понеделник, 29 февруари 2016 г.

Борбата с уличната престъпност

И днес, както всеки ден напоследък, младият пенсионер Георгиев седеше пред телевизора, пиеше кафето си и се осведомяваше какво ново са измислили управляващите, за да подобрят живота му.

"Рано тази сутрин от цирка е избягала мечката Минка, като за целта е откраднала служебното си колело - обяви говорителката. - Животното успяло да се добере до Околовръстното, където обаче било засечено от джип с охранители на уважаемия бизнесмен Миланото. Минка звъннала, охранителите се стреснали, изпаднали в шок и докато дойдат на себе си, я пребили с бухалки. Поради огромния отзвук у нас и в чужбина главният прокурор господин Цацаров в момента е свикал среща, на която вероятно ще се реши да се извършат поголовни проверки на цирковете - защо не си пазят мечките, както и имат ли трудови договори последните. Този път ще бъдем безкомпромисни - обеща господин Цацаров. - И не възнамерявам да сменям обвиненията повече от три-четири пъти..."

Георгиев поклати глава, преоблече се и слезе при колата си. Трябваше да отиде до центъра на града, за да си купи специални ръкавици с втъкана метална нишка в тях.

Пътят му минаваше през тясна еднопосочна уличка и когато стигна до края й, Георгиев откри, че той е запушен от голямо черно беемве. В него седеше мъж с фигура на хипопотам и ядеше семки, а шлюпките плюеше през прозореца на асфалта. Георгиев се приближи:

- Извинете, но искам да мина...

- Не възразявам - кимна мъжът и изплю една шлюпка на обувката му. - Давай.

- Само че вие трябва да се преместите...

- Няма начин - обясни оня. - Трябва да взема оттук един човек след половин час. Ще почакаш.

- Ама аз...

- Ей, умната! Гледа ли тази сутрин за мечката? Обаче тя е яко животно и ще се оправи, а теб, като те гледам - две бухалки и си готов. Хайде, на ти малко семки и бягай, докато съм още добър...

Георгиев се отдалечи и си помисли да се измъкне на заден, но някакъв камион бе влязъл след него и зареждаше магазин. Той въздъхна, набра 112 и накратко обрисува ситуацията. Момичето от другата страна подскочи:

- Господине, вие сигурно се шегувате? Половината ни полиция е на турската граница, за по-малко от средна телесна повреда не пращаме. Защо не го помолите този, какъв беше там, да ви избие някой и друг зъб, за да ускорим нещата? Понеже сега аз само мога да му запиша номера и евентуално до края на седмицата...

Георгиев въздъхна и затвори. После се огледа и видя, че на фасадата на близкия блок има огромна табела "Адв. Атанас Атанасов, тел...". "Аха", каза си Георгиев и набра номера.

- Здрасти, Наско! Как кой се обажда! Койчо бе, братовчед ти от Силистра. Как да нямаш, бе, съвсем си изперкал в тази София... Трети братовчед, да. Слушай сега, с дъщеря ми, Мимето, стана голяма беля. Карало си момичето пежото и на едно кръстовище внезапно й изскача "Камаз", тя не успяла да спре, ударила го, той се преобърнал, повлякъл един автобус - направо ужас! И сега прокурорът иска пет хиляди лева да покрие нещата... А, значи си спомни за мен? Браво! Къде да донесеш парите? Ами един селски е спрял под офиса ти с едно черно беемве, дай му ги на него. До двадесет минути, викаш? Няма проблем, той ще почака.

Малко по-късно добре облечен мъж на средна възраст се приближи до шофьора на беемвето и му подаде дебел плик. Оня се опита да спори нещо, но после погледна вътре и се ухили.

В този миг пред беемвето изскочи огромен джип, а от него се изсипаха маскирани мъже. След кратък, но съдържателен разговор, включващ събаряне на земята и няколко случайни ритници, шофьорът бе сложен на задната седалка с белезници, а един от полицаите подкара колата. Георгиев въздъхна и продължи пътя си.

Вечерта той започна да облича доспехите. Беше около единадесет, а точно в полунощ, ако има пълна луна (сега имаше), той и група приятели се събираха до старата крепост извън града и разиграваха сражения на древни воини.

