петък, 27 юли 2012 г.

Версии


Дежурният редактор на вестник „Сензация” Кольо Колев седеше уморен пред компютъра си. Главният току-що си бе тръгнал, поръчвайки на излизане:
„И една статийка за атентата – на всяка цена! Само внимавай междувременно МВР да не разкрият извършителя и да станем за смях. Но ако няма нищо ново от тях, пусни там някоя по-оригинална версия...” – и бе кимнал окуражително, преди да затвори вратата.

До приключването на броя оставаха три часа и дежурният редактор почти бе готов да започне любимото си „Според достоверен източник, пожелал да запази анонимност...”, когато телефонът иззвъня.
- Шалом, господин Колев – започна делови мъжки глас – Обаждам ви се с молба да публикувате статия, в която за вдъхновител на атентата да посочите Онези. Като се има предвид традиционната дружба между народите ни, надявам се да не откажете.
- А защо точно Онези?
- Понеже ги бихме на „Принцът на Персия” онлайн. А те са много чувствителни на тази тема.
- Звучи ми малко несериозно...
- Отказвате? А да звънна на батко – на големия ми брат, де? Веднага ще дойде да ви умиротвори и само на сензации ще станете...
- Добре, нека помисля – с тези думи Колев остави слушалката, но телефонът пак иззвъня.

- Селям айлекум, Кольо – чу се напевен глас – Като се има предвид...
- Карай направо – уморено го прекъсна Колев.
- Ако може една статия, че Тези сами са го направили...?
- Стига бе! – подскочи Колев – И защо?
- За да обвинят нас и да ни компрометират пред света. Още са сърдити, дето онази игра не я кръстиха „Принцът на Йерусалим” и... А последната им победа онлайн беше случайна.

Колев обеща да помисли и затвори. Погледна текущата информация от МВР, но там само гордо се съобщаваше за разбиването на поредния торент – тракер, който с регистрираните си 150 потребители нанесъл щети на Холивуд за...

Междувременно три неизвестни организации поотделно поеха отговорността за атентата и настояха за статия в този дух – явно го бяха закъсали с плана и се очертаваше лято без бонуси. Известен специалист по тероризъм изказа увереност, че бомбата не можело да е внесена от чужбина – на него самия му конфискували мобилния, понеже звънял с мелодията „Калашников”, пък и нивото на тамошните специалисти...А, как да не може, възрази малко по-късно прочут арабист, индуист, китаист и каратист – там е пълно със завършили у нас инженери. Е, тостер трудно ще сглобят, но бомба – колко му е? Никой от двамата обаче не уточни къде е това „там”.

Друг „специалист” обяви, че не се подозира правилния човек. Не можело определен тип терорист да взриви нещо, без да извика „аллах акбар” – това било все едно ултраси да се сбият, преди да се напсуват цветисто – направо манджа без сол.
Дежурният редактор въздъхна и отново погледна информацията от МВР – сега току-що бяха заловили малкия Гошко от Банкя, който играел с нелицензирано копие на „Братя Марио”. Колев въздъхна и посегна към клавиатурата. По-оригинално...?

„Според известния американски експерт Джони Уокър, атентатът в Бургас е дело на ескимоската терористична организация „Бяла мечка”. Отдавна се наблюдавали признаци на нетърпимост към нашата страна и желание за отмъщение. Причината – спрели сме от производство традиционния сладолед „Ескимо”, с което дълбоко сме обидили тези скромни хора и сме отнели едничката им гордост...”
„Какво пък – помисли си Колев – Версия, не по-лоша от всяка друга. Който трябва да каже нещо, мълчи и гони Михаля, аз какво да направя...” И продължи с писането.

...Абе, който и да го е извършил този атентат – дано по-скоро се опита да изтегли нещо нелегално от интернет. Тогава му е спукана работата и прошка няма да има.
А той определено не я заслужава.

понеделник, 16 юли 2012 г.

Книжките


Неделя е, късен следобед. От най-големия ресторант в градчето се разнася музика – и някои песни се повтарят вече за трети път, примесени с викове „горчиво”. Градският лидер на управляващата партия жени дъщеря си и това е събитието на месеца за местния хайлайф.

