сряда, 28 април 2010 г.

Как да съсипем една успешна фирма

По принцип всички теоретици на мениджмънта са се съсредоточили само в едно – как да станем по-печеливши. Макар че - ако човек премахне от трудовете им всички апокалиптични описания какво било, преди да ги помолят за помощ и благодарностите впоследствие (реални или мними), почти нищо друго няма да остане. Може би десетина принципа, базирани на здравия разум – и толкова. Просто да се чуди човек защо още всички предприемачи не са милиардери.
При това подобни теоретици рядко разглеждат нещата в цялост – обикновено те си избират един сектор от дейността на компанията (в който са най-добре с терминологията) и почват да повтарят до втръсване – маркетинг, маркетинг, маркетинг, или - качество, качество, качество... и т.н. Така хем е по-лесно, хем ако – кажеш – необходимо е просто да се мисли и да се спазват определени правила – това не звучи солидно и няма да ти създаде име на гуру.

На мен обаче име на гуру не ми трябва и затова ще избера противоположния подход – а именно, как целенасочено да съсипем компанията, в която работим (разбира се, в зависимост от дадената ни власт – но нека предположим, че тя е достатъчна). Дали да следвате дадените по-долу съвети или да избягвате подобни неща – решавате вие самите.

И така – вие сте изпълнителен директор на компанията и на годишното събрание на акционерите ви поставят ребром въпроса – в срок от..... фирмата да е фалирала - или ще ви изгоним. Да речем , групировката иска да отчете загуби в България, за да ... Край, възражения не се допускат, отивай да изпълняваш.

Ще изброя необходимите стъпки по направления, като естествено това не изначава, че не трябва да се вършат едновременно. Напротив – колкото по-комплексно се подходи, толкова по-малка е вероятността съпротивителните сили на фирмения организъм да издържат. И така:

Финансова дейност:

- като начало намалете отчетността, за да не спъвате излишно оперативната дейност, както и за да икономисате от заплати на спомагателни звена. Например, когато докарат суровина, нека тя да бъде разтоварвана направо в цеха, за да е удобно на работниците да си вземат каквото решат. Ако уредите и товарене също от цеха (най-добре направо от производствената линия), вече сте заложили фундамента на бъдещия хаос (може да изглежда, че всъщност описаното е оперативна дейност, но аз говоря за независим финансов контрол). Премахването на физическите междинни складове е много силен ход надолу към пропастта.

- ако все пак ви накарат да организирате контрол, обърнете внимание на следните моменти;
а/ контролиращите и материалноотговорните лица не трябва да са назначени специално за това, а да го вършат „между другото”, естествено – без допълнително заплащане. Тук дайте пълна воля на фантазията си – например човекът, който по принцип освобождава стоката от митницата и понякога отсъства по цял ден, може да държи и ключа от склада с инструменти. Или ИТ специалиста да отговаря за склада с тухли (така де – вместо да си вади очите цял ден, ще се разходи половин километър, ще отвори, ще помогне с товаренето и ще се върне. И след два часа – отново.)

б/ премахнете всичко на хартия и се доверете единствено на компютрите. За целта купете ERP – система (при избора основният фактор е какво ползва фирмата отсреща, нищо че те правят компютри, а вие тухли) – и дайте колкото се може по-големи права на достъп на всички. После я настройте така, че при липса дори на най-маловажните данни да блокира и да спира всичко. Направете я водеща и премахнете периодичните инвентаризации – вместо това заложете силно „свити” калкулации с минимален брак, изчислен при абсолютно идеални условия. Скоро системата ще почне да генерира липси – не проверявайте нищо, директно глобявайте „крадците”. След месец или два изведнъж ще откриете колко неочаквано близо сте до целта.
(Дайте пълен достъп до системата на ИТ –специалиста, като едновременно го подчините на всички мениджъри, за които се сетите. Идеята е проста – който сбърка, нарежда му тихомълком „да оправи нещата”. Ще бъдете приятно изненадани от резултата).

в/ обяснете на финансовия си директор, че той „нищо не разбира от производство”, така че да следи само резултатите. Предварителните анализи на инвестиции възложете например на главния инженер, подпомогнат от най-младия ви счетоводител.
Ако е възможно, изобщо не назначавайте финансов директор – прехвърлете функциите му към главния счетоводител. Нали все за пари става дума?

г/ понеже все пак ще ви питат за разни глупости като текуща себестойност например, гледайте каква информация подава системата - и нищо повече. После наредете цените да се вдигнат съобразно нея и не обръщайте внимание на хленченето на търговския мениджър, че никой нямал да купи вашите тухли по 10 лв. парчето. Пратете го във форума на „Кариери”, там наскоро имаше статия, пълна със свежи идеи в коментарите.

д/ не допускайте финансовия отдел до неща, които „не са тяхна работа”. И дума не може да ства те да контролират нечий бюджет например – щом началникът на производството е казал, че трябва да се увеличат заплатите, значи – трябва. Той по няколко часа на ден стои в цеховете и има най-верен поглед върху нещата. С колкото каже – с толкова увеличавате, това ще ви направи популярен сред хората. Е, да, вярно – за целта са необходими пари. Набавяте ги по две линии – от глоби за щяло и нещяло (например, нарушили са правилата, които вие още не сте измислили) – и чрез заеми, естествено. В последния случай прочетете договора внимателно и се убедете, че банката има право да вдига лихвения процент когато и с колкото си поиска (но и да не го направите, то си е стандартно условие).

е/ ако все пак ви принудят да направите инвентаризация, обърнете внимание на два момента – в екипа не трябва да има човек от производството, „за да не повлияе по някакъв начин” - нека сами се сетят кой асортимент какъв е и къде да го търсят (получава се малък „Сървайвър”, много е забавно) и в никакъв случай не обяснявайте как се отчита незавършено производство. Като са толкова умни и били завършили не знам какво си, да намерят сами начина. После оспорете резултатите и ги накарайте да броят всичко отново, примерно – до полунощ, а в осем сутринта протоколите да бъдат донесени подписани при вас. Подобен подход, умело прилаган особено в навечерието на големи празници, бързо ще ви освободи от най–кадърните хора.
Да приемем, че засега това стига.

Оперативна дейност:
1. Логистика:

а/ тук е много важно да дадете пълна свобода на хората да избират сами доставчици, превозвачи и т.н., като поставите само две условия – никога да няма проблеми и цената да бъде много ниска. После е лесно – ако изберат по цена, обвинявате ги в липса на качество. Ако изберат качеството, възразявате, че е много скъпо. Ако потърсят приемлив компромис между двете, теглите им една и казвате, че на тази фирма нито качеството й качество, нито цената е приемлива. Когато съответният служител вече се е отчаял, дърпате го настрани и му казвате, че всъщност няма значение кого ще избере – важното е да има малко „сухо” за вас двамата – и потърквате многозначително пръсти. След което се одобрява доставчика с най-високата цена и най – лошите условия, но вие си докарвате нещо допълнително. Съдейки по действията на най-висши управници у нас, това е ако не „добра”, то поне напълно приемлива практика.

б/ аналогично на предишния раздел и тук възлагайте на специалистите по логистика колкото може повече функции и по възможност несвързани помежду си – например, докато контролира товаренето, да търси някакви резервни части в мрежата или да наблюдава как върви ремонта на някой склад. (Това е много мощен инструмент за демотивиране на персонала – възлагаш няколко задачи едновременно, без да посочиш приоритетите и после винаги обвиняваш, че са свършили точно най-маловажното. И наказваш, естествено.)
Излишно е да споменавам, че още през първата седмица всички правила и процедури