите с викове: "Само ти ли ще разпределяш порциите, бе - и ние искаме да си топнем човките!" Вътре обаче ги чакали гавази, които открили огън със законно притежаваните си системи "Бук". За щастие жертви нямало, понеже производителят предвидливо бил изпратил само учебни боеприпаси.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и помоли чуждите авиокомпании да не спират полетите си до София, понеже смисълът от тези системи бил да се покаже бабаитлък и всъщност никой не знаел как се ползват. Като чуха това, дори и тези, които до момента не бяха изтръпнали от страх, го направиха, но обещаха да помислят.

...Днес излизам на балкона и гледам - съседът спрял москвича си на мястото на моята лада. Викам му - махни я бе, синът след малко се връща, а той ми прави неприлични жестове и се смее.

Вечерта събрах няколко приятели, въоръжихме се с пет бутилки бира и нахлухме у тях. Той тъкмо гледаше мача и ни посрещна със законно притежаваната си двойнопрепечена сливова. Последва изясняване на отношенията - пивка ли е ракията, с шопска салата ли върви по-добре или с нещо друго, кога да минем на бира и т.н.

Мачът отдавна бе свършил, а ние продължавахме да пием и да спорим на висок глас. Накрая жената на комшията не издържа и след като ни отправи няколко предупреждения, донесе точилката. Почна от мъжа си, после се прехвърли на нас, като дори ни нарече "пияндета".

Пет минути по-късно кварталът бе блокиран от полицията, а пред входа се изсипа тежковъоръжена жандармерия. Имаше и две линейки и няколко телевизионни екипа. Малко по-късно, облечена с две бронежилетки една върху друга, пристигна и министърката да координира. Сложиха ни белезници и ни откараха в районното управление.

От сутрешните новини научихме, че от години аз и комшията сме водели борба за територия за продажба на печени семки и накрая това логично е довело до въоръжен конфликт. В момента всички участници в схватката били в болница с различна степен на увреждания (че става дума за обикновен махмурлук, не уточниха).

Премиерът окачестви това като много сериозен инцидент, заплашващ живота и здравето на невинни хора, и обеща да хвърли цялата полиция срещу семкаджийската мафия. И, естествено, забрани на държавните служители да ядат семки.

Абе друго си е да те управляват професионалисти...

Пета предавка

Гледам снощи по телевизията - нивото на Сена се вдигало и щяла да залее Париж. Нека. Те, французите, друго не заслужават. Вече двадесет години минаха, а обидата в душата ми си стои.

Сега на всеки ъгъл има автокъща и още с влизането пъргави млади момчета ти предлагат много запазени коли, с които собственичката пенсионерка е ходила само до банката веднъж месечно.

...А навремето не беше така. Тогава - продаде някой малко ниви и вечерта чука у нас - бати Енчо, хайде да ми докараш една кола, ама ти да я избереш - като змей да е! Аз кимам, пием по една ракия, а когато той си тръгне, звъня на моя човек във Франция да намери нещо по-евтино и да го поизлъска.

След седмица сядам на автобуса, отивам, вземам колата и я карам на собствен ход в село. Обаче - не направо в двора на клиента, ами я спирам у нас, измивам я и вечерта я паркирам пред кръчмата. Всички гледат, охкат, ахкат, коментират, а ние с клиента си пием ракията и уж нищо не забелязваме. Накрая обаче се качваме в колата, аз паля гумите, на асфалта остават две дебели черни ивици, а хората в кръчмата почват да пресмятат нямат ли и те ниви за продаване.

Търсеха ме от всички околни села, че и от града идваха. А какъв авторитет имах - Джереми Кларксън ряпа да яде.

Проблемът дойде от жена ми. Искала и тя да дойде веднъж - хем да видела Париж, хем да си купела оригинален френски парфюм, понеже този на бакалията на бай Санди малко я съмнявал... А като си направели следващия път банкет с колежките в свинефермата - ако не е с "Шанел", не можело. Викам й - ти да не мислиш, че тези коли от Лувъра ги купувам? Но напразно.

Абе - с жена и радио не се спори. Качих я с мен на автобуса, отидохме в покрайнините на Париж при моя човек и взехме колата - Рено Лагуна. Е, последните години стояла в двора на някакъв пейзан и тапицерията малко беше окълвана от кокошките, а отстрани имаше по-светло петно, където се бе чесало магарето, но иначе - звяр. Изпрана, лъсната - жената десет минути си чисти обувките, преди да влезе. А после се опъна на предната седалка и вика - карай към Шан-з-Елизе! Понеже тя Париж си го представя нещо като Перник, но с не чак толкова натоварено движение.

Викам си - ще отидем до първия мол да си купи парфюм и като за първи път - стига й. След година-две - пак. А междувременно спрях на една бензиностанция да напълня резервоара.

Платих, огледах се и понеже не видях полицаи, на излизане на главния път форсирах колата докрай. Да видят български дрифтинг, дето се вика.

Е, видяха. Полицаите пиели кафе на една масичка от другата страна и ме настигнаха след сто метра, а после ме накараха да се върна. Единият посочи двете дебели черни ивици на асфалта.

Престорих се, че не разбирам. "Двеста евро глоба" - уточни той.

Обясних, че точно сега (тоест тогава де) България е в страхотна криза, хората са много бедни и децата им нямат какво да ядат. И с последните си стотинки прескачат до Франция да си купят една Лагуна, за да спестят от пари за обувки.

Полицаите ме изгледаха продължително, а после вторият въздъхна и влезе в бензиностанцията. Реших, че може и да ми се размине.

Униформеният се върна с четка с дълга дръжка, кофа с някакъв разтвор и няколко конуса.

- Почвай да миеш! - нареди ми той и сложи конусите за всеки случай, да не ме отнесе някой друг българин.

Викнах на жената да излиза (тя не знае френски), но полицаят поклати глава - ти го направи, ти ще го изчистиш. Освен ако не предпочиташ да платиш двеста евро и да си вървиш по пътя... Е?

- И ти ми ли, бати Енчо?

- Мих я - пари са това. А кака ти Минка само се въртеше наоколо и повтаряше да побързам, че щели да затворят бутиците. Ето, тя искала да иде при "Зара", но то вече се стъмнило и сигурно скоро жената щяла да пусне кепенците и да иде да прави салатка на мъжа си...

Обаче то гума от асфалт как се мие? Без ръце останах.

Отне ми някъде около два часа и накрая полицаите кимнаха - тре биен. Върнаха ми книжката и аз тръгнах, ама така полека, полека. И чак като се отдалечих на петдесет метра, подадох си главата от прозореца и с пълно гърло извиках:

- Емиле Костадинов!

А кака ти Минка шътка - сакън, ще те върнат и тротоара да измиеш. Но полицаите само се превиваха от смях.

И уж се бяхме разбрали да не казваме в село, но жената споделила с балдъзата, тя с комшийката и... Среща ме кметът и вика - а пак си направил дрифтинг, а съм те накарал да измиеш целия площад.

Обаче то търговия без реклама бива ли? Клиентите постепенно намаляха и скоро се отказах.

Та така. Хайде да допиваме и да си ходя, да видя по новините докъде е нивото на Сена.

Той Господ забавя, но не забравя.

И слезе Господ на земята...

- Абе, не мога да разбера нещо - оплака се Господ. - Напоследък, като си включа телевизора, все едни райски картини виждам и радостни неща чувам - хората живеели по-добре, отколкото тук при нас, всички управляващи съответната страна били ангели, а противниците им - истински дяволи, навсякъде било пълно с благодат... Пък като се наведа от облака, виждам съвсем друго. Слушай, Петре, - я да вземем да прескочим малко до там и да видим кое как, а?

- Както кажеш, Господи - кимна свети Петър и се изправи. - Само да заключа райските врати и съм готов.

- Обаче... - Господ се поколеба. - Ами ако дойде някой праведник?

- Няма, няма... Проверил съм сводката от реанимациите - пожар по време на адвокатски конгрес, автобус на НПО паднал в пропаст по време на тиймбилдинг в Азия, футболен съдия, стъпкан от слон... А ако дойде някой внезапно - е, цял живот е чакал този момент, ще почака още малко. Сложил съм столове, масичка и прекрасни диплянки на ада, така че никой не се оплаква.

- Добре - рече Господ и щракна с пръсти, за да промени външността им.

Двама господа с дълги шлифери се разхождаха из пролетна София. На едно място Господ понечи да пресече на пешеходна пътека и едва не бе отнесен от як мъж с лъскав мотор. Мъжът спря на десетина метра и почна да псува и да сваля шлема си. После извади от джоба си бокс и си го сложи.

Господ благо се усмихна и махна с ръка. Боксът се превърна в поничка и мъжът замислено отхапа от нея. В същия момент обаче моторът до него изчезна, а на неговото място се появи магаре, което изрева. Като видя това, мъжът също изрева.

Дойде полиция. Сержантът записа прилежно как един нов "Харлей-Дейвидсън" се е превърнал в магаре и повика линейка. Мъжът продължаваше да се заканва на възрастните господа и единият от тях каза на другия да го отбележи в тефтера. Тогава сержантът хвана човека за шлифера, дръпна го настрани и го помоли - без заплахи. Оня благо се усмихна и кимна.