А на паркинга срещу ресторанта сержант Гунчо Гунчев седи в патрулната кола и слуша радио. До края на смяната му остават два часа и при малко повече късмет гостите няма да почнат да излизат дотогава.
В този миг сержант Гунчев би предпочел да е където и е другаде в градчето, дори на околовръстното, където веднъж местните рокери не видяха навреме патрулката и един от тях се блъсна в нея. Наложи се впоследствие Гунчо да изпише цяла кофа с мастило и да обяснява какво е правил със служебната кола толкова близо до любимото трасе на сина на…Но сега началникът му изрично нареди – пред ресторанта и да си отваряш очите на четири – да не стане някоя беля!

Очевидно днес Гунчо няма късмет – гостите започват да се сбогуват и да си тръгват. След малко на паркинга с олюляване се появява известен местен бизнесмен, сяда в джипа си и пали двигателя.
„То, сега – би трябвало да му взема книжката. Оттук мирише на винпром. Обаче ако го направя, утре този ще върне трудовата книжка на жена ми – тя работи при него. И оставаме само на моята заплата.”
И Гунчо демонстративно гледа на другата страна.

Там се появяват доктор Иванов и жена му. Докторът леко залита, а жена му се подпира на него. После Иванов изтървава ключовете, с мъка се навежда, търси ги дълго, а вятърът донася дъхът на алкохолни пари. Накрая докторът облекчено въздъхва, изправя се, подпирайки се на мерцедеса и двамата с жена му влизат в колата. За миг Иванов се опитва да фокусира зрението си и изглежда успява, понеже кима на сержанта. Последният му отговаря със същото.
А какво друго да направи? В градчето има двама свестни лекари и Иванов е единият. Личен лекар му e – едва го уредиха. Ако сега му вземе книжката, утре оня ще вземе здравната книжка на Гунчо и тъжно ще въздъхне, че да – напоследък медицината напредна, но далеч не е всесилна. А сержантът има и деца…

А, да – децата. Точно в този момент директорът на единствената свястна гимназия в градчето се опитва да улучи ключалката на лексуса си. Скъпата кола още веднъж потвърждава поговорката, че за децата си българинът не жали парите. Но ключът все не може да влезе, директорът се оглежда, вижда Гунчо и му маха да дойде. Сержантът се приближава, като се стреми да не диша дълбоко – точно както когато помага на баща си да вари ракията. С общи усилия колата е отключена (директорът е забравил, че има дистанционно) и сержантът чува похвала – децата му били много умни, явно на кого са се метнали. Той свива устни в погнуса, но едва когато лексусът изчезва от погледа му.
„И на този трябваше да му взема книжката, но после ученическите книжки на децата…А не искам да станат полицаи като мен.”

Сержант Гунчев се връща в патрулния автомобил и до края на смяната слуша по радиото ожесточена дискусия, в която един от неговите началници в столицата доказва, че ако се въведе целогодишно каране на фарове, произшествията ще намалеят с еди колко си процента…А опонентът му не е съгласен – проблемът е основно в размера на глобите и недостатъчните ограничения на скоростта. И докато спорът става все по-разгорещен, телефонът в колата иззвънява. Началникът.
- Гунчев, тръгнаха ли си всички?
Сержантът потвърждава.
- Някакви произшествия… или не дай боже, журналисти?
Гунчев успокоява шефа си и оня му дава отбой.

…А вечерта, докато пие ракията си в къщи и има странното усещане, че салатата му горчи, Гунчо се замисля за значението, което книгите имат в живота ни. Или – за да бъдем по-точни – книжките.

неделя, 8 юли 2012 г.

Обидите, които си разменяме



С подчертано уважение към паметта на Фреди Меркюри, който беше такъв, какъвто си бе избрал да бъде, но това не попречи нито на таланта му,нито на възможността му за себереализация. Но Фреди бе гений и хората се интересуваха от музиката му, а не с кого спи. При доста наши съвременници е точно обратното.

