петък, 14 февруари 2014 г.

За правата, свободите и рибата

Пенко и Генко бяха двама братовчеди от китното селце Горно Нанадолнище. Когато у нас започна Голямата промяна, първият от тях замина да търси Сполуката в Америка, а вторият остана да я чака у нас, понеже неговата партия му бе обещала да я докара скоро.

Мина време, хората измислиха Скайп и братовчедите започнаха да се чуват чат – пат. Веднъж Пенко май беше попрекалил с уискито, понеже накрая подхвърли – „Ако имаш път насам, обади се…” - и след две седмици Генко позвъни на вратата му. Пътувайки така, от Горно към Долно Нанадолнище, решил да се отбие и да донесе малко кайсиева ракия.

Пенко искаше да му покаже Града на ангелите и къщата на Терминатора, но Генко поклати глава – да дойде в Калифорния и да не отиде за риба – може ли такова нещо? И двамата наеха лодка, а вечерта Генко окачи рибата на балкона – да станела на чирози, а после – отваряш бирата и… С това почнаха и проблемите им.

… Сержант Джоунс беше мъж на средна възраст с уморени очи. Докато им обясняваше, че има оплакване от семейство Гомес от долния етаж, той непрекъснато свиваше рамене – нищо лично, разбирате – но хората си сушели разни работи на терасата и миризмата на рибата…
- Ама тези мексиканци приготвят там канабис, а това според американските закони… - опита се да отбележи Пенко.
- Абе може и да е наркотик, може и да не е – отново сви рамене сержантът – Но не можем просто така да притесняваме с проверки латиноамериканците. Все пак, имат известни права като малцинство и… Сто долара глоба и утре рибата да я няма. Това да тук не ви е България, а?

Когато сержантът си тръгна, Генко извади тигана, но тук домакинът му изведнъж възрази – а аз права нямам ли? Щом на село съм си сушил риба, мога и тук. Нека си виси!

…Второто оплакване дойде от индийското семейство отляво. Според сержант Джоунс хората се притеснявали да не тръгне някоя зараза от чирозите, а техните организми, не били свикнали в родината им на подобни неща. А освен това те разфасовали аюрведични лекарства в къщи и една муха, дошла от чирозите… С две думи – още сто долара глоба.
- Ама то да правиш лекарства в къщи не е много редно… - започна Пенко, но сержантът го прекъсна и го посъветва да помисли за добър адвокат. После обясни, че имало някои национални особености, които трябвало да се уважават и изобщо – първата глоба още не била платена. Те май си мислели, че тук е България, а?

…Трети бяха цветнокожите, живеещи отдясно. Те имаха син, останал инвалид след опит да обере кварталния магазин в момент, когато две полицейски коли били паркирани наблизо. Та – миризмата на рибата напомняла на момчето дъха на съблекалнята на баскетболния отбор, то страдало и… Сержантът дойде пак.
- Тая риба почва да мирише на затвор – строго предупреди той – Получавате още сто долара глоба, а утре ще дойде общинска комисия и мисля, че нищо добро не ви очаква.
Все пак, тук не ви е България или как беше там…

И наистина – на следващия ден няколко добре облечени мъже и жени поискаха да узнаят - докога мистър Пенко ще се подиграва с най-демократичната страна в света и ще изпитва търпението й? И ако толкова му се е прияла сушена риба, защо просто не си купи, а умирисва целия квартал? Знае ли той, че скоро предстоят избори и общината не може в такъв момент да си затваря очите пред подобни издевателства?
И тук Генко, който още от сутринта беше обърнал две уискита, не издържа.

- Превеждай бе, брат’чет… Значи така – у нас в България има много вероизповедания, което говори за едно многообразие и взаимно преплитане на … какво беше там. Та – ние с брат’чеда сме последователи на сектата на свидетелите на Нептун – и нашата религия ни задължава да държим на балкона си прясна риба да се суши. Това символизира … разни работи, дето и цял ден да ви ги обяснявам, пак няма да ме разберете. Хайде сега да се разберем – вие уважавате ли религиозните права на малцинствата или не?
Уважаваха и още как – членовете на комисията се извиняваха поне половин час и после бързо си заминаха. От радост братовчедите поканиха комшиите, купиха бира и свалиха чирозите.

А глобите бяха отменени и в този случай сержантът се оказа напълно прав – това тук наистина не беше България..

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/