понеделник, 29 септември 2014 г.

За тях отново има шанс

Скъпи приятели, вие гледате поредното издание на нашето публицистично предаване „Плува ли ми корабче в окото?” с любимата ви водеща Калинка Бръмбарова. Тази вечер ще коментираме отвратително грозното престъпление „търговия с жива плът”.
Както знаете, през миналата седмица бе проведена безпрецедентната акция „Евклид” с участието на Европол, Интерпол, Монопол и Никопол (не ми подсказвайте от студиото, за Европол съм сигурна), в резултат на която бяха заловени големи количества наркотици, пресечени канали за трафик на хора и освободени жертви на сексуално насилие.
***
Тази вечер съм поканила тук три от жертвите, за да станем всички заедно съпричастни на случилото се с тях. И така – обръщам се към първия ни гост – моля разкажете ни вашата трагична история:
- Ами аз… Казвам се Гуньо Гунев от село Гунчево. Работих дълги години в свинефермата, но после ме съкратиха.
- Вероятно властта се смени и новите сложиха свое протеже?
- Не, напих се и пуснах свинете да играят мач пред свинарника. Мина председателят на кооперацията, остана с отворена уста, а аз му предложих да се включи, ако иска. Той обаче ме изгони.
- И после?
- Видях във вестника обява, че търсят свинари за Германия. Дъщерята на комшията ми направи документите, одобриха ме и заминах.
- Но вместо очакваната работа, станахте жертва на насилие?
- Аха. Трябваше да работя за една баронеса, обаче тя, като ме видя да обличам работния комбинезон – и вика: „вундербар”. Нещо като „машалла” по тяхному де.
- Е, аз съм убедена, че зрителите ни знаят и малко немски. И какво стана после?
- Ами жената се оказа разведена, около четиридесетгодишна, била бивша спортистка и по цял ден киснеше във фитнеса. Изкъпа ме и ме подложи на сексуално насилие, дори няколко пъти.
- Тоест, вместо честно да се трудите при прасетата, вие…?
- Да, търкалях се по цял ден из къщата и не вършех нищо. Е, почти нищо, освен…сещате се. Вярно, плащаше ми уговореното до стотинка.
- И накрая Европол се намеси?
- Точно – тъкмо си лежах в шезлонга до басейна и пиех шампанско – и нахлуха едни хора с маски и ме спасиха. Даже пропуснах обеда, а имаше печен фазан…
- Вие плачете? Сигурно от радост, че кошмарът е свършил и сега отново ще се върнете на село при любимите ви свине…?
- Да, да – от радост… Извинете ме, не мога повече…
***
- Драги зрители, разбрахме за една истинска човешка драма. А сега да се обърнем към втория ни гост и да чуем и неговата история.
- Казвам се Минчо Тотев и съм на двадесет и пет години. Работех през отпуската като спасител на плажа в Созопол и веднъж гледам – една мацка се дави. Спасих я аз както си е по инструкция, обаче след малко гледам – пак се дави.
- Това не ви ли се стори подозрително?
- Абе на седмия път почнах леко да се усъмнявам, но имаше червен флаг, та викам си - може пък да не умее да плува момичето. Запознахме се накрая, тя се оказа шведка, манекенка, покани ме вечерта на дискотека, после отидохме в хотела й… На сутринта ми предложи да замина с нея за Швеция, да ме представела на родителите си… Обеща ми да се омъжи за мен, но всичко се оказа една голяма лъжа. Настани ме в някаква луксозна вила и почна да ме предлага на колежките си манекенки, а по-късно дори и на момичетата от съседната школа за стриптизьорки.
- Лошо ли се отнасяше с вас?
- Ами купуваше ми някои работи – порше, костюми от Армани – но то бе повече заради имиджа. Даваше ми около хиляда евро джобни. Понякога ме водеше на Канарските острови, но и там не ме оставяше да си почина.
- Добре, че накрая Европол ви спасиха, нали?
- Да, да, много съм им благодарен. Сега отново ще се върна в леярната, при приятелите, на три смени за петстотин лева на месец…
- Плачете?
- От радост, от радост….
***
- А вие?
- Аз съм бай Гроздан от Мечи дол. Правихме с бригадата ремонт на каютите на луксозна яхта. Последният ден колегите слязоха да пият по една бира на обед, аз съм задрямал на палубата и собственичката на яхтата наредила да тръгнат с мен. Отвлякоха ме посред бял ден.
- Съвременни пирати?
- Не знам – собственичката беше руска бизнес дама, парче и половина. Все ми викаше „хороший мальчик” и ме караше да пия водка с червен хайвер или коняк „Хенеси” с лимон. Половин година ракия не съм близвал, ей! Така ми се ядеше джуркан боб, ама няма – все трюфели, дивеч, сьомга…Докато накрая се намеси „Европол”.
- И ви спасиха?
- Е, аз се борих доколкото можах, но накрая - да, спасиха ме. Извинете, че плача, но се сетих за бригадата ни – как работехме в събота и неделя за жълти стотинки – и ми стана едно мило на душата….
***
- Да, скъпи зрители – мисля, че е време да спрем с тези разтърсващи душата драми. Нека пожелаем на нашите гости по-бързо да се върнат към нормалния живот в държавата ни, на „Европол” - да си гледа все така съвестно работата, а всички нас – здраве и късмет. И предлагам да приключваме вече, че докато ги слушах тези – и на мен ми се доплака нещо.
Лека нощ!