В статията по-долу ще се опитам да направя анализ на обидните класификации, които мъжете дават един на друг. Държа от самото начало изрично да заявя, че навсякъде е търсен не формалният признак – „роден на село”, „с предпочитания към собствения пол” – а определен манталитет, който обикновено е част от средата, но човек сам избира дали да го следва до края на живота си. Може да принадлежиш към циганския етнос, но дали да бъдеш „мазен мангал” – решаваш ти самият. Така че отсега заявявам, че няма да приема каквито и да било обвинения в расизъм, хомофобия и т.н. – колкото и на някои да им се иска да сложат подобен етикет на всеки, който не иска да ги признае за жертви. Просто ще изследваме защо някои думи са станали обидни и кой е виновен за това.

„Тъп селянин!”

Всъщност, жителите на селата (с изключение на тези от турския етнос) непрекъснато намаляват. Опитайте се да си спомните кога за последен път сте видели лидер на БЗНС по телевизията и ще се убедите, че е така. Обаче това, че хората са излезли от селата съвсем не означава, че и селото е напуснало главите им. Защо обаче ние се дразним от това – нали ходим на кънтри туризъм, доим крави (аз лично не съм), пием домашно вино, заспиваме успокоени под лая на кучетата – а когато същият този Гунчо, който ни е рязал прясно сиренце, седне на съседното бюро в офиса, ние започваме да нервничим?
Понеже в българското село винаги е липсвала цивилизационната среда. Не само като знания, а и като организация. А един от най-важните елементи на цивилизационното общество е умението за самоконтрол на база чувствата на околните. Тук е основният проблем – селянинът е отявлен индивидуалист и пет пари не дава дали с нещо пречи на комшията си или не. Нещо повече – ако пречи, значи е своего рода бабаит.

Хората, които управляват селяни – кметове, чорбаджии и т.н. – много добре знаят, че най-важното нещо е винаги да се спазва необходимата дистанция. Оставиш ли селянина да се почувства равен на теб, той ще те подлуди. Просто него никой не го е учил, че свободата (дори да изказваш мнението си) предполага и известна отговорност. Тази причинно-следствена връзка напълно се губи на българския селянин и той искрено не може да разбере защо го наричат „идиот”, след като съвсем добронамерено е спорил с професионален пилот как се управлява самолет. Е, да – нашият човек на самолет дори не се е возил, но пък е гледал как децата пускат хвърчила, така че не е съвсем бос по темата, но нали не го смятат за човек...