Георгиев облече ризницата (беше от плетените, за по-леко), надяна новите ръкавици, препаса дървения меч, а после облече отгоре едно кожено манто, за да не го помислят за луд. След това слезе при колата си.

- Ей, дъртак - чу се изведнъж младежки глас до него. - Давай парите.

Георгиев се обърна. Две циганчета на по около 16 години го гледаха злобно, а в ръцете им блестяха ножове.

- Ей, ти глух ли си...?

Георгиев бръкна под мантото, извади меча и хлопна с тъпото едното циганче по главата. То се простря на земята. Другото обаче бързо го заобиколи и рязко заби ножа си в гърба му.

Острието не можа на мине през ризницата и дори не докосна кожата, а ножът просто остана да си стърчи. Георгиев се обърна и вдигна меча. В този миг циганчето се хвърли в краката му:

- Не ме убивай, моля те, Дънкан Маклауд! Не знаехме, че си ти.

- Добре - кимна Георгиев - Но искам и двамата да завършите средно, иначе ще се върна и ще ви отнеса в ада. И ако пак извадите нож на някого...

А после си помисли, че има хора, които чакат на Цацаров, и се натъжи.

вторник, 23 февруари 2016 г.

Пазители

Една сутрин телефонът на премиера остро иззвъня; обаждаше се шефът на Националната служба за охрана. Е, тя всъщност е подчинена на президента де, но пък понеже напоследък президентите ги назначава Премиерът - малко сложно е, както всичко у нас.

- Вие нали наредихте да осигурим охрана на Делян Пеевски? - попита шефът на НСО.

- Да, и то още вчера. Ей, да не са го гръмнали вече? - притесни се премиерът, понеже подобни неща бяха лоши за имиджа на страната, пък и много пари от КТБ се губеха все още.

- Не, не са, но... Май е най-добре да дойдете лично. Чакам ви пред къщата му в Симеоново. Тук положението е - как да го кажа най-точно - малко международно...

Премиерът въздъхна и нареди да приготвят кортежа.

Оказа се, че шефът на НСО не го е излъгал - районът приличаше на Армагедон.

- Вътре ли е? - Попита той и получил утвърдителен отговор, се огледа. На близката пейка седяха двама мъже, а до тях бяха подпрени снайпери.

- Какви сте вие, бе юнаци? - попита с любопитство премиерът.

- Е па сърби сме.

- И чий го тражите тука? - както е известно, Бойко владее чужди езици.

- Е па Цецо Василев ни прати. Вика - ще го вардите Делянчо да се покаже и ако с него има някой лош човек да го заплашва - гръмвате го.

- А как ще разберете оттук дали човекът е лош?

- А, няма страшно - те само да се покажат...

Малко по-нататък група турски командоси бяха наобиколили командира си. Като видя премиера, той отдаде чест.

- Мараба, Борисов ефенди!

- Какво бе - и вие ли пазите? Нали уж персона нон грата, пък...?

- Ами наредиха да дойдем и да го пазим. Даже ни дадоха оригинални ятагани и споменаха нещо за някакъв Стефан Стамболов...

Борисов махна с ръка и продължи нататък, но изведнъж се спря като закован. Пред него, лъщящи от смазка и с руското знаме отстрани, стояха четири танка "Армата". Млад капитан изскочи от най-близкия люк.

- Здраве желаем, таварищ Барисав - козирува той. - Прощавайте, че без да се обадим, но таварищ Путин вика - оня там го смятат за наш человек, не можем да допуснем друг да ни избива протежетата. Случайно да знаете кой му е прозорецът?

Борисов поклати глава и отмина. На полянката насреща няколко млади мъже ядяха сланина, а зад гърба им бяха струпани гранатомети.

- Украинци сме - обясниха те. - Искате ли малко сланина, съвсем прясна е?

- Добре де, а на вас какво ви е направил Пеевски?

- Нищо, обаче това тук си е наш периметър за килърстване. Открай време се знае - гръмнат ли някого в България, извършителите са украинци. А сега се домъкнали Сульо и Пульо... Просто си пазим територията и разменяме сланина за водка с руснаците.

