неделя, 27 ноември 2011 г.

Трака-трак


…Във връзка с възникналата кризисна ситуация в Министерския съвет се провежда спешно заседание под работно заглавие „Защо всичката пара отива в свирката и кой сега ще кара влака?” . Обсъжда се деликатната ситуация, че след като сме останали без национален авиопревозвач, май това не е краят – може и още.

Прави се атака на мозъчния щурм и заваляват идеи – да се национализират автобусите на някоя частна компания, да се реквизират каруците на селяните и те да поемат товарните превози, да се прокопаят няколко канала и връзката Плевен – Стара Загора да е по вода – и т.н. В един момент обаче на Шефа му писва, той заявява, че наистина подражава малко на Тодор Живков, но чак национализация…Дето се вика, утре ще предложите да почнем да нападаме мандрите и ще ни изключат от ЕНП.

После резюмира, че ако намерим някое по-окомуш наше момче да оглави компанията и да пораздвижи нещата, всичко ще е ОК. Всеки от министрите веднага вади по десет предварително подготвени кандидатури и заседанието е прекъснато.

….БДЖ вече е реорганизирана. Вагоните са нови, с климатици, уаърлес, сауна, турска баня и дори чисти тоалетни. Цените на билетите обаче стават такива, че младоженците вместо до Венеция правят сватбено пътешествие София-Силистра с влак – по-престижно е, а и трае по-дълго.

Някои пенсионери плахо протестират със смешните аргументи, че на тях уаърлес не им трябвал и не можело ли малко по-евтино…? Оказва се, че може – новоназначеният специалист по маркетинг на БДЖ отива в Индия (или Пакистан) да почерпи челен опит . Връща се със снимки на влакове, по които хората са напъплили като мравки и не се вижда къде е локомотивът.

Веднага са поръчани нови вагони с по-широки покриви, а всеки пенсионер получава безплатно ямурлук за времето на пътуването. Разширени са и тунелите – все пак, стари хора - може някой да забрави да се наведе.

С цел допълнителна реклама е сменен и националният химн – новият е „Черен влак се композира” и когато го изпълняват, не само се става на крака, но и се гаврътват сто грама гроздова. Това веднага връща публиката на мачовете на националния отбор по футбол.

….Компанията все още е на загуба и едно младо инженерче случайно забелязва, че влакът стига от Варна до София за десет часа. Проблемът веднага е докладван на Когото трябва, спешно е сключен заем с ЕС за кредитна линия за 10 млрд. евро, с които се реновира цялата железопътна мрежа. В резултат на това сега човек пътува с влак от Варна до София за един час, а впоследствие от Централна гара до Младост – за още три. Финансовият резултат обаче продължава да се влошава.
Поредното съвещание решава, че на хората просто им е скучно във влака – особено на чужденците.

….Стартиран е нов проект под кодово наименование – „убийство в Ориент Експрес”. Идеята е във влака да се качи един местен дерибей, да се симулира убийството му, а после да бъде тайно пуснат да избяга в Испания. За ролята на жертвата се явяват стотина кандидати, а съдът обявява търг с тайно наддаване – на практика нищо ново под слънцето. Рекламната кампания се върти по всички телевизии, а няколкото артисти-„убийци” се упражняват с картонени ножове.

Идеята има успех, макар и малко неочакван – всички места във вагона с дерибея са изкупени от негови съграждани, като всеки от тях си носи по нещо – брадва, сабя, сатърче и т.н. Един дядо, четири пъти чупил полуоска на „ремонтирана” улица, дори размахва стар турска ятаган.

Проектът е прекратен по настояване на Дружеството за защита на животните. Дерибеят доволно изгрухтява.

….И все пак накрая компанията е спасена – съвсем случайно някой се сеща да отнеме на управляващите мерцедесите им и ги задължава да пътуват само с влак. Спестените пари покриват загубите на компанията и (почти) всички са щастливи. Е, малко е трудно да лобираш във вагон-ресторанта – през него минава пътят за тоалетната и може някой пийнал журналист да чуе каквото не трябва. От друга страна, там доста друса и после тези тласъци се предават на цялата ни икономика и я поразклащат, но щом е за благото на родината… няма как.

Винаги има решение, но просто понякога пътят към него не е толкова очевиден.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Вино и стари градски песни


Седи си Киро тракториста в селската кръчма и пие наливно червено; друго не може да си позволи, понеже през зимата няма работа. Зад тезгяха бай Харалампи пуска стара градска музика – няма как, чалгата пъди чужденците, а без тях… Затова той като истински селски диджей подхвърля във въздуха касетите, а англичаните в ъгъла кимат одобрително и поръчват още една бутилка гроздова.