Селяните притежават няколко много характерни белега, които не успяват да скрият до края на живота си и които ги издават в офиса дори и под костюма на „Армани”. Без да съм докрай изчерпателен:
1. Селянинът винаги отваря всеки прозорец, който види – без значение от температурата навън. Предполагам, че подсъзнателно винаги търси оня особен дъх на тор на нивата, който така липсва в офиса...
2. Той винаги пуска радиото възможно най-силно. Обърнете внимание – не просто музика, а именно радиото – понеже там има и новини, и прогнозата за времето (зер утре ще сее домати в офиса), и реклами....Странното е, че ако му бъде предложено да сложи слушалки, за да чува само той музиката от компютъра си, селянинът се чувства неудовлетворен – едно, че всички няма да следват неговия избор и второ – някой може да слуша нещо по-интересно, т.е. той да се мине.
3. През лятото той пуска климатика на възможно най-ниската температура. Няма никакво значение, че навън е +35 - в офиса трябва да е 18 градуса. В резултата на това всички се разболяват, но селянинът (често и той болен) е доволен – „студеното” е използвано докрай.
4. Селянинът е готов да убие човек за щета по своя лична вещ и същевременно с перверзна наслада троши всичко, което не е негово. Виждал съм нова служебна кола, буквално попиляна за три години – караше я селянка. Беше трагикомично да видиш как със служебната кола тя минава през дупка с пълна газ и как почти спира на същото място с личния си автомобил. Същото се отнася и за компютри, офис техника и т.н.
5. Селянинът е стиснат и алчен. Някога се опитваха да оправдаят това с трудния начин, по който той изкарвал парите си, но сега този аргумент не върви. Когато трябва да се събере известна сума за кафе в офиса, той дълго се колебае – пие му се, но не му се дават пари. Обикновено десетина пъти подхвърля, че всъщност то трябвало да бъде платено от фирмата, но накрая с болка на сърце дава съответната сума (последен). След два часа обаче той пие осем кафета едно след друго (броих!) – така де, платил си е – и вечерта не успява да заспи и цяла нощ сънува как някой му краде мотиката.
6. Както споменах по-горе, селянинът не успява да поддържа дистанция спрямо висшестоящите. Ако началникът изповядва по-демократичен стил на управление, жална му майка (на шефа, не на селянина). Ще получава непрекъснато покани „да пийнем по едно след работа”, ще му викат „Гошо” пред външни партньори – и ако продължава да не реагира, накрая ще чуе от трето лице, че всъщност той само си клател краката, а селянинът вършел цялата работа. Впрочем, има и други „екстри” – преди много години един такъв редовно идваше да ме пита нещо в обедната почивка – докато накрая не издържах и попитах колегите му каква може да е причината. Оказа се банално просто – наоколо нямаше заведения за хранене и всеки си носеше някакви сандвичи – та селският ми подчинен просто не можел да устои на изкушението ежедневно да проверява – а какво аджеба яде началникът? И ако случайно не си носи като него манджа в компотени буркани, да изкоментира надълго и нашироко.
7. И ако с яденето е малко анекдотично, с компютъра изобщо не е. Имах друг подчинен с неизвадено от главата село, който влизаше в стаята ми без да чука (после въвеждай политика на отворените врати!) и почти на бегом заставаше до мен, за да ме пита нещо незначително. Причината – да види какво има на екрана на компютъра ми – така де, докато се готвя за доклад пред Борда на директорите, може да съм си пуснал малко порно например. Или да залагам в някой сайт, който той не знае. След два намека от моя страна – демонстративно затварях капака на лаптопа при влизането му – накрая се наложи да обясня, че при влизане се стои до вратата, докато не помоля съответния човек да седне или да дойде при мен. Излишно е да споменавам колко негативи обрах заради това от собствениците чужденци, които така и не разбраха как някой можел да дойде при теб без неотложна нужда от помощ и без да ти звънне преди това. Ех, деца на Европа...
8. Селянинът може и да не открадне от колегата си – зависи. Но виж, от фирмата... Щом не е мое – то не бива да съществува. А и – той оня има пари, бълха го ухапала...

С две думи – пораснало дете на гетото (пардон, на крайната махала), което се отвращава да учи (но иска децата му да го правят) и което мрази и себе си, и околните за това, че е неудачник. Та – събери десетина такива в офиса и почни да ги мотивираш, да изграждаш екип, прати ги на тиймбилдинг... Ако има повече безплатна ракия, ще се напият. А вие да не сте очаквали нещо друго?

Повтарям – познавам изключително интелигентни хора, родени на село. Но те са го оставили в съзнанието си като географско понятие, не като начин на мислене. А останалите – жена, дай да обядваме, сипи една ракия и пусни телевизора – може да повтарят Слави или „Комиците”....И което е най-странно – обидата „тъп селянин” се използва най-често именно от самия него – например от софийските шофьори на таксита. Както беше казал класикът – „Како Сийке, не съм от тях!”.

Обиждаме се на „тъп селянин”, понеже той, „селянинът”, ни напомня откъде сме тръгнали и събужда у мнозина от нас съмнението, че не сме стигнали много далече по цивилизационния си път...

„Мръсен мангал!”

За разлика от селяните, циганите изобщо не намаляват (в този блог думата „ром” може да бъде използвана само като сарказъм). Напротив – по всичко личи, че в един момент ще станат мнозинство и България ще заприлича на ЮАР в периода отпреди Нелсън Мандела. А кой знае, може и да не заприлича, понеже ако „селянията” е по-скоро проблем на културата, „циганията” – също, то самите цигани са икономически проблем. Отделно – силно криминогенен фактор. Не само те, но все пак хората рядко се обиждат един друг на „наркопласьор”, нали? Дори „тъпа мутра” съдържа понякога елемент на завист заради жизнения стандарт.