- Сланината е мръсно нещо - казаха двама мъже с арабска външност, опасани целите с експлозиви, а Борисов и охраната му се хвърлиха на земята. - Говори се, че господин Пеевски бил основен вложител в една от банките ни и в знак на признателност нашите шефове казаха, ако към него се приближи някоя подозрителна личност, да се взривим. Ама то тука голяма лудница, посъветвайте ни къде да застанем да си чакаме реда?

- Тук ред няма - обясни приятен мъж с външност на азиатски депутат. - Който превари, той ще опази. Затова ние се обединихме. Японците например изпратиха отряд нинджи. В момента те тренират и крадат водката на руснаците, но, естествено, не може да ги видите - много са добри. Ще се разбере едва когато чуете нечовешки рев от някой танк. Китайците приготвиха малък охранителен корпус - я има милион човека, я не. В момента го транспортират с кораби насам. Северна Корея изпрати транспарант - Делян Пеевски се прегръща с Ким Чен Ун. Казаха да го закачи тук на стената и всичко щяло да бъде ОК. Южнокорейците пък му направиха специален таблет - с размерите на тавата за баница на майка му. Да се крие зад него като зад щит и да вика "Това тука да не ви е Спарта-а-а!"

- И ние ще помогнем - чу Борисов познатия глас на американския посланик и изтръпна. - В момента над Симеоново лети един Б-2 с четири ядрени бомби на борда. Само да се появи непосредствена заплаха за господин Пеевски и...

...Десет минути по-късно Борисов се връщаше с кортежа си в Бояна и обясняваше на началника на НСО:

- Ето, виждаш ли - когато човек е честен, коректен и не се занимава с далавери - цял свят го уважава и иска да го пази. Само ние тук не си ценим хората...

А после помисли малко и нареди за всеки случай да държат черния му костюм готов.

сряда, 17 февруари 2016 г.

И пиле не може да прехвръкне

Здраве желаем, господин началник!

Както наредихте, когато ни изпращахте в командировка на българо-турската граница, след месец ви изпращаме подробен рапорт.

Искам да доложа, че всичко, което се говори по медииите, е чиста лъжа - битовите условия са много добри. Ето, нас с колегата Иванов веднага ни настаниха в прясно изкопана землянка, два на два метра. Има си легла от клони, има си огнище, има си и една дупка на тавана да излиза пушекът. И в най-студените зимни дни температурата вътре не пада под минус пет градуса. Първобитните хора само са можели да мечтаят за подобен комфорт!

Храната също е добра - на закуска хляб с лютеница, на обед - салам, хляб и лютеница, вечер - джуркан боб. Колегите, които са по-отдавна тук, разказват, че отначало, ако хванат някой мигрант, му вземали парите. Сега го пребъркват да не крие случайно я дюнер-кебап, а биг-мак. Ако си носиш десетина пържоли, преминаването ти е осигурено, даже лютеницата е от нас.

Виж, с развлеченията е малко по-зле - телевизор има само в главната землянка и той лови единствено три турски програми. Ние малко не им разбираме, но когато чуем говорителят да казва: "Машалла, Борисов ефенди!", сме спокойни, че у нас всичко е наред. Интернет няма, понеже обектът е секретен и да не се издадем. Пък и сигналът под земята се губи.

Някои твърдят, че седим тук забравени от бога, но не е така. Преди месец и нещо идваха премиерът и Дейвид Камерън да инспектират. Разходиха се хората, Дейвид все викаше "вери уел" и "пърфъкт", а нашият си закачи панталона на бодливата тел и го скъса. И за да заглади положението, взел, че се похвалил, че границата се охранява и с кучета - по-екологично така, в духа на добрите стари традиции. Та - хапнаха те и пак тръгнаха да обикалят, а нас ни накараха да лаем. Изглежда се е получило добре, понеже после Камерън споменал пред журналисти, че такъв страх не бил брал от малък, когато за пръв път прочел "Баскервилското куче". А Бойко се хилел до него и го питал иска ли българско овчарско куче като на Путин? Той и за кралицата бил приготвил едно, но сега го учели да се храни с прибори, да не ни излага.