„Купи ми мамо топ, топ ми купи - да убия Ленчето…” – гърми касетофонът.

Абе, тя наистина си е за убиване – мисли си Киро – До миналата година си говореше само с кравите, ама на – дойдоха избори, Ленчето разлепи плакати с портрета на кандидата за кмет по всички стълбове и дори на стената на фурната, той спечели.. и я направи секретарка. После я прати да учи в някакъв „отворен университет”, откъдето Ленчето се върна толкова отворена, че повече нямаше накъде. Веднага обясни на Киро, че не можел да си намери социалната идентичност и се залюби с Георги, сина на кмета, понеже оня вече бил я открил.

„Купи ми мамо два, два ми купи - да убия Гошето , гдето взе ми Ленчето” …

Киро така и не разбра какво точно е социална идентичност и си я представяше нещо като лъскавия джип, с който кметският син возеше Ленчето. А може да бе и бившата кравеферма, която приватизираха на цената на едно теле. Обаче и Георги, и баща му си бяха за убиване – събраха цялото село и им обясниха, че то, ТКЗС-то, без мениджмънт нямало да оцелее. Маркетинг трябвало, пазарно ориентиране, не знам какво си… Да оставели всичко на тях, а те, останалите селяни, да си седели само в кръчмата и да чакали дивиденти. Това се хареса на хората (още повече, че бъдещият кмет черпеше), те изпълниха указанията стриктно, а когато изтрезняха, се оказа, че вече няма ни ТКЗС, ни дявол. Така и не разбраха какви са тези „дивиденти” и вървят ли с червено. Абе, за убиване си бяха и кметът, и синът му, ама като няма човек топ….
Киро клати глава, а от ъгъла англичаните му махат приветливо и поръчват нова бутилка.

„Купи ми мамо три, три ми купи – да убия себе си, дет изпуснах Ленчето…

Киро смръщва вежди – де да беше само Ленчето… Братовчед му Стефко вече трета година е в Испания, мие чинии човекът – и за седмица изкарва колкото Киро за година. При това там топло, сухо – не е като да караш трактора в зимната виелица, понеже имало родилка, а линейката не можела да си пробие път… Или цяло лято в прахта на нивите, докато главата ти почне да кънти като празно буре. Вярно - казват, че и в Испания било горещо, но Киро вътрешно усещаше, че май не е съвсем същото.

А другият му братовчед, Кольо, го хванаха да краде коли в Белгия. Осъдиха го човека, вкараха го в местния затвор, та най-после и момчето видяло истински лукс. Топла вода по всяко време, храната – десет пъти по-добра от скарата на бай Харалампи, кабелна телевизия, фитнес… Лепял там някакви пликове, платили му хората – и пак повече, отколкото Киро изкарва за три жътви. Върна се момчето, три дни черпи приятелите си, а когато парите свършиха, открадна джипа на кметския син. Обаче се оказа, че у нас е малко по-различно – приятелите на Георги го хванаха, хвърлиха му една гора бой, а после го затвориха при селския бик. Та, като тръгна пак за Белгия, Кольо все още малко си заекваше.

„Добре де – мислено въздъхна Киро – ама аз чинии не мога да мия – ръцете ми като лопати, ще счупя поне половината, а тати навремето ми викаше –ако разбера, че си откраднал нещо, ще помета с теб двора. А беше планина човек, пък двора - три декара… Тези работи или се учат навреме, или никога.”
За убиване си беше и той самият, но като си няма топ… Сети се как преди много години селският даскал твърдеше, че Левски бил казал: „Времето е в нас и ние сме във времето”...

…В този момент единият от англичаните става, с олюляване отива до тезгяха и шепне нещо на кръчмаря. Бай Харалампи кима, вади нова касетка и в задименото помещение се разнася:

„Ах, съдбо, съдбо, що си тъй решила”…

Киро не е сигурен дали за всичко е виновна само съдбата, но отново си спомня за думите на Левски и изведнъж осъзнава, че той е човек, изцяло извън времето, в което живее. И за миг му става страшно.

…Но наливното вино е евтино и след още няколко чаши той успява да прогони тези мисли. И малко преди съзнанието му да се замъгли съвсем, той за пореден път си обещава да научи някой ден езика на англичаните и да ги попита какво означава „социална идентичност”.