Само че кой направи думата „циганин/мангал” да звучи обидно? Никоя държава не боготвори малцинствата си, но с изключение на шепа платени „националисти” никой у нас не е тръгнал да се заяжда с турци, евреи, арменци и т.н. А циганите са мразени от всички, дори и от съплеменниците си. Защо?
Понеже природата е устроила така всички живи същества, че те да мразят паразитите.

Звучи ви обидно? Но за съжаление е самата истина. Познат предприемач от цигански произход веднъж с болка сподели с мен колко трудно му е от 20 000 души махала да събере и поддържа екип от десет(!) свестни работници. Плащаше им добре (ежедневно, понеже иначе изпиваха незабавно всичко), грижеше се за тях, но... Дори и при тези условия негов близък не оставяше без надзор екипа – да не откраднат нещо, да не се напият или сбият. И тук говорим за само десет човека – а ако трябва да накараме цялото трудоспособно население на махалата да работи? Звучи като „Мисията невъзможна”.

Преди години философи обичаха да задават казус – какво би се случило, ако изведнъж всички хора над седемгодишна възраст (които са ходили на училище) умрат? Колко ще върне назад това човечеството?
Страшно е да си го помисли човек, но приблизителна картина имаме в едно циганско гето, ако махнем оттам техниката, в създаването на която никой от гетото не е участвал. Всичко ще се върне в каменния век.

Тоест, първият обиден подтекст на „мангал” е „дивак” – същество, което не умее нищо друго, освен да се размножава и не иска да учи. Е, някой се научават на измами и джебчийство, но то и една маймуна може да ти открадне портмонето. Тук не говорим за природна тъпост, а за житейски приоритети. Да не ти дава господ да си циганин и да носиш очила!
Само че съгласно пирамидата на Маслоу след като напълним с помощи тумбака на Манго и той си легне да поспи в стаята с десетте си братя (чувства се част от общност), това не приключва въпроса. Манго трябва и да се докаже.

Навремето имаше цигани – сравнително добри боксьори. Сравнително, понеже освен желание да удряш се иска и дисциплина, и изграждане на стратегия, и следване на тактика... Но извън спорта циганите не притежаваха нищо, с което да впечатлят обществото. Освен – нарушаването на закона.

Далеч не всички цигански престъпления са за пари. Има и доста изнасилвания, убийства на невинни хора и т.н., които – кой знае защо – свенливо отсъстват във филмите на Кустурица. Там всички цигани са жертви на нещо си (основно на онова, което липсва в главите им), а ако убият/пребият някого, то непременно е също циганин. Много удобна гледна точка, но нямаща нищо общо с действителността.

Циганите са децата на гетото – мразещи морал, етика, законност, с подчертано желание да отнемат на човек полагащите му дребни права – да се прибере през нощта невредим, да сложи до себе си чантата си и да не я гледа непрекъснато, да остави децата си да играят до късно пред блока.... Далеч не всички престъпления се извършват от цигани, но и не малка част – ако не се лъжа, около 85% от битовата престъпност. А циганите като процент от населението (засега поне) са доста по-малко.
Тоест – вторият потенциален обиден подтекст е „престъпник”.

Мнозина смятат, че липсата на лична хигиена е третия подтекст. Тук малко не съм съгласен – зависи от средата. Циганите, които живеят сред българи, са чистоплътни. Тези в „махалата” – като животни. Някои страдат от това, но стадния инстинкт не им позволява да се преместят.
Без да съм доказан цигановед, мога смело да заявя, че всички цигани, постигнали нещо значимо в живота си, са израсли извън гетото. Да де, но от друга страна, като дойдат избори, къде да ги търсиш един по един с кебапчетата...(шегувам се. Именно израслите извън гетото преразпределят партийните пари и кебапчетата).