Гостите си заминаха, но полковникът, който командва тук, много хареса лаенето на колегата Иванов и вече ходи на лов само с него.

Обаче всичкият този шум разбуди мечките, които до този момент си спяха кротко. Те станаха, пообиколиха и накрая поискаха да се настанят в нашите землянки. Животни, животни, обаче и те разбират от лукс! Ние вдигнахме пушките да си набавим малко мечешки пържоли, но междувременно пристигнаха хората на Бриджит Бардо, френският посланик се намеси както винаги и накрая казаха - оставете ги. Да изкарали зимата в нашите землянки, понеже били редки и изнежени животни, а не сурови мъже като нас.

Е, не ни оставиха под дъжда, естествено. Имало там в района едни пещери от ранния неолит, настаниха ни в тях. Колко му е - събрахме си по един наръч клони за легла, малко дърва за огрев и - готово. Само дето сега бяхме повече хора на едно място.

Но понеже вечер пак беше скучно, колегите почнаха да рисуват по стените на пещерата. Полковникът обаче ни предупреди - никакви пошлости, само ловни сцени. Та - забъркахме ние боичките и почнахме - бизони, лъвове, крокодили, жирафи - ако някой учен след време реши да анализира какво е живяло по тези земи, бая зор ще види.

А колегата Иванов нарисува път, на него една кола, храсти и зад тях - ние двамата с радар. Понеже полковникът малко се разсърди, наложи се да му обясним - ние така ловуваме и така се прехранваме. Той помисли, но понеже Иванов лае много хубаво - съгласи се. Пак ми стана мъчно за бъдещите учени.

Между другото, мигранти вече няма. Една вечер колегите хванали трима афганистанци и ги довели в пещерата, а там - тъкмо се вари вечерният боб. А някъде встрани имало купчина кокали - успяхме веднъж да откраднем една овца, като излъгахме, че ще правим чеверме за Дейвид Камерън. Та, седели колегите и гледали ту към афганистанците, ту към боба - и пресмятали ще стигне ли за всички. В този миг мигрантите изкрещели, побягнали навън и повече никой не чу за тях.

За сметка на това обаче сега упорито се твърди, че българските граничари и полицаи били канибали и който тръгнел насам, свършвал в казана.

Абе и по "Ал Джазира" пускахме опровержения, и Бъчварова гостува на Манчев и Шишков и приготви постна супа от корени по полицейски - обаче то, като ти излезе веднъж име...

...Така че - надявам се скоро да си бъдем у дома, на любимото ни място под оня знак 60 км/ч на главния път.

С уважение, старши сержанти Петров и Иванов

сряда, 10 февруари 2016 г.

Пет лица търсят автор

Понякога Авторът пишеше памфлети; стремеше се хем да бъдат малко смешни, хем да са злободневни и да боцнат едни хора по определено място. Понякога това му се удаваше, друг път - не толкова.

Този път обаче се бе получило и той сам се смееше на това, което бе написал, и отпиваше от ракията си. В този момент телефонът му иззвъня.

- Браво бе, Авторе - чу се гласът на един негов познат. - Ударил си право в десетката. Ако премиерът го прочете това, направо ще се гръмне.

- Няма - успокои го Авторът и отпи от ракията си. - Той тук не чете.

- А трябва! Абе я слушай - защо не вземеш всичко това да го оформиш като отворено писмо и да го разпратиш до медиите? Нека обясни защо ги върши такива.

- Написал съм фейлетон. В него има метафори. Това не е журналистическо разследване.

- А, то сякаш не е ясно за всекиго...

- Добре де, а защо тогава ТИ не напишеш отвореното писмо? Ползвай ми фейлетона, нямам нищо против.

- Е, и ти сега... Кой съм аз, че да се заяждам с премиера? А виж ти...

Авторът прекъсна връзката и поклати глава. Десет минути по-късно телефонът иззвъня отново.

- Малей, Авторе, как си ги наредил само... Е сега му е времето за едно протестче в центъра на София, после в по-големите градове - и работата готова.

- А какво общо имам аз с това?