Двамата продължиха разходката си, а телефонът на сержанта иззвъня. Обаждаше се жена му да сподели, че я повишили и й удвоили заплатата. Едва успял да затвори, получи се есемес - синът му съобщаваше, че го приели да следва. После дъщеря му звънна да сподели, че приятелят й й направил предложение за брак.

- Е, ще черпиш по едно кафе - обади се партньорът му. - Насреща в будката е добро.

Нашият човек отиде, взе две чашки и без да иска, разля едната върху талоните на игра на щастието. Полицаят се почувства неудобно, купи най-горния и го изтри. Печелеше сто хиляди лева.

Обикновено така става, когато хванеш Господ за шлифера.

После Господ и свети Петър попаднаха сред някаква тълпа и се оказаха на стадиона. Около час гледаха това, което в други страни се нарича "футбол", а когато съдията даде пета поред дузпа за пембените и тя отново бе пропусната, свети Петър попита: "Господи, защо ги наказваш?" - "Понеже не вярват в мен, а в шефа на БФС" - бе отговорът. - Хайде сега два автогола и да си ходим".

После отидоха на бар и скоро на масата им долетяха две нощни пеперудки.

- Мария - представи се едната.

- Магдалена - добави другата. - Хиляда лева общо за цяла нощ. Теренът от нас.

После момичетата отидоха до тоалетната, за да могат кавалерите да обсъдят офертата.

- Едно време блудниците бяха по-евтини - отбеляза Господ. - Да се надяваме, че поне качеството се вдига.

- Тия малко дърти ми изглеждат - промърмори Мария. - Имаме ли нещо за сърце, ако...?

- Ще им премеря кръвното, преди да почнем - обеща Магдалена.

...На сутринта Мария стана и отиде в кухнята. Магдалена вече бе направила кафето, а на масичката лежаха хиляда лева. Мария се протегна и запали цигара.

- Е, как беше?

- Да не повярваш! Гледаш го един такъв - нищо особено, - а направо ми отвори вратите на рая. И обеща пак да се видим, при това скоро. Даже си записа нещо в един голям тефтер. А при теб?

Мария въздъхна.

- Не го знам какъв е тоя - тя отпи от кафето си. - Обаче в леглото е направо Господ...

Червена пожарникарска кола

Премиерът се бе облегнал назад на стола и гледаше през прозореца към светлото бъдеще, което май нямаше да дойде до края на мандата му. В този миг по радиото започна някаква игра и той неволно се заслуша.
- А сега – нашата редовна рубрика „Можеш ли да мислиш?“. Наградата за първия дал верен отговор е една прекрасна играчка – червена пожарникарска кола, която в момента е тук пред мен в студиото. И така, въпросът ни днес е „Един двадесетгодишен младеж, изпратен в гората, събира по четири килограма ягоди за един ден. При същото условие една осемнадесетгодишна девойка ще събере само два килограма. Ние ви питаме – колко килограма ще съберат двамата заедно, ако ги изпратим за един ден сами в гората?“ Очакваме вашите отговори онлайн на телефон…
„Пожарникарска кола – въздъхна мечтателно премиерът – сигурно и стълба има, и цистерна дори - да си я пълня с вода и да си я пускам тук по бюрото. Или не – по-добре с уиски…“
Той се пресегна за телефона и набра номера. Отговори му бодър младежки глас:
- Слушаме ви, господине?
- Четири плюс два… Шест бе, шест килограма! …А колата маркуч има ли?
- Има, но съжаление това не е верният отговор. Моля, помислете още малко и се обадете пак.
Премиерът натисна копчето на селектора пред себе си:
- Министърът на образованието и науката веднага при мен!
След няколко минути подчиненият му влезе.
- Слушай сега – ако един младеж…
- А, да, чух го по радиото.
- Искаш да ми вземеш колата? – подозрително запита премиерът.
- Не бе, шефе – щях да ти я подаря. Изненада, така да се каже.
- Добре – и колко ще съберат онези младежи?
- Така поставен, въпросът е доста сложен. Преди всичко трябва да има достатъчно ягоди, нали? А те горските – едни дребни, губят се в тревата. Затова трябва първо трябва да сметнем с какво разполагаме. Аз покрай тази политика малко съм се откъснал от нещата и не помня – интеграл по контур ли беше, нещо друго ли… Но сега ще питам моите хора и ще ви се обадя.
Оказа се, че ягоди имало предостатъчно, а срещу името на министъра се появи една въпросителна. Не че беше най-слабият в кабинета, но да бъде сравняван чак с играчка пожарникарска кола – с маркуч и цистерна…

Малко по-късно около голямата маса бе събран целият министерски съвет, а радиото гърмеше. До момента обаче никой не бе дал верен отговор.
- Колежке, не гледайте в тавана – изръмжа премиерът – все пак, министър на туризма сте. Не ходите ли от време навреме в планината, ей така, да се разтоварите, да си наберете малко ягоди…?
- Ами случи се два пъти. Обаче нямаше никакъв младеж, за съжаление, а охраната ми бра само цветя. Шест килограма са, бе шефе – тези нещо се бъзикат с теб. Дай да ги свалим от ефир за един месец, да се научат да смятат.
- Възможно е – започна външният министър – Без да го твърдя с категоричност, но отчитайки реалностите в момента и някои тенденции в отношенията между световните сили…
- Дидо, ще те цапна – предупреди премиерът – Няма репортери, говори си нормално.
- Исках да кажа, че младежите може да са руснаци, а ягодите – предназначени за Франция например. Обаче има ембарго, никой не ги иска и знаейки това, берачите не си дават много зор. И така постепенно икономиката им се срива, докато един ден…
- Глупости говориш – сряза го премиерът – Днес им се работело, утре не… Това да не са ти депутати?
- Може единият да е бил болен и да е заразил и другия – предположи здравният министър – Като не ме подкрепяте да си направя реформата…
Премиерът мислено видя как пожарникарската кола се отдалечава и чак му се доплака; но той беше корав мъж и само огледа събраните около масата и се сепна:
- Някой липсва! Аз казах ли – всички?

В този миг вратата се отвори и влезе министърът на културата с бодър блясък в очите и доста ухилен.
- Я – какво празнуваме?
- Ще те напразнувам аз! Слушай сега – един младеж…
Няколко секунди по-късно министърът избухна в смях:
- Нищо няма да наберат, бе шефе! Ти ако отидеш в гората с красива мацка, ягоди ли ще береш? Имаме ли друго да обсъждаме, че нещо ми е пресъхнало гърлото…?

…Пожарникарската кола стои много добре на бюрото на премиера и колкото пъти погледне към нея, той въздъхва и си мисли, че това – управлението – никак не е лесна работа. И нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Но пък при силен екип все ще се намери някой да подскаже вярното решение.

Изборен танц с Хуанита

На едно много тайно място в Колумбия, сред буйните гори, имаше малка полянка. На нея стояха трима души в паравоенни униформи, с автомати в ръцете. Пред тях, на дъното на дълбока яма, седеше четвъртият - малко по-бял и доста уплашен. И докато тримата се смееха, този в ямата хленчеше:

- Стига бе, браточки, недейте така, бе... Четири деца имам вкъщи - две мои и две от комшиите - и всички искат да ядат. Добре де - откраднал съм два тона кокаин, какво толкова? Някои какви работи крадат... Ами така де - ще ми ги удържате няколко години от заплатата, ако трябва запис на заповед ще подпиша. Кажете на сеньор Ескобар, че аз много го уважавам и ако ми се даде втори шанс...

- Няма начин, амиго - поклати глава най-едрият от тримата. - За теб всичко свърши. След малко ще танцуваш с Хуанита.

- Ако трябва, и хоро ще играя, само ме пуснете... А? Коя е Хуанита?

- Една много симпатична кобра - ухили се едрият и посочи сандъка до себе си. - Пускаме я при теб в ямата, а ти ако искаш, танцувай с нея, или пък й разкажи каква невинна душица си... Твоя работа.

- Ама тя отровна ли е ? Отровна е, знам си аз. Олеле мале, що ми трябваше да се хващам с наркотиците, ще си умра сега млад и зелен за едното нищо... Хайде, бе, кажете, че съм избягал, ще ви дам по десет долара?

В този миг се чу неясен звук, който веднага започна да се усилва. Мъжете вдигнаха автоматите, но късно. На полянката до тях кацна боен хеликоптер, а от него изскочиха група командоси. Всички бяха с ширити на униформите и лъвчета на кепетата. Командваше ги як мъж с мустаци.

- Къде е? - попита той колумбийците, а те неволно отстъпиха крачка назад. - Казвайте бързо, че нямам много време да се разправям с вас.

- Къде е кой? - попита най-едрият. - Кои сте вие...?

- Е ся ше ти кажа кои сме - изрева мъжът с мустаците и вдигна юмрук като тиква. - Като ти шибна един, ще отидеш на... как го казваше там Стоичков на испански? Нещо "лелина" беше...

- Не ядосвайте капитан Балкански, че е много лют - обади се друг от командосите. - Ако ви почне, ще ви направи на лютеница. А ние сме от българските спецчасти и търсим Гунчо Патладжанов.

Колумбиецът мъчително преглътна и посочи с глава към ямата. Капитанът се приближи и погледна в нея.