За да разбере най-накрая – само Ленчето ли е изпуснал – или целият си живот…?

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Бойният петел на княза


Много пъти са ме питали каква е технологията на изграждане на един успешен ръководител, който да бъде полезен на компанията си (това официално) и който да умее да печели кариерни битки и бързо да се издига в йерархията (скритият подтекст на въпроса). За да не обяснявам на всекиго поотделно, ще го направя тук.

…Веднъж един княз получил престижен подарък – боен петел. Владетелят много се зарадвал и наредил да намерят най-добрия специалист, който чрез обучение на направи от птицата непобедима бойна машина. Скоро човекът бил доведен, князът му обещал богато възнаграждение, оня кимнал, взел петела под мишница и си тръгнал.

Минал месец, през който князът всеки ден си представял как неговият боец излиза и побеждава, както символ на мощта на владетеля, пред която нищо не може да устои… И накрая наредил да повикат специалиста да докладва как вървят тренировките.
– А, петелът ли – свил рамене учителят – Има бъдеще в него, личи си добрата наследственост. Обаче…
– Какво? – подскочил князът.
– Абе няма елементарни умения да се бие. Той напада, другият петел отскача и го кълве по гърба. Трябва първо да научи техниката на боя.
– Е, щом трябва, давай… - въздъхнал князът и го отпратил.

След още един месец специалистът отново стоял пред владетеля:
- Как сме сега с техниката? – попитал князът – Понеже планирам наскоро едно празненство и искам да покажа как моят петел…
- С техниката е много добре – не позволява на другите да го докоснат. Но…
- Какво има сега?
- Страхливичък е. Знае какво трябва да прави, но не може да се реши. И от техниката му – полза никаква.
- Ами научи го тогава и след месец пак ела, че вече нямам търпение да..

В уреченото време специалистът се явил в двореца.
- Смел ли ми е вече петелът? – сурово попитал князът – Мога ли да го пускам да се бие?
- Абе… Не бих препоръчал на Ваша светлост. Смел е, дума няма, но е безразсъден – щом някои го провокира – дори и без да иска – той се нахвърля да се бие на живот и смърт. А понеже провокатори има винаги – няма да изкара дълго… Липсва му уравновесеност, баланс на психиката.
- Добре де – върви там да го … балансираш, щом така трябва. Но да знаеш – това е последната отсрочка. Други няма да има.
Специалистът се поклонил и си тръгнал.

След месец той отново бил пред владетеля.
- Надявам се, че този път ми носиш добри новини – започнал малко заплашително князът – Готов ли е петелът ми за бой?
- По принцип – да – кимнал специалистът – Владее техниката на боя, не се колебае да я прилага, не се поддава на провокации…Обаче има един малък проблем.
- Е, ти май ми се подиграваш…? – гласът на княза изобщо не звучал уравновесено – Какъв е проблемът сега?
- Ами, как да ви кажа, Ваша светлост – започнал неуверено специалистът – Пуснах петела сред най-добрите други бойци. Той започна да се разхожда спокойно, а другите просто се отстраняваха от пътя му.
Проблемът е, че сега не можем да намерим никого, който да е съгласен да се бие с него….

Тоест – за да изградим успешен ръководител, ние трябва да минем през следните етапи:
1. Да го научим да ръководи – да овладее специфичните техники, чрез които може да накара хората за изпълняват нарежданията му. Те са твърде много, за да ги коментирам тук, но могат да се научат. Освен това да го обучим на общите компетенции, необходими са съответния бизнес.
2. Да го направим достатъчно смел и решителен, за да не се колебае да прилага наученото.
3. Да оформим у него уравновесеност и баланс на емоциите – за да свикне първо да анализира, а после да действа.

Това е, друго няма. Надявам се сте обърнали внимание, че изграждането на ръководител минава през определени етапи и всеки от тях изисква съответното време и целенасочена работа с човека. Началник можеш да станеш от днес за утре, успешен ръководител – не.
А това не е краят, понеже от няколко успешни ръководители на дадено ниво на следващото се издига само един от тях – този, който умее да води кариерни битки. И колкото и странно да звучи на пръв поглед , историята с бойния петел на княза често се повтаря и в живота – виждайки истински боец, конкурентите му доброволно се отстраняват от пътя му нагоре в йерархията. А съдбата на този, който не успее да се „дръпне” навреме, служи за поука на останалите. Но с течение на времето подобни авантюристи, желаещи да провокират гнева на професионалиста, стават все по-малко.

Успех!

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/