- Как какво? Ще призовеш хората, ще им обясниш, че тези управляващи не стават, ти имаш дар слово. А после ще идеш пред Народното събрание и народът като те види, одма ще се втурне и той нататък.

- Не се занимавам пряко с политика. Защо ТИ не ги призовеш?

- Абе кой ще ме послуша мене... Нямам дар слово като теб. Най-много да ме набият и да ме изгонят от работа. Обаче - ако организираш протеста, обещавам да се включа. Даже после, ако такова... се нуждаете от хора за някое министерство... мисля, че ще мога да помогна.

Авторът затвори, но следващото повикване дойде точно след пет минути.

- Браво, Авторе! - чу се бодър глас. - Този път направо надмина себе си. Обаче...

- Обаче какво?

- Абе как да ти кажа - само с фейлетони не става. Хората четат, но скоро забравят. Другояче трябва.

- Какво? Да взема шмайзера и - в Балкана?

- Не бе, не бе... Имах предвид - защо не регистрираш една партийка? Може да я кръстиш МВР - съкратено от "мама ви разбойническа". Даже така ще обереш вота на разочарованите от Бъчварова. Една програма там, устав - колко му е. За два часа ще ги надраскаш и после народът като се юрне да се записва...

- А защо ВИЕ не регистрирате партия?

- Понеже не живея в България, пък и съм много зает - отговарям за хигиената в кухнята на един френски ресторант, а често дори участвам лично. Обаче ако спечелите изборите и ви се наложи да съставяте кабинет, само се обадете...

Малко по-късно имаше ново обаждане.

- Авторът? Можете ли да пазите тайна?

- Мисля, че да.

- Генерал Вълчарски е на телефона. Четох дописката ви - малко е разводнена, но правилно отразява действителността. Аз одобрявам.

- Какво одобрявате - стила, идеите в нея...

- Не - одобрявам намека ви за неизбежна промяна. Ето защо очаквам в най- близките дни да организирате военен преврат.

- АЗ да го организирам?

- Естествено. Хората ви четат, макар че пишете малко разводнено. Ако призовете военните да излязат от казармите и да вземат властта, нищо чудно да ви послушат.

- Но защо ВИЕ не...?

- Понеже ще ме съди военен съд, а вие сте цивилна гарга и никой нищо няма да ви направи. Но ако превратът успее, обещавам ви колонка в най-големия армейски вестник...

Последното обаждане беше от жена. Тя уведоми Автора, че ще говори с премиера.

- Е, Авторе, този път наистина беше добре. Дето се вика - да поизпусне народът парата. Продължавай в същия дух.

- Господин премиер, а не ви ли е страх, че в един момент...

- Ами. Кучетата си лаят, керванът си върви. Българинът е свикнал само акъл да дава и да праща другите на кладата. Така че ти си пиши и хич да не ти пука. Апропо, а защо не напишеш едно фейлетонче за Путин, дето не иска да възстановим "Южен поток"? Да му се смеят хората.

- Господин премиер, а защо ВИЕ не...

- Добре де, добре - щом не искаш - няма. Знам, то вдъхновението не идва, когато го повикаш. Но ако все пак дойде - помисли си.

петък, 5 февруари 2016 г.

По време на съжителството

Из роман от Джони Вазофф, редактиран и обработен от МОН по програмата „И да не е било баш така, тури му пепел“

Над полето вилнееше страшна буря; вятърът непрекъснато се усилваше, светкавици раздираха нощното небе, а после изведнъж заваля като из ведро. В един проблясък Джон Кинг видя самотната воденица и залитайки, се насочи към нея.

Джон беше доказан душманин на Империята, хаирсъзин от класа. Преди известно време бе избягал от образцовия Диарбекирски затвор и сега снимката му се разпространяваше по всички конаци от агентите на "Еврозаптие". Говореше се, че провокирал българите да се обявят против мирното съжителство на двете култури и религии и да изгонят турците от земите им, честно завоювани няколко века по-рано. С две думи, съмнителен и опасен тип.

Той стигна до воденицата, влезе вътре и се скри зад няколко чувала с брашно.