Колкото и да се правят опити да се криминализират обидите към циганите (всъщност не се правят много), липсата на елементарен морал и общочовешки ценности обричат завинаги кърлежа да бъде „кърлеж” – пък вие му викайте както ви накарат от Европа и САЩ.

„Долен педераст!”

За щастие, все още нямаме „Парад на селянията” или „Парад на циганията”. Гей-паради обаче имаме.

Интересното е, че думата „педераст” се употребява основно не в сексуален смисъл. Вие едва ли подозирате в хомосексуализъм катаджията, висящ като ленивец с радара на клоните на някое дърво или футболния съдия, дал дузпа срещу любимия ви отбор в 90-тата минута. Напротив – не съм чул българи да коментират така немски полицаи например – макар че ония са ги глобили много повече. Само че човекът стоял на определеното място, видим отдалеч, имало знак, но нашият сънародник нещо се заблеял...Тоест – ние обозначаваме с „педераст” тариката на дребно, които заради минимална лична изгода трови живота ни. А защо точно с тази дума? Понеже по значение тя е обратната на „мъжкар”, т.е. – на човек, който държи на думата си и действа честно и открито. И всъщност смесваме секса и поведението на човека.

Донякъде това е логично, поне когато сравняваме хетеросексуален мъж и пасивен гей. Сещате се – нивото на тостестерона. Но пък има доста исторически личности (вярно – „активни”), които не могат да бъдат обвинени в малодушие. Достатъчно е да си спомним Втората световна война и премиера на една велика държава.
И все пак – „педерастка” (както и „курвенска”) работа е нещо, което е неетично заобикаляне на правилата. Не мисля, че тук някой визира специално хомосексуалистите.

А защо тогава има толкова хора срещу тях? Ами защото и те нямат чувство за мярка – никой не ги преследва или дискриминира, но... Един известен хомосексуалист бе споделил колко се измъчвал, когато по телевизията давали целуващи се момче и момиче. Видите ли, това го карало да се чувства различен и непълноценен (същият седмица по късно обясняваше, че всъщност те били различни, но не били непълноценни. Изобщо – голяма каша.) Та тази нежна душа накрая разкри как можел да бъде избавен от душевните си страдания – да има повече целуващи се момчета в рекламите. Както е казал народът – ти го пускаш под одъра, то иска да се качи на главата ти.

На мен лично хомосексуалистите не ми пречат (имал съм колеги), стига някой от тях да не се влюби в мен (което от година на година предвид на възрастта ми става все по-малко вероятно). Обаче! Аз нямам и нищо против зоофилите – купил си човекът коза или овца – и сега ще я пасе ли, ще я е*е ли – ами негова си работа. Дето се вика – като се обичат младите.... Но пък ако всеки прегърне любимата си коза и тръгне с нея на парад – ще ми дойде малко в повече. А ако се замисли човек, голяма разлика няма.

(То пак добре, че накрая изплюха камъчето – целта на хомосексуалните бракове е наследството. Понеже там, знаете ли, често се случва голяма разлика във възрастта. И като умре богатият чичко, семейството изхвърля жиголото без да му даде и стотинка. А това от гледна точка на вечната любов...)

Абе този свят тотално изперка. Женят се Иван и Петър, осиновяват си дете, след година се развеждат. И кой от двамата остава самотна майка? Какво се случва изобщо с детето? Затова при решаване на принципни неща човек трябва да ползва преимуществено главата си, а не друга част на тялото, която е предназначена по-скоро за сядане.


...И за да обобщя – типажите, които ние ползваме като обидни, са всъщност неуверени малки деца (поне емоционално), които търсят себе си. Никой от тях не иска да приеме света такъв, какъвто е – и да живее според законите му по начин, който ще го направи симпатичен на околните. Не – всяко от „децата” – „селянче”, „циганче”,"педерастче” – тропа упорито с крак и твърди, че щяло да прави каквото му харесва. Това, което не казва, но се подразбира е, че законите, правилата и отговорностите са за възрастните, които трябва да се съобразяват с него. Понеже някой му е казал, че то е тяхното бъдеще.

Впрочем, като гледам какво става напоследък – може и така да е.