вторник, 16 септември 2014 г.

С Божията помощ - иновативно

Тази година бях на почивка в планината – малко курортно селце, а още по-високо, където започва гората, имаше манастир. Игуменът, отец Ангеларий, вареше много хубава ракия, та се посближихме малко.

Седим една вечер на чардака, дегустираме и аз споделих учудването си – уж няма поклонници, а всичко наскоро ремонтирано, личи си, че Синодът не е скъпил средствата. Отецът въздъхна:
- Ех, Тимуре – ако чаках на Синода… Просто човек трябва да се съобразява с времената, в които живее.

…Навремето наистина бяхме само с едната Вяра, а селският милиционер все ми викаше, че съм имал брада като битълс и заради такива като мен младежта танцувала рокендрол. Дори заплашваше да ме обръсне, но накрая успя да добута до пети клас, прочете за „червения поп Андрей” и заради колегата ме остави на мира.

…Обаче дойде Голямата промяна, владиката ме извика и почна да обяснява – иновативност трябвала сега, ново мислене и нетрадиционни подходи. Дето се вика – помогни си сам, че и Господ да ти помогне. Най – важното било приходите да бъдели стабилни и да се увеличавали, а спасените души - божа работа...
Направо като някакъв мениджър ми говореше, а аз го слушах и мислено се кръстех.
И тъкмо се чудех откъде да започна - да напълня кандилото с хашиш или да изкарам службата в стил рап, дойде оня олигарх.

Купил човекът на сина си мазерати и вика – хайде сега, дядо попе – да го осветиш. Колко ще струва?
Хиляда долара, отговарям. Сложна кола е, специално изпълнение, не е като някакъв си джип. И това е само за базово освещаване – ако има екстри, плаща се отделно.
Олигархът се разсмя, хвърли ми десет хиляди долара и нареди – искам пълен пакет.
- И ти какво – направил ли го?
- Че как иначе – пари са това. И за двигателя се молих, и за спирачките, за фаровете, за тапицерията дори два пъти, понеже беше от естествена кожа. Отделно – иконка на арматурното табло, кръст виси на огледалото, антифризът разреден със светена вода…
- И после какво стана?
- Какво… След една седмица синът му се размаза в едно дърво. Впрочем, на момчето нищо му нямаше, но колата – куп ламарина. Добре че олигархът излезе човек и не направи рекламация, ами вика – живот и здраве да е, дядо попе, сега Бугати ще му купя, ама виж там включи нещо в молитвите и за калпави шофьори…

- А други идвали ли са?
- Охо, щом си създадох веднъж име – като скакалци доскачаха. Мутри ми плащаха да чета против неподкупни митничари, реститути палеха свещи да им върнат земята в нереални граници, един катаджия плати да му осветя палката, че малко изкарвал... А за политиците да не говорим.
- И политици ли имаше?
- И още как! Идва веднъж един бивш министър и от вратата – „отче, съгреших!”. Помолих го за подробности – прелюбодеяние, вика. Е, не ми се стори толкова страшно, сега времената са такива. „А съпругата ти страда ли” - питам? Той клати глава – не на жената, отче, на Партията измених. Конкурентите ми предложиха избираемо място и аз… Кажи сега – ще се пържа ли в ада и ще изкараме ли пълен мандат, та да си струва?
„Грях е – обяснявам му – Хората са ти повярвали, а ти…. Добре, като се прибереш, ще кажеш сто пъти…
- „Отче наш?”
- Какъв Отец бе, ти се моли той изобщо да не научава за теб… Стихотворение ще кажеш, има едно там, на Славейков – „Не сме народ”, него ще повториш сто пъти.
- А, помня го – „не сме народ, а мърша”… А за мандата…?

….Казина освещавах, яхти благославях, противникови отбори анатемосвах, дори на един състезателен кон четох против уроки…Пазар, какво да го правиш. Отначало се опитвах да ги убеждавам – не е хубаво да разчитате за всичко на Господ, понапънете се и вие самите малко – но те като видяха, че молитвите ми се чуват където трябва, съвсем престанаха да ме слушат… Идва един режисьор и вика: „Искам да съм като Фелини! Хиляда долара?”
- Не ми казвай, че и това се е сбъднало – щях да го познавам.
- А, сбъдна се, сбъдна се – умря си човекът още на следващата седмица. Както и оня репортер, който искаше да станел очевидец на световна новина – а като почна да пада самолетът, питаше - защо бил вътре? Ами формулирайте си правилно исканията, аз съм само един посредник.

- А за себе си някога молил ли си се?
- Какво ми трябва на мен… Да съм жив, здрав и да има с кого да си пия ракията…. Впрочем, преди десет години веднъж се осмелих да Го попитам – Боже, защо така напоследък с България? Какво толкова сме съгрешили?
Господ не ми отговори нищо, но през нощта излезе страшна буря, събори оградата на манастирската градина и на сутринта овцете на селото я опасоха. Оттогава не питам.
- Искаш да кажеш, че сме на този хал понеже толкова ни е акълът? Не умеем да ползваме свободата си?
- Абе не знам… А ти искаш ли да се помоля нещо за теб? Мениджър беше, нали – например, да станеш като Стив Джобс?

Да си призная честно – искаше ми се. Обаче навреме се сетих за режисьора, скромно поклатих глава и си налях още една ракия.
Така де – на такова свято място човек трябва да внимава какво си пожелава.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/