- Момчета, Господ ви праща! Тия тук ме обвиняват за някакви си два тона кокаин и искат да хвърлят при мен кобрата Хуанита. Добре, че дойдохте навреме!

Капитанът се почеса по главата, а после сви рамене и продължи на испански:

- Виж, това с наркотиците си е ваша работа. Ние сме тук за друго - тази седмица у нас има избори и президентът обеща всеки българин да получи възможността да гласува. А после правителството реши - никакви "възможности", длъжен си и толкова. Така че сега ще ти хвърля един плик, бюлетина с всички кандидати и химикалка, а ти ще отбележиш избора си. После ще ти спусна и списъка да се подпишеш, че си гласувал. Я, бе, вие, тримата, дръпнете се малко назад и не надничайте, понеже изборите са тайни.

- И после ще ме вземете със себе си?

- И дума да не става. Разбрали сме се с колумбийското правителство само за гласуването. След това се оправяй сам - каквото си надробил...

- Тогава няма да гласувам!

- Обясних ти, че е задължително - търпеливо напомни капитанът, а после се обърна към колумбийците. - Преди малко се спомена нещо за някаква кобра, къде е?

- Най-едрият колумбиец кимна към сандъка. Капитанът леко го открехна:

- Ох на дяда хубавицата... Гунчо, за последен път питам - ще гласуваш ли, или да те зачеркна от списъка?

- Хайде, дайте... Аз ги знам, че всички са от един дол дренки (то от много хубав живот ли съм дошъл чак тук?), но понеже настоявате... Ето, запечатах го.

- Добре, сега ще ти спусна списъка да се подпишеш... Абе, ти акъл имаш ли - да крадеш от наркокартелите?

- Ами така съм си свикнал от малък, а то тук няма от кого другиго... Вземете ме с вас, а? Ще ви дам по десет долара.

- За два тона кокаин?

- Е, ами разходи, знаете - заговори Гунчо като български бизнесмен. - Транспорт, лаборатории, митничари, разпространители... За мен почти нищо не остана. Дето се вика, за едната идея работя.

- Е, работи си тогава - сви рамене капитанът и прибра списъка, а после кимна на колумбийците. - Ваш е, момчета.

Докато се качваха, чуха далечен вик:

- Добре де, по петнадесет долара, но на отложено плащане...

А после засвири танго.

Хеликоптерът се отдели от земята, а капитанът погледна към заместника си.

- Следващият в списъка е Спас Мамулев, трафикант на тоалетна хартия във Венецуела... Абе, този Гунчо да го оставя ли и за следващите избори?

Капитанът поклати глава - след танц с Хуанита... едва ли.

С шмайзер в ръка

https://youtu.be/ua8rs2ch78I?list=RDua8rs2ch78I

Беше късна пролет и слънцето напичаше площада в центъра на село Горно Нанадолнище. На пейките седяха пенсионери и обсъждаха как от ден на ден животът ставал все по-тежък и че "ония окрадоха България" и затова сега за внуците им нямало работа. Баба Дана даде пример със сина на дъщеря си - кандидатствало детето за системен администратор в града, обаче не го взели, уж понеже бил с основно образование. Зер то голяма философия - когато електрифицирали долната махала, внукът й помагал да опъват кабелите и бригадирът даже го похвалил, но ОНЕЗИ пак сложили свой човек. И тогава изведнъж бай Петко се изправи, размаха бастуна и заяви, че тази работата с добро няма да стане, ами да излизат в Балкана, докато още могат да ходят.

Идеята бе приета с ентусиазъм, разбраха се кой ще е партизанин и кой ятак (и ще храни кокошките на онези, които ще се бият за народна свобода) и групата потегли към планината, където преди година военните имаха учения и бяха изкопали много удобни землянки. Когато стигнаха там, партизаните направиха бързо събрание, избраха бай Петко за командир, а баба Дана за политкомисар. После обсъдиха име за отряда и се спряха на "Тодор Живков", понеже при него се живеело най-добре. След това потърсиха връзка с ЦК.

Ръководството на БСП отначало бе приятно изненадано и дори покани партизаните на събора на Бузлуджа, но после се появиха търкания. Бай Петко държеше свръзката им да бъдел човек от народа, пролетарий, с мазолести ръце. Миков провери лично всеки един от сътрудниците си, но бивш работник не намери, а мазоли имаха само няколко души, и то на съвсем друго място - от много седене пред компютъра. Тогава той сви рамене и обяви Тодор-Живковците за леви екстремисти.

Бай Петко беше от стара коза яре и се свърза направо с Москва. Попаднаха на Медведев, който веднага отърча да зарадва шефа. Путин замислено потърка брадичката си:

- Партизани, викаш... Ще се борят срещу богатите, за да има за бедните. И тук ще се появят последователи... Дима, ти добре ли си?

- Но нашите славни традиции...

- Какви традиции, бе! Ние с тебе бедни ли сме? Ами в един момент да ни поканят да слезем в мазето "да ни снимат"? Отговорете им - покрай Сирия направихме много разходи, можем да ви пратим само десет бидона водка. Товарете ги на един самолет, а аз ще се обадя на Бойко да го предупредя.

Когато чу за партизаните, премиерът вдигна на крак цялата жандармерия и поиска помощ от НАТО. Междувременно медиите на Пелян Деевски се пренаредиха и излязоха със серия статии - партизаните били десетина хиляди, имали системи "Бук" и "Дъб", половината планина била под техен контрол... И когато руският самолет прелетя над предполагаемите позиции на партизаните, той видя стотици хора и хвърли с парашут водката. Жандармеристите (това, естествено, бяха те) я взеха и употребиха по предназначение, а после цяла нощ пяха "Румяно, Румянке, сал ти ли си министър, сал ти ли знайш да командваш...".

От Гърция изпратиха десет килограма маслини и програмата на СИРИЗА като учебно помагало. Криза било, толкова можели. От Испания също изпратиха десет килограма маслини и програмата на "Подемос".

Хората на Марин льо Пен поръчаха 50 000 значки "Je suis Todor Zhivkov" и започнаха да ги раздават в Париж. Местните хора си ги слагаха и питаха що за трагедия е било това.

Американците предложиха военна помощ на премиера, като идеята им бе да започнат с бомби с обеднен уран. За целта поискаха да бъде евакуирано всичко живо в радиус сто километра от партизанските бази, понеже понякога ставали грешки, а и да не се печем на приятелски огън. Премиерът се сепна и помоли да поизчакат засега.

Междувременно в щаба на отряд "Тодор Живков" се обадиха от ИДИЛ и на развален български предложиха да изпратят отряд екзекутори - специалисти по обезглавяване, бесене и т.н. Ужасен, бай Петко заяви, че те не планират подобни неща. "Там ви е грешката" - заявиха джихадистите и затвориха.

Изобщо създаде се патова ситуация - от НАТО твърдяха, че това са си наши вътрешни проблеми и не искаха на пратят командоси, армията ни пазеше гръцката граница и копаеше дупки за коловете на новата ограда, жандармерията я гонеше жесток махмурлук и главоболие, а в ЕС обсъждаха план за разделяне на България на две части - тази под партизански контрол и останалата.

И точно в този момент се появи една ловна дружинка. В цялата тази бъркотия всички бяха забравили, че предишния ден в селото даваха пенсиите. И сега, останали без пари за кафе и цигари, партизанските внуци настъпваха смело в планината. След кратка схватка пенсионерите бяха взети под мишница и доставени директно пред пощенския клон.

А народът има да чака някой да го освободи...

Паравоенно

До Министъра на Вътрешните работи,

До БХК,

До Омбудсмана на РБ,

До Главния прокурор на РБ,

До Бате Бойко,

Уважаеми дами и господа, скъпи Бате!

Молим за вашата спешна намеса, понеже в землището на селището ни Горно Нанадолнище се появи паравоенен отряд. Той лови невинни бежанци и ги връзва със свински опашки (кабелни превръзки), а понякога и направо с кабели. Местната полиция нехае и затова се обръщаме направо към вас.

Всичко започна преди месец, когато в селото празнувахме Деня на козаря. Събрахме се в ресторанта на Бай Мицо - ядене, пиене, програма - от града дойде фолк фурията Еволвента и изпя последния си хит "Важното е да зацепиш", после имаше конкурс "Мис саанска коза" и така - до среднощ. Само че преди конкурса пратихме жените по къщите да спят, а ние останахме да гледаме козичките, понеже повече разбираме от хубавото.

После се прибрахме по къщите - е кой с подпиране по дуварите, кой с междинни почивки на тревата - а бай Минко нещо се объркал и забил към гората. Там намерил едно по-сухо място и заспал.

Жена му кака Радка доста се притеснила и рано сутринта събрала няколко комшийки (мъжете хъркали и сънували козички), взели едно куче, дали му да помирише чорапа на бай Минко и когато след пет минути то отново дошло на себе си, повело ги към гората. Там те намерили нашия човек да спи свит на кълбо върху куп сухи клони.

Какво правиш тука бе, пукница такава? - изкрещяла кака Радка и вдигнала от земята един дебел клон. -Ти къща нямаш ли си?

Бай Минко изобщо не осъзнавал къде се намира, но нещо познато проблеснало в главата му. Нещо, което гледал всяка вечер по телевизията.

Бежанец съм - обяснил той. - И ако може, малко по-хуманно...

Жените се разсмели, но кака Радка държала да изясни нещата докрай.

И от кого бягаш бе?

От мойта чума, от кого друг. Като види как съм се напил, става люта като джихадист и все заплашва да ми отреже главата...

Е, екзекуция нямало, но го вързали и го набили, а после така го довели в селото.

Така започна акциите си отрядът на кака Радка, която сега всички наричат "Пиратка".

...Няколко дни по-късно засекли чичо Вълчо, че всяка седмица ходи да събира дърва точно там, където Мара Вдовицата си пасе козата (обикновена, не саанска). Обаче като пропълзели по-наблизо, чули чичо Вълчо да пъшка и да вика "ох, на дяда козичката, бечи, бечи", но добичето било далече, а Мара...доста наблизо, така да се каже.

Сложили му свинските опашки на китките (вече били подготвени) и така го доставили на стрина Вълчовица, а тя извадила кобилицата (и това при положение че селото ни от половин век е на помпи. Обаче - пазят си ги, тяхната...) и раздала правосъдие. Едва наскоро човекът спря да куца.

...А седмица след това някой открадна сателитната чиния на селото и не можахме да разберем "малката булка" ожени ли се или не. Отрядът на кака Радка претърси наред и намери чинията в двора на Асан, а жена му Айше переше в нея дрехите на циганчетата. Самият Асан предвидливо бе драснал към гората, но скоро бе обкръжен, фиксиран със свински опашки и дори - неполиткоректно наречен "крадлив циганин". После малко го биха, а след това го накараха да извика братовчед си - специалист по незаконно свързване към Енергото - да монтира антената обратно на мястото й.

Та в тази връзка искаме да попитаме всички гореизброени институции - може ли такова нещо? Да не ти дават да се напиеш като прасе, да мръднеш по чуждо, да краднеш малко - това по европейски ли е? Затова ли се борихме навремето срещу тоталитаризма?

...Както споменахме в началото, оплакахме се на селския полицай, а той само поклати глава и промърмори: "То добре че са жените ви, че иначе съвсем ще оскотеете". Това не е ли дискриминация по полов признак?

Приключваме настоящето писмо, понеже довечера в ресторанта ще има конкурс "Мис вакла овчица" и сега всеки си приготвя по едно кълбо канап - ще вържем единия край за портата и ще го развиваме до ресторанта, а на връщане - по него. Даскалът каза, че навремето един така направил и се спасил, но било много отдавна. Дано само не оплетем канапите.

Оставаме в очакване на спешна ваша намеса - медийни дискусии там, карикатури, Съд по правата на човека - вие по-добре си знаете. Но ги озаптете тия, понеже иначе ще видим Шенген през крив макарон.

Да живее европейска България!

Импортозаместване

Уважаеми дами и господа!

Поканихме ви днес, за да се извиним и да ви съобщим как смятаме да поправим грешката си.

Да, ние се извиняваме. Нашето обединение "Автозавас" отдавна трябваше да включи в линията си и един престижен, предизвикващ възхищение и респект модел. Наистина, доскоро ние разчитахме това да направят колегите от "Волга", но вече не им вярваме. А и с това ембарго, което в един нещастен ден може да обхване и автомобилите... И какво правим тогава? Ще оставим олигарсите и висшите чиновници да се возят на черни мерцедеси като български цигани? И да ни приказват, че то автомобилът не бил като изтребителя - по-трудно се правел, повече врати имал, спирачки там, амортисьори - абе, не било за всеки.

Сякаш не изнасяме ежедневно коли за Германия, Франция и Италия. Е, колко... Колкото поръчат, толкова изнасяме. И като е станало дума, нашата "Лада Нива" на полето е по-маневрена от колорадски бръмбар, а на шосе ускорява до сто километра за десет минути, ако качеството на асфалта го позволява. Да не говорим пък за "Лада Патриот", която като види руското знаме или портрет на Путин, почва да присветва с фарове и да бипка радостно химна.

Но сега нашето обединение закупи лиценз за "Ролс Ройс" (само за територията на Източна Европа) и след месец смятаме да пуснем първите бройки на пазара.

Предвиждаме колата да бъде с 16-цилиндров двигател и мощност около 500 к.с. (като стане готов, ще ги премерим по-точно). Разходът на бензин ще бъде около 50л/100км на извънградско, но в големите градове, сами разбирате - светофари, задръствания... Но при резервоар от 200 л това не би трябвало да плаши никого.

Верни на традициите, смятаме да ползваме ръчна скоростна кутия с десет скорости - пет "бавни" и пет "бързи". По този начин, ако си назначите за личен шофьор бивш тракторист, няма да му се налага да се учи отново.

За социално слабите клиенти предвиждаме и вариант с дизелов двигател от КРАЗ. Вярно, малко по-шумничък е, но представете си само - канят ви в Бъкингамския дворец и вие пристигате с дизелов ролс ройс". При това, ако нафтата е крадена от корабите, след вас ще има огромно и запомнящо се кълбо черен дим - нещо, което светските хроникьори едва ли ще пропуснат да отбележат.

Фаровете, естествено, ще бъдат първокачествен китайски ксенон и както ми подсказва господинът от България, направо "ще цепят мрака".

Както вероятно знаете, оригиналните коли "Ролс Ройс" и "Бентли" имат тапицерия от кожата на някаква специална порода шотландски телета, не им помня вече името. Но понеже говорим за импортозаместване, ние смятаме да ползваме кожа от руски крави. Е, малко по-твърдичка е, но пък нашите добичета са петнисти, така че гарантираме уникален вътрешен дизайн на всяка кола (където се паднат петната).

Арматурното табло на оригиналните коли е дървено, или поне изглежда такова (още не сме се запознали с цялата техническа документация). Колегите от Англия споменаха, че използвали специално червено дърво - окуме. Тук решихме да не правим никакви компромиси с качеството и да слагаме пластмаса като от касетки за бира. Дърво значи дърво. Обаче в Сибир окуме не расте. Затова решихме да го заменим с първокласен чам. При това, съгласно използваната от нас технология след около година (може и по-рано) смолата от дървото ще пробие покривния лак и появилите се капчици ще ви осигурят свеж боров аромат - без да давате допълнително пари.

По настояване на фирма БМВ, която е собственик на марката, ще бъде заменена и онази малка емблема на предния капак - вместо "Духът на какво беше там" смятаме да сложим малка статуетка на Ленин, който да сочи към комунизма. Щом карате ролс ройс, за вас той вече е настъпил.

Предната и задната половина на колата са разделени от подвижно звуконепроницаемо стъкло. Когато то е спуснато, на арматурното табло свети червена лампичка и шофьорът се обръща към пътника отзад с "Ваше благородие". Когато се вдигне и вече нищо не се чува, лампичката угасва и може да се мине и на "ей, маймуно" или "козел". За момента не е ясно какво се случва, ако крушката изгори - затова колата разполага с голям, просторен багажник, способен да побере всеки труп.

Относно цвета на колите - тук смятаме да останем верни на нашите традиции. Освен баналното черно и бяло ще пуснем и тютюневи, доматеночервени, тревистозелени и жълти. Така де, отдалече да хващат окото.

Всъщност, остана последното - как ще се казва моделът? Първоначално искахме да е "Владимир В.П.", за да не се бърка с Ленин. Когато обаче видя настоящата презентация, В.В.П. скромно отказа това чудо на техниката да носи името му. Тогава потърсихме дума, която да е популярна, да символизира мощ, бързина и дори леко заобикаляне на закона.

И така - очаквайте от следващия месец новия руски "Ролс Ройс Мелдоний"!

Агент под прикритие

- Ало, Петко Сърдитков ли е на телефона?

- Да, ама може да ми викаш само дядо Петко. Кажи какво искаш, но малко по-високо, че с това ухо не чувам добре.

- Ами премести телефона на другото!

- С него пък хич не чувам.

- Ох, пак ли? Слушай сега - аз, дядо, съм майор Деянов - сигурно ме помниш?

- Има си хас. А как е Митко Бомбата?

- А - а, той сега е на турската граница. Работи под прикритие като емигрант и му викат Мехмет Патлъмъ. Обаче и ние тук имаме проблем - появиха се едни измамници на стари хора, но вече ни познават по лице и много се страхуват от нас. Затова се налага да наемаме външни хора да помагат.

- А знам, аз навремето като бях дружинник... Веднъж например - излизаме вечерта, а насреща ни...

- Дядо Петко, това друг път ще ми го разкажеш, при лична среща. Сега не бива - сам разбираш, телефоните може да се подслушват.

- А, да бе, вярно. Та как, викаш, да помогна?

- Ще станеш агент под прикритие. Ще се престориш на жертва, а ние...

- А как ще ми викате?

- Как - бай Петко, нали така се казваш?

- А-а, не може. Аз гледах по телевизията - агентите си имат там едни специални имена... Обаче не ща Мехмет.

- Вярно бе, съвсем забравих. Ще си Агент 007.

- Тц. Това с нулите малко на тоалетна го докарва.

- Искаш ли Щирлиц?

- Не, ако може - капитан Клос.

- Може. Та, слушай ме сега, капитане...

- А радистка?

- Каква радистка бе, нали си говорим по мобилните?

- Да, но ти сам каза, че ги подслушвали. И ако може да е така - по-младичка?

- Добре, ще има и радистка. Тя сега изпраща спешна радиограма от околовръстното, после ще я доведа да се запознаете. Слушай сега задачата - ще ти се обадят едни хора да ти искат пари...

- А оръжие?

- Не, не, само пари.

- Аз ще имам ли оръжие? Понеже всички агенти имат. Ще ми се смеят колегите, ако аз нямам.

- Е, то сега не е война, така че няма нужда.

- Ама поне една манлихера да метна през рамо, а? Да се вижда отдалече, че съм таен агент.

- Уф, добре. Ще ти дадем един газов пистолет. Та значи - обаждат ти се ония и казват, че внукът ти е пострадал, а докторът иска 10 000 лева, понеже събирал за бентли...

- Като каза "пари", вие колко ще ми плащате? Понеже, нали - риск, врагове - могат да те отвлекат, да те убият... Мисля, че поне по хиляда лева месечно е нормално.

- Хиля...! Добре бе добре. Хиляда- хиляда. В края на месеца ела при мен в полицията да си ги получиш.

- Добре. Значи, искат ония 10 000 лева и аз вадя пищова и...

- Не бе, ти си в ролята на оглупял пенсионер.

- Че то има ли такива?

- Абе, намират се все още, но рядко, много рядко. Та - слагаш парите в една торбичка и им ги хвърляш през балкона.

- А кога ще ми ги дадете тези пари - дето ще ги хвърлям?

- Е, точно тук има малък проблем. Бъчварова ни оряза бюджета и сега работим със собствени средства, а в края на месеца ни ги възстановяват. Ти не се плаши, нали си ме гледал в "На всеки километър", аз ти гарантирам.

- А с каква лихва ги възстановяват? Понеже аз обичам Родината де, но за по-малко от 5%...

- Добре, пет. В края на месеца.

- Е, точно тук има малък проблем. Лихвата - предварително. Носиш ми петстотин лева (хем да пием по едно вино за паметта на Велински, не беше толкова лош човекът), пищова и... едно договорче за онези 10 000 лева. Доведи и радистката. И си носи паспорта, иначе няма да подпиша. После ще ми дадеш снимките на онези хаймани, дето лъжат хората и - готово. А радистката да остане да си уточним шифрите, че моят нещо напоследък...

- Дядо Петко, чакай малко, че Митко Бомбата ме търси по другата линия от границата. След малко пак ще ти се обадя.

- Ох, ще се побъркам - въздъхна Хасан и избърса потта от челото си. - Още един такъв и се отказвам. Кой е следващият в компютъра?

- Ох, ще се побъркам - каза майор Дамянов и най-после избухна в дълго сдържания смях - да се обадят с подобна оферта в полицията...

- Ами при тях с компютри работят хора със завършен трети клас и две години опит със смартфон. С подобни кадри винаги стават грешки - обясни лейтенант Петров.

- В този миг иззвъня служебният телефон на бюрото на Дамянов. Беше секретарката на шефа им.

Господин полковникът много хареса номера с Мехмед Патлъмъ. Каза да направите списък кой от вас кога ще отиде на турската граница да го лови. Който го хванел, се връщал веднага, ако не - изкарвал си месеца, а после - отивал следващият. Пожела ви успех.

"Ние сме на всеки километър" - мислено си затананика Дамянов и се опита да си спомни колко километра е дълга българо-турската граница.

По примера на по-напредналите

Седим си значи в кръчмата, пием мастика и обсъждаме - след една седмица е сборът в селото, а я дойде някой роднина, я не. По-рано какви сборове ставаха - направо като тези, дето ги прави БСП-то на Бузлуджа. Сега обаче на кого децата в София, на кого в чужбина, идват само когато стане виното и сварим ракията. А сега е още началото на пролетта...

Тюхкаме се ние и само Ангел Германеца се подсмихва хитро. Той не е германец де, чист българин си е, но преди десетина години ходи да работи по немско. Цанил се там за гледач в някаква ферма за щрауси - и спане му осигурявали, и от храната на щраусите се научил да си взема - варял си я вечер в една тенджера, за да не дава излишни пари за ядене.

Месец така, два - хайванчетата взели да залиняват, но собственикът на фермата не си и помислял даже, че някой може да краде - все едно слънцето да изгрее от запад. Вместо това довел ветеринарния, купил някакви витамини и казал на нашия човек да им ги дава с водата.

И Ангел се успокоил, но напразно - един ден щраусите се скупчили в ъгъла, крякали си нещо един на друг, а после спокойно се разпръснали. Но когато нашето момче влязло пак да ги нахрани, изведнъж вкупом скочили отгоре му и бой, кълване, ритане с крака... Чак след месец Ангел излязъл от болницата и с първия влак - у нас.

...Дойде денят на сбора и пред къщата на Ангел спряха десетина коли. Смятай, поне тридесет човека. И понеже ние с бабата живеем точно срещу него, малко по-късно той почука на вратата.

- Комшу, много народ дойде, ей! А вие се притеснявахте. Обаче аз не мога да ги приема всичките, та след малко ще ти пратя четирима - виж там, храни ги, пои ги, да запомнят с добро селото.

- Ама виж сега - те са си твои гости, ние не сме се подготвили, пък и знаеш какви са ни пенсиите...

- Е, ще заколите някоя кокошка там, па дори агне, ако трябва - важното е да проявим малко хуманизъм, нали така?

- Какво, какво?

- Ами тези хора са от града, знаеш как е там сега - бият се с бухалки, гърмят се с газови пищови... Направо като на война. Ето виж - онази кола е от Перник. Там, ако отидеш вечер на дискотека без парче винкел в анцуга, все едно си Леонардо ди Каприо в "Оцелелият", само дето няма да оцелееш. И "Оскар" даже няма да ти дадат посмъртно. А другите до тях са врачанци. Гледаш ли телевизия? Там всеки ходи с бокс. Паспорта си може да забравиш в къщи, но бокса - да не дава Господ! Понеже там като се видят, не се тупат по рамото, а направо си бият по едно желязно кроше - ей-така, да поддържат форма. Там познат, ако не го шибнеш поне веднъж с бокса - обижда се, смята, че не го уважаваш. Та вземи ги ти тези четиримата, а аз да продължавам нататък...

И така, къща след къща - настанихме гостите. През това време обаче някой чул как Ангел викал по телефона си - "колкото и да дойдете, все сте добре дошли!" И те идваха.

Както и да е - хранихме ги, поихме ги, опънахме даже кабели и изнесохме телевизорите на двора, понеже специфичната им градска култура изисквала да си пият ракията на открито и си викаме - "абе, главоболно си е, но нали утре си тръгват?"

Обаче не си тръгнаха. Сутринта всички щъкаха из дворовете с телефони в ръка и един вика: "брат'чед, идвай бързо, будалите още не са измрели съвсем"; някаква баба крещи: "Ивано ма, заключвай апартамента и хващай автобуса - хем чист въздух, хем ще спестиш малко от ток и храна".

Изобщо, лудница. Аз се опитах да направя забележка на един да не гази лехите, а той ми се репчи: "Мен лично господин Ангел ме е поканил, трябва да сте по-любезен" - идеше ми да му фрасна една мотика по главата, но като се замислиш - прав си бе човекът.

После обаче комшиите един по един изгониха гостите - къде уж кучето се отвързало, къде кравата нещо пощръкляла, къде пчелите се помислили за тигрови комари и тръгнали да пренасят вируси... Събраха се всички пришълци пред Ангеловата къща и почнаха да роптаят, но той предвидливо се беше скрил в кочината при прасето и не излезе. А в това време хората в другия край на селото почнаха да разкопават една по една улиците - особено онази, която води към планината и има разклонение към главния път (ние й викаме "балканския маршрут") - като оставиха само една малка, по която гостите да си тръгнат. За в бъдеще сме решили и там да сложим бариера - за всеки случай.

...А Ангел Германеца дойде в кръчмата чак след три дни и започна да ни обяснява, че с безотговорното си и егоистично поведение сме подкопали имиджа на селото, нарушили сме основни човешки права и ценности и ако не бил той в последния момент да се сети да покани заминаващите да дойдат отново за Коледа...

Събрахме се значи в единия ъгъл, разменихме по няколко думи, а после се хвърлихме върху него.

Не знам как бият щраусите, но разгневените селяни никак не си поплюват... Та сега го чакаме Ангел да излезе от болницата и после - ако му стиска - да ни дообясни за какви беше там права и ценности.

Пазители

Една сутрин телефонът на премиера остро иззвъня; обаждаше се шефът на Националната служба за охрана. Е, тя всъщност е подчинена на президента де, но пък понеже напоследък президентите ги назначава Премиерът - малко сложно е, както всичко у нас.

- Вие нали наредихте да осигурим охрана на Делян Пеевски? - попита шефът на НСО.

- Да, и то още вчера. Ей, да не са го гръмнали вече? - притесни се премиерът, понеже подобни неща бяха лоши за имиджа на страната, пък и много пари от КТБ се губеха все още.

- Не, не са, но... Май е най-добре да дойдете лично. Чакам ви пред къщата му в Симеоново. Тук положението е - как да го кажа най-точно - малко международно...

Премиерът въздъхна и нареди да приготвят кортежа.

Оказа се, че шефът на НСО не го е излъгал - районът приличаше на Армагедон.

- Вътре ли е? - Попита той и получил утвърдителен отговор, се огледа. На близката пейка седяха двама мъже, а до тях бяха подпрени снайпери.

- Какви сте вие, бе юнаци? - попита с любопитство премиерът.

- Е па сърби сме.

- И чий го тражите тука? - както е известно, Бойко владее чужди езици.

- Е па Цецо Василев ни прати. Вика - ще го вардите Делянчо да се покаже и ако с него има някой лош човек да го заплашва - гръмвате го.

- А как ще разберете оттук дали човекът е лош?

- А, няма страшно - те само да се покажат...

Малко по-нататък група турски командоси бяха наобиколили командира си. Като видя премиера, той отдаде чест.

- Мараба, Борисов ефенди!

- Какво бе - и вие ли пазите? Нали уж персона нон грата, пък...?

- Ами наредиха да дойдем и да го пазим. Даже ни дадоха оригинални ятагани и споменаха нещо за някакъв Стефан Стамболов...

Борисов махна с ръка и продължи нататък, но изведнъж се спря като закован. Пред него, лъщящи от смазка и с руското знаме отстрани, стояха четири танка "Армата". Млад капитан изскочи от най-близкия люк.

- Здраве желаем, таварищ Барисав - козирува той. - Прощавайте, че без да се обадим, но таварищ Путин вика - оня там го смятат за наш человек, не можем да допуснем друг да ни избива протежетата. Случайно да знаете кой му е прозорецът?

Борисов поклати глава и отмина. На полянката насреща няколко млади мъже ядяха сланина, а зад гърба им бяха струпани гранатомети.

- Украинци сме - обясниха те. - Искате ли малко сланина, съвсем прясна е?

- Добре де, а на вас какво ви е направил Пеевски?

- Нищо, обаче това тук си е наш периметър за килърстване. Открай време се знае - гръмнат ли някого в България, извършителите са украинци. А сега се домъкнали Сульо и Пульо... Просто си пазим територията и разменяме сланина за водка с руснаците.

- Сланината е мръсно нещо - казаха двама мъже с арабска външност, опасани целите с експлозиви, а Борисов и охраната му се хвърлиха на земята. - Говори се, че господин Пеевски бил основен вложител в една от банките ни и в знак на признателност нашите шефове казаха, ако към него се приближи някоя подозрителна личност, да се взривим. Ама то тука голяма лудница, посъветвайте ни къде да застанем да си чакаме реда?

- Тук ред няма - обясни приятен мъж с външност на азиатски депутат. - Който превари, той ще опази. Затова ние се обединихме. Японците например изпратиха отряд нинджи. В момента те тренират и крадат водката на руснаците, но, естествено, не може да ги видите - много са добри. Ще се разбере едва когато чуете нечовешки рев от някой танк. Китайците приготвиха малък охранителен корпус - я има милион човека, я не. В момента го транспортират с кораби насам. Северна Корея изпрати транспарант - Делян Пеевски се прегръща с Ким Чен Ун. Казаха да го закачи тук на стената и всичко щяло да бъде ОК. Южнокорейците пък му направиха специален таблет - с размерите на тавата за баница на майка му. Да се крие зад него като зад щит и да вика "Това тука да не ви е Спарта-а-а!"

- И ние ще помогнем - чу Борисов познатия глас на американския посланик и изтръпна. - В момента над Симеоново лети един Б-2 с четири ядрени бомби на борда. Само да се появи непосредствена заплаха за господин Пеевски и...

...Десет минути по-късно Борисов се връщаше с кортежа си в Бояна и обясняваше на началника на НСО:

- Ето, виждаш ли - когато човек е честен, коректен и не се занимава с далавери - цял свят го уважава и иска да го пази. Само ние тук не си ценим хората...

А после помисли малко и нареди за всеки случай да държат черния му костюм готов.

Пет лица търсят автор

Понякога Авторът пишеше памфлети; стремеше се хем да бъдат малко смешни, хем да са злободневни и да боцнат едни хора по определено място. Понякога това му се удаваше, друг път - не толкова.

Този път обаче се бе получило и той сам се смееше на това, което бе написал, и отпиваше от ракията си. В този момент телефонът му иззвъня.

- Браво бе, Авторе - чу се гласът на един негов познат. - Ударил си право в десетката. Ако премиерът го прочете това, направо ще се гръмне.

- Няма - успокои го Авторът и отпи от ракията си. - Той тук не чете.

- А трябва! Абе я слушай - защо не вземеш всичко това да го оформиш като отворено писмо и да го разпратиш до медиите? Нека обясни защо ги върши такива.

- Написал съм фейлетон. В него има метафори. Това не е журналистическо разследване.

- А, то сякаш не е ясно за всекиго...

- Добре де, а защо тогава ТИ не напишеш отвореното писмо? Ползвай ми фейлетона, нямам нищо против.

- Е, и ти сега... Кой съм аз, че да се заяждам с премиера? А виж ти...

Авторът прекъсна връзката и поклати глава. Десет минути по-късно телефонът иззвъня отново.

- Малей, Авторе, как си ги наредил само... Е сега му е времето за едно протестче в центъра на София, после в по-големите градове - и работата готова.

- А какво общо имам аз с това?

- Как какво? Ще призовеш хората, ще им обясниш, че тези управляващи не стават, ти имаш дар слово. А после ще идеш пред Народното събрание и народът като те види, одма ще се втурне и той нататък.

- Не се занимавам пряко с политика. Защо ТИ не ги призовеш?

- Абе кой ще ме послуша мене... Нямам дар слово като теб. Най-много да ме набият и да ме изгонят от работа. Обаче - ако организираш протеста, обещавам да се включа. Даже после, ако такова... се нуждаете от хора за някое министерство... мисля, че ще мога да помогна.

Авторът затвори, но следващото повикване дойде точно след пет минути.

- Браво, Авторе! - чу се бодър глас. - Този път направо надмина себе си. Обаче...

- Обаче какво?

- Абе как да ти кажа - само с фейлетони не става. Хората четат, но скоро забравят. Другояче трябва.

- Какво? Да взема шмайзера и - в Балкана?

- Не бе, не бе... Имах предвид - защо не регистрираш една партийка? Може да я кръстиш МВР - съкратено от "мама ви разбойническа". Даже така ще обереш вота на разочарованите от Бъчварова. Една програма там, устав - колко му е. За два часа ще ги надраскаш и после народът като се юрне да се записва...

- А защо ВИЕ не регистрирате партия?

- Понеже не живея в България, пък и съм много зает - отговарям за хигиената в кухнята на един френски ресторант, а често дори участвам лично. Обаче ако спечелите изборите и ви се наложи да съставяте кабинет, само се обадете...

Малко по-късно имаше ново обаждане.

- Авторът? Можете ли да пазите тайна?

- Мисля, че да.

- Генерал Вълчарски е на телефона. Четох дописката ви - малко е разводнена, но правилно отразява действителността. Аз одобрявам.

- Какво одобрявате - стила, идеите в нея...

- Не - одобрявам намека ви за неизбежна промяна. Ето защо очаквам в най- близките дни да организирате военен преврат.

- АЗ да го организирам?

- Естествено. Хората ви четат, макар че пишете малко разводнено. Ако призовете военните да излязат от казармите и да вземат властта, нищо чудно да ви послушат.

- Но защо ВИЕ не...?

- Понеже ще ме съди военен съд, а вие сте цивилна гарга и никой нищо няма да ви направи. Но ако превратът успее, обещавам ви колонка в най-големия армейски вестник...

Последното обаждане беше от жена. Тя уведоми Автора, че ще говори с премиера.

- Е, Авторе, този път наистина беше добре. Дето се вика - да поизпусне народът парата. Продължавай в същия дух.

- Господин премиер, а не ви ли е страх, че в един момент...

- Ами. Кучетата си лаят, керванът си върви. Българинът е свикнал само акъл да дава и да праща другите на кладата. Така че ти си пиши и хич да не ти пука. Апропо, а защо не напишеш едно фейлетонче за Путин, дето не иска да възстановим "Южен поток"? Да му се смеят хората.

- Господин премиер, а защо ВИЕ не...

- Добре де, добре - щом не искаш - няма. Знам, то вдъхновението не идва, когато го повикаш. Но ако все пак дойде - помисли си.

По време на съжителството

Из роман от Джони Вазофф, редактиран и обработен от МОН по програмата „И да не е било баш така, тури му пепел“

Над полето вилнееше страшна буря; вятърът непрекъснато се усилваше, светкавици раздираха нощното небе, а после изведнъж заваля като из ведро. В един проблясък Джон Кинг видя самотната воденица и залитайки, се насочи към нея.

Джон беше доказан душманин на Империята, хаирсъзин от класа. Преди известно време бе избягал от образцовия Диарбекирски затвор и сега снимката му се разпространяваше по всички конаци от агентите на "Еврозаптие". Говореше се, че провокирал българите да се обявят против мирното съжителство на двете култури и религии и да изгонят турците от земите им, честно завоювани няколко века по-рано. С две думи, съмнителен и опасен тип.

Той стигна до воденицата, влезе вътре и се скри зад няколко чувала с брашно.

...Малко по-късно се върнаха воденичарят и дъщеря му Марийка - хубаво, но малко заблудено дете, което вместо да учи Корана, преди сън се кланяше на иконата. Те хапнаха набързо и тъкмо си легнаха, когато на вратата енергично се почука.