сряда, 4 юли 2012 г.

Още малко по въпроса за ценообразуването


Шефът на Комисията караше мерцедеса си бавно по околовръстното и доволно се усмихваше – три процента отгоре са си три процента. Заплати, бонуси, това-онова... Абе на този народ и главата да му отрежеш, пак ще ти благодари, че си отделил от ценното си време и си се погрижил за него, разсмя се мислено той.

А после изведнъж рязко натисна педала на спирачките. Отстрани на пътя стоеше невероятно красиво момиче – нямаше нищо общо с некъпаните циганки, които май само дето успокояваха Европа, че у нас няма дискриминация и в тази професия.

- Колко? – попита Шефът, макар че досега никога не бе ползвал услугите на проститутки. От друга страна обаче им съчувстваше – и той самият знаеше колко перверзен може да бъде понякога този, който плаща.

Момичето изсвири с уста и от храстите излезе усмихнат млад мъж с анцуг.
- Двеста евро на час – обясни мъжът – Цената е в сила от вчера.
- Колко!? – Шефът на Комисията не можеше да повярва на ушите си – Сигурно се шегувате – ей-сега ще потегля и след сто метра ще е десет пъти по-евтино...
Мъжът поклати глава.
- Не, съжалявам – установихме монопол и цените са еднакви навсякъде. Най–много да попаднете на некачествена услуга и да ви изпушат бушоните. Но ще платите пак толкова.
- Ама ти луд ли си, толкова пари...

Мъжът го погледна обидено и извади калкулатор.
- Ето, вижте сега... Това момиче е оценило уменията си на двадесет евро на час.
- Това е вече друга работа...
- Момент, почакайте...Двадесет евро е нощната й тарифа. А дневната е петдесет.
- Значи усреднено…
- Никакво „усреднено”! А зелената част на услугата? Има решение двадесет процента от услугите да се извършват в гората, на някоя поляна. А то там едни разходи – тръни, бръмбари, докато инвестираме в почистването им...Но няма как – после всичко се възобновява.
- Ама аз нe искам в гората...
- Няма не искам – Европа ти нарежда! Включено е в разценките. И понеже бръмбарите са скъпи, цената стана осемдесет евро на час. Дотук ясно ли е? Така... Тошо Компира изкупува на едро услугите на тази и на колежките й, като в замяна ги пази, поддържа, осигурява достъп до тях и т.н. Той е оценил разходите си с включена минимална печалба и получава на изхода сто и двадесет евро на час.
- Но вие в началото казахте двеста...?
- Ами да - аз осигурявам преноса до крайния клиент – в случая, до вас. Добавяме още петдесет евро. Станаха сто и седемдесет, нали? И имаме едни тридесет евро невъзстановяеми разходи – някой ползвал, но избягал и не платил, Тошо Компира направил инвестиции в публичен дом, а полицията му го затворила... а и момичетата стареят. Младостта не се връща, така че – няма как... Да се подготви ли колежката за присъединяване?

- Абе не знам.... – Шефът се колебаеше – То хайде, аз имам пари (нали съм експерт и работата ми е много важна за държавата), а социално слабите? Пенсионерите? Казват, че меракът умирал последен...
- Е, ние да не сме изверги...Подпомагаме ги с по десетина лева.
- Че какво са десет лева при подобни цени?
- Ами може човек да си купи едно шише ракия и да гледа...как другите ползват. Все е нещо. Та – ще правим ли присъединяване?
- Абе нека помисля още малко – Шефът на комисията поклати глава и запали двигателя – Ще мина пак...
И мерцедесът изчезна в облак прах.

- Неблагодарници - поклати глава младият мъж – Тошо искаше да вдигне цената направо на триста евро, но аз половин час го убеждавах – трудно им е на хората, няма да издържат... Дай да я оставим засега двеста, а после да актуализираме на всеки три месеца. Голям зор беше, докато го убедя – и ето, пак се дърпат...

....Абе хубаво ми викаше тати да почна в Енергото, ама там искат диплома и ... А иначе са по-добре от нас.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/