...Малко по-късно се върнаха воденичарят и дъщеря му Марийка - хубаво, но малко заблудено дете, което вместо да учи Корана, преди сън се кланяше на иконата. Те хапнаха набързо и тъкмо си легнаха, когато на вратата енергично се почука.

- Воденичарю, извинявай за безпокойството, но се налага да отвориш за малко - чу се учтив глас. Нямаше съмнение на кого принадлежи - всички познаваха Екмек Бореца, но никой не вярваше на слуховете, разпространявани от недоброжелателите му - че колел деца, а често - и родителите им. Всички смятаха това за московска пропаганда, но все пак не го канеха в къщите си. За всеки случай.

- Бе то да отворя, ама... - воденичарят се чудеше какво да измисли. - Късно е вече, може да дойдат лоши хора.

- Няма страшно, ние ще те пазим - обади се другият турчин, Тупан Хасан - и ритна любезно вратата. Резето отскочи и тя се отвори.

Неканените гости влязоха. Тупан Хасан носеше едно бездомно куче и нежно го чешеше между ушите, което издаваше възвишената му душа.

- Сам ли си тука? - попита Екмек Бореца ей така, колкото приказка да става. - А, виждам, че не си. Това дъщеря ти ли е?

- Не ми затривайте детето, агалар - изкрещя невъзпитано воденичарят, сякаш срещу него стояха някакви шашкъни, а не популярни в обществото люде. - Малка е още.

- Абе, малка... Я виж какво - що не вземеш да прескочиш до селото да ни купиш по един биг-мак? С кока-кола, естествено. Пък ако вземеш и едно шише уиски - одма ставаме аркадаши.

- Ама то сега Макдоналдса не работи, бе агалар! Всички каси са затворили вече. Само залудо път ще бия.

- Няма, няма - ти като кажеш, че е за мене, ще отворят. Понеже предишният им управител така не искаше да работи нощем, но веднъж го срещнали едни лоши хора и го заклали. Къде гледа каймакаминът, акълът ми не стига.

- А ние тук ще поговорим с дъщеря ти за бъдещето й - добави Тупан Хасан. - Ето, аз си нося едно бардуче ракия, колкото да тръгне приказката... Пък после ще продължим на уиски.

- Никъде не отивам! - изкрещя воденичарят. - Ако искате, асимилирайте ме, отнемайте ми културните ценности - от тука не мърдам!

- Я го виж ти, дивия му балканец! Абе, аланкоолу, ако не сме ние да присъстваме тукa, дъщеря ти цял живот ще мете воденицата и ще пасе овцете. А така, като се чуе, че е имала ош-беш с турците, може я в някой харем да я вземат, я нещо координатор в конака... Бягай, бягай, докато не съм извадил ятагана да осъществя малко владичество.

Но воденичарят поклати глава и не мръдна. Тогава Екмек Бореца извика на другаря си:

- Абе, колега, тоя много неподатлив на азиатските ценности бе! Я го дръж да го вържем за стълба да види каква е разликата между робство и съжителство. То да ми бяха тук онези от министерството - и на тях щях да обясня - ей така, по-нагледно. А от момичето ще стане кючекиня един път, то на една жена какво друго й трябва?

Тук обаче воденичарят не оцени правилно офертата и се хвърли върху неканените гости.

Благодарение на здравословния живот, който водеха - никакви цигари, без свинско, ограничаване на алкохола и редовни разходки по пътищата с цел да срещнат някой самотен търговец, турците отначало взеха превес; после обаче Джон Кинг изскочи от скривалището си и като адаша си Рамбо ги удуши с голи ръце. И понеже кучето започна да вие на умряло, той уби и него, за срам на потомците от "Няколко лапи". После двамата с воденичаря заровиха труповете, прегърнаха се и се разделиха.

...А в това време в Стамбул везирите си скубеха брадите и се чудеха - какво още да направят за интегрирането на това неблагодарно племе - българите? Справочници ли да им отпечатат, още църкви ли да построят, помощи ли да раздадат?

Понеже мисълта, че някой може и да не харесва да съжителства с тях, за тогавашните османлии бе просто непоносима.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/