- Воденичарю, извинявай за безпокойството, но се налага да отвориш за малко - чу се учтив глас. Нямаше съмнение на кого принадлежи - всички познаваха Екмек Бореца, но никой не вярваше на слуховете, разпространявани от недоброжелателите му - че колел деца, а често - и родителите им. Всички смятаха това за московска пропаганда, но все пак не го канеха в къщите си. За всеки случай.

- Бе то да отворя, ама... - воденичарят се чудеше какво да измисли. - Късно е вече, може да дойдат лоши хора.

- Няма страшно, ние ще те пазим - обади се другият турчин, Тупан Хасан - и ритна любезно вратата. Резето отскочи и тя се отвори.

Неканените гости влязоха. Тупан Хасан носеше едно бездомно куче и нежно го чешеше между ушите, което издаваше възвишената му душа.

- Сам ли си тука? - попита Екмек Бореца ей така, колкото приказка да става. - А, виждам, че не си. Това дъщеря ти ли е?

- Не ми затривайте детето, агалар - изкрещя невъзпитано воденичарят, сякаш срещу него стояха някакви шашкъни, а не популярни в обществото люде. - Малка е още.

- Абе, малка... Я виж какво - що не вземеш да прескочиш до селото да ни купиш по един биг-мак? С кока-кола, естествено. Пък ако вземеш и едно шише уиски - одма ставаме аркадаши.

- Ама то сега Макдоналдса не работи, бе агалар! Всички каси са затворили вече. Само залудо път ще бия.

- Няма, няма - ти като кажеш, че е за мене, ще отворят. Понеже предишният им управител така не искаше да работи нощем, но веднъж го срещнали едни лоши хора и го заклали. Къде гледа каймакаминът, акълът ми не стига.

- А ние тук ще поговорим с дъщеря ти за бъдещето й - добави Тупан Хасан. - Ето, аз си нося едно бардуче ракия, колкото да тръгне приказката... Пък после ще продължим на уиски.

- Никъде не отивам! - изкрещя воденичарят. - Ако искате, асимилирайте ме, отнемайте ми културните ценности - от тука не мърдам!

- Я го виж ти, дивия му балканец! Абе, аланкоолу, ако не сме ние да присъстваме тукa, дъщеря ти цял живот ще мете воденицата и ще пасе овцете. А така, като се чуе, че е имала ош-беш с турците, може я в някой харем да я вземат, я нещо координатор в конака... Бягай, бягай, докато не съм извадил ятагана да осъществя малко владичество.

Но воденичарят поклати глава и не мръдна. Тогава Екмек Бореца извика на другаря си:

- Абе, колега, тоя много неподатлив на азиатските ценности бе! Я го дръж да го вържем за стълба да види каква е разликата между робство и съжителство. То да ми бяха тук онези от министерството - и на тях щях да обясня - ей така, по-нагледно. А от момичето ще стане кючекиня един път, то на една жена какво друго й трябва?

Тук обаче воденичарят не оцени правилно офертата и се хвърли върху неканените гости.

Благодарение на здравословния живот, който водеха - никакви цигари, без свинско, ограничаване на алкохола и редовни разходки по пътищата с цел да срещнат някой самотен търговец, турците отначало взеха превес; после обаче Джон Кинг изскочи от скривалището си и като адаша си Рамбо ги удуши с голи ръце. И понеже кучето започна да вие на умряло, той уби и него, за срам на потомците от "Няколко лапи". После двамата с воденичаря заровиха труповете, прегърнаха се и се разделиха.

...А в това време в Стамбул везирите си скубеха брадите и се чудеха - какво още да направят за интегрирането на това неблагодарно племе - българите? Справочници ли да им отпечатат, още църкви ли да построят, помощи ли да раздадат?

Понеже мисълта, че някой може и да не харесва да съжителства с тях, за тогавашните османлии бе просто непоносима.

Вот на недоверие

Бригадата свърши работа, изкъпаха се и докато се преобличаха, изведнъж някой спомена, че в капанчето до гарата били докарали страшен пелин. Идеята веднага обедини колектива и решиха да отидат да го опитат; само бай Станчо седеше мълчаливо в ъгъла и гледаше в една точка.

- Хайде бе, колега - извика му някой. - Обличай се по-бързо, че кебапчетата изстинаха!

Бай Станчо поклати глава:

- Не мога, момчета. Зает съм. Ще ходя на политическо мероприятие.

В съблекалнята изведнъж стана тихо. Всички си спомниха как бай Станчо понякога разказваше, че до момента бил ходил само на един митинг - и то по погрешка, понеже като се връщал от пазара, минал по неподходящата улица. Човекът още потръпваше от спомена - един черен човек излязъл с микрофон в ръка и изревал "Кой не скача е пембен!" - и всички почнали да се друсат като маймуни. А там имало и неслучайни хора - министри, депутати, висши чиновници... Бай Станчо се огледал уплашено и понечил да се измъкне, но някаква ръка го сграбчила и в ухото му изревали: "Ти да не си агент на Третия интернационал, а? Я бързо почвай да скачаш!" И нашият човек изпълнил нареждането, а после една година го болели коленете.

Ето защо сега всички го гледаха изумено. Бай Станчо сви рамене:

- Е, то мероприятието ще е вкъщи де. Ще искам вот на недоверие на жената, че напоследък нещо...

- В съблекалнята стана съвсем тихо, хората приседнаха на пейките, а някой помоли за подробности.

- Ами взе да се забравя нещо напоследък. Иска все тя да решава всичко, понеже рейтингът й бил много висок, а и на Великден попът я бил галил по главата. Вика ние с децата да сме си налягали парцалите, иначе щяла да ни изхвърли от коалицията. Не знам какво точно има предвид, но не звучи никак добре.

- И за какво ще искаш вот? - предпазливо попита същият колега.

- Ами да ви кажа - и аз се колебая. Отначало мислех да е за здравната реформа.

По-рано, като понастина, жената все ме лекуваше с народни средства - направи салата от печени чушки с лук, сложи й малко чесън, копър, черен пипер, полее я със зехтин, а после сипе сто грама стара гроздова. Микробите бягат като попарени, а които останат, ми викат "наздраве". Три дни така и като свърши бутилката, съм направо като нов.

А сега - видяла някаква реклама по телевизията - нещо там се разтваряло, било с приятен вкус на лимон... е не може така. Лимон с печени чушки върви ли?

Колегите му признаха, че никак даже не върви и поводът е сериозен. Бай Станчо обаче се боеше, че децата нямало да го подкрепят, понеже предпочитали джин с тоник. И после продължи:

- Другият вариант е да искам вот за националната сигурност (в случая за семейната де, но то е все същото). Ето, миналата седмица нали помните как на обяд се повреди компресорът и ни пуснаха да си ходим по-рано? Прибирам се значи аз, а от къщи излиза един мургав такъв и вика "машалла!". Влизам и питам жената - тоя пък какъв беше. А тя ми обяснява - сега цялата страна била пронизана от нелегални канали за прекарване на бежанци и един минавал точно през спалнята ни. А те - отчаяни хора, как да ги спреш? Ни бодлива тел има на прозореца, нито граничар пред входа. И се получавало малко като в Кьолн, но и тя като Меркел по цял ден мислела как да реши проблема.

...А после се загърна с пеньоара и отиде да занесе бутилката вино и двете чаши в кухнята. Стори ми се малко странно - бежанците нали са мюсюлмани и не пият алкохол? - но пък може този да е примрял от жажда, знам ли?

Колегите му побързаха да го уверят, че сигурно е точно така - жаждата е виновна. Бай Станчо сви рамене и продължи:

- А последната опция е да искам за образователната система. Аз не за друго - нека си учат децата, но вече цяла седмица на вратата ми звънят доценти и ме агитират да се запиша да следвам при тях. Викам им - абе хора, осем години имам до пенсия, дето се вика - таблицата за умножение не помня вече, какво висше?

А те се смеят и отговарят - че те и нашите студенти, дето тази година са завършили, също не я помнят. Но понеже си симпатяга, ще те запишем в нещо по-така, където не се иска да смяташ - "Връзки с обществеността и управляващите", "Мениджмънт и чорбаджийство", "Маркетинг на вторичните суровини"... има какво. Ти само кажи, че искаш и нагласи една дамаджана от гроздовата, за друго не бери грижа. Докато децата ти завършат, вече ще си магистър. Да те запишем, а?

...А жената, вместо да ги изгони, ги черпи с кафе и курабийки и им вика - елате утре пак, той моя тиквеник накрая все ще втаса, няма къде да иде. Обаче тиквеникът съм аз и затова мисля да внеса вот на недоверие.

Колегите му съчувствено кимнаха и за миг всеки от тях си помисли, че то и при него нещата стоят по подобен начин и ако не се вземе в ръце... Но после идеята за парламентарна ваканция надделя - все пак пелинът може и да свърши, а дотогава едва ли нещо ще се промени. След известно колебание бай Станчо се съгласи с тях и всички заедно отидоха в капанчето до гарата.

Феминизмът – светлото бъдеще на човечеството!

Точно в 17:00 часа Веско излезе от портала на шивашката фирма, където работеше като иличар, и се качи на служебния автобус. Слезе на пазарчето, купи картофи, лук и месо и се прибра в къщи.

Изкъпа се набързо, обели картофите и лука, сложи месото и другите подправки и запали една цигара на балкона. Беше около шест часа и жена му едва ли щеше да се върне от офиса преди осем. Значи, бе още рано да прави салатката, затова той угаси цигарата и седна пред компютъра.

Изчака минута докато зареди, а после влезе в любимия си сайт - http://www.bg-mamma-mu-stara.com

Част от приятелите му вече бяха там.

- Здравейте, момчета! - приветства ги Веско. - Как сме?

- По-хубави и сексапилни от всякога - отговори му Гроздан от Мечи дол. - Тъкмо окъпах Слънчицето и му сложих нови пеленки. Сега чакам да се върне моята и да каже ще ходим ли довечера някъде или пак ще гледа мач.

- Уф, аман от тези мачове! - въздъхна Веско. - И остави другото, ами вторият ни телевизор е повреден и заради този футбол изпуснах вече три "Жълтини". Хората се женят и се развеждат, страдат от любов, а аз си седя и гледам Роналдо. Викам й на моята - дай да извикаме техник да го оправи - не можело! Тя щяла да го погледне в неделя - нали била инженер? А аз да съм си гледал кухнята и да не съм се обаждал.

- Като стана дума за кухня - намеси се и Ламби. - Нещо не ми се надува баницата напоследък. Трети ден правя, но не става. Някой може ли да помогне?

- Стопли яйцата, може да са много студени.

- Ама аз съм с дълги гащи бе!

- Не, яйцата за баницата стопли. Извади ги по-рано от хладилника. Впрочем, защо не купиш готова?

- Моята не иска. Утре се връща с тира от Германия и вика - искам домашна баница и ти да ме чакаш изкъпан в леглото. Абе, викаше ми мама навремето да не се женя за тираджийка, ама пуста любов...

- Ти пак си добре - намеси се някой с ник "Нефертитко". - Жена ти три дни тука, а после - седмица на път. А аз? Моята кара цял ден таксито, а като се върне, пльосва се пред телевизора и почва. - Путин бил такъв, Обама бил онакъв, само Бати Бойко щял да оправи света. Сложила му е снимката в таксито, че и мен ме накара да залепя една във фризьорския салон. То иначе има полза де - като го видят, на хората им настръхват косите и по-лесно се стрижат, но ми разваля имиджа.

- Аз да се похваля - обади се пак Ламби. - взех шофьорска книжка.

- Браво! Браво! - реагираха почти едновременно всички. - А още нямаш и четиридесет години.

- Тридесет и осем - уточни Ламби - и жената обеща да ми дава колата от време навреме. Е, тя ще седи до мен и ще ми показва грешките - поне в началото - но някой ден...

- А не си ли мислил за собствена кола? Нещо мъничко и не толкова мощно, но да си е твое?

- Абе подхвърлих веднъж, но жената ме отряза - още не съм знаел с коя ръка се пускали мигачите и с коя чистачките, само щели да ми подсвиркват другите шофьори на пътя. Но обеща утре да ми покаже как се сменя гума. Абе, тази баница май няма да се надуе, да взема да купя малко домашна наденица? Обаче жена ми я яде само с песто, къде да го намеря по това време?

- Кажи й, че навремето баба й на нивата все песто е яла.

- А, да - и после да спя на балкона. Тя иначе не е лоша жената, но като пийне малко, случва се да посегне. А пък ако знаете как ми се пуши...

- Е че излез да палнеш една на балкона де, какво толкова?

- Нямам цигари, а панталона си го изпрах и още не е изсъхнал.

- Е, и?

- Ами вчера слязох по гащета до будката, а там се събрали стотина емигрантки от Арабия и Северна Африка. И като почнаха с едни неприлични намеци... а една по-младичка даже ме опипа. Акъл нямат нашите политици да пуснат толкова сами жени у нас. Сега чакам да мине някоя комшийка, за да я помоля да ми купи.

- Хайде - написа Нефертитко. - Моята се връща и ако пак ме завари на компютъра... Целувам ви и до утре!

- Един по един всички напуснаха чата, а Веско отиде да прави салата. Но на душата му беше тревожно - от месец жена му си беше взела нов секретар - едно изрусено момче, от тези, които като видят някоя преуспяваща бизнес-дама, веднага гледат да я прилапат. Ето защо Веско всяка сутрин проверяваше сакото на жена си и беше решил твърдо - а е намерил някой светъл косъм, а му е издрал очите на оня. Ще има яко скубане на коси, понеже то така всеки знае - да се намърда наготово. А той, дето толкова години е готвил, чистил, грижил се е за децата - кой ти го признава?

И Веско въздъхна, а очите му се напълниха със сълзи - но кой знае, може би беше просто от лука за салатата.




74

Facebook

Twitter Print Email Compact

А вие пулсирате ли?

В стаята за заседания беше топло и лампите меко светеха. Навън бушуваше първата снежна буря за годината, но никой от седящите около масата не забеляза това - чакаха да се появи Върховният вожд и да даде напътствия.

И той влезе бавно с лула в ръка, кимна на присъстващите и зае централното място. Членовете на Политбюро веднага впиха погледи в устата му, понеже и те още не бяха сигурни откъде духа вятърът.

- Благодаря ви, че пристигнахте толкова експедитивно - промълви Вождът, макар да знаеше, че колегите му не са имали кой знае какъв избор. - Трябва да решим един важен въпрос.

Всички продължиха да гледат като гладни циганчета пред витрина с вафли.

- Много ми е неприятно да го кажа - въздъхна Вождът. - Но другарят Местанишвили се оказа предател и враг на народа. Правилно ли го формулирам, другарю Берия?

- Да, да - бързо потвърди мъжът до него. - Според нашите доблестни чекисти другарят Местанишвили се оказа агент на турското разузнаване, изпратен тук с тайната задача да извърши преврат и да обяви България за чужд вилает, а той самият да стане везир.

- Тю! Серсем! Маскара! - разнесоха се възмутени гласове отвсякъде. - Дайте го тук да го наритаме като оня, атентатора...

- Той сега е в сигурни ръце - успокои ги Вождът. - Крие се в едно посолство, но все някога ще излезе. Нашите хора го чакат отвън да го поздравят с новата политическа линия. Аз обаче искам да чуя вашето мнение - може ли подобен човек да ръководи нашата партия, която създадохме с толкова пот на челото? Да контролира съдебната система? Да разпределя грантове и парите от партийните касички?

- Йок - обади се лидерът на младежкото движение Демян Богати. - Хич даже не може. Аз например веднага прекъсвам всякакви отношения с него, понеже мама не ми дава да играя с политически трупове.

- Ашколсун, моето момче - похвали го Вождът. - Личи си новият морал, който толкова години се опитваме да възпитаме у членовете си. Ще кажа на Дядо Мраз да ти донесе подарък - пошегува се лидерът.

- Може ли половината "Техномаркет"? - с надежда попита Демян, но срещнал укорителните погледи около себе си, реши да отложи въпроса за по-късно.

- Това е много опасно - обади се един от членовете на Политбюро. - Знаете, че нашата партия винаги се е борила срещу турското влияние у нас, а подобни тъмни личности все ни тласкат към Ориента. Предлагам другарят Берия да копне малко по-дълбоко и да видим дали и нещо друго няма да излезе. Аз изобщо няма да се учудя, ако Местанишвили се окаже и американски агент например.

- Ама той не владее американски - възрази млада оперена дама. - Даже уиски не може да си поръча като хората, ами вика "Я дайте една шотландска ракия, бе!".

- Това още нищо не означава - меко се намеси Берия. - Доколкото знам, Местанишвили имаше една, хм... сътрудничка, която е професор. Може тя да е връзката, ще проверим.

- Разбира се, разбира се - кимна Вождът. - Сигурен съм, че когато попадне в ръцете на твоите хора, ще си каже всичко. А както доказа нашата доблестна прокуратура, самопризнанието е царицата на доказателствата. Само гьостерицата да е по-голяма, другото ще си дойде само. Но какво правим дотогава?

- Сваляме го от всички постове като враг на народа.

- Махаме портретите му - предложи друг. - И понеже все говори против Русия, мисля, че една разходка в Сибир за няколко години... Дето се вика - да опознае страната и да я обикне.

- Светът няма да ни разбере - въздъхна Вождът. - Пак ще кажат, че било комунизъм. - И усетил неизказания въпрос в очите на всички, добави: - Знам, знам - сега властта е в Лев Давидович Борисовски и народът го слуша и му вярва, понеже е забележителен оратор. Така е, няма смисъл да се лъжем сега. Обаче в етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава - без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова... Всичко ще си дойде на мястото, вие само потрайте още малко.

...Събуди го леко побутване по рамото.

- Господин Доган, ръководството на ДПС се е събрало и ви чакат. На практика всички са тук.

- Е, че къде другаде да бъдат - усмихна се лидерът. - Целува се ръката, която дава. Другото - бошлаф.

И докато вървеше към залата, се сети отново за съня си и учудено сви рамене - Вожд, победил Хитлер, разпрострял влиянието си над половината свят, и да не си купи поне една летяща чиния? Че то така хич бива ли?

Добре, че времената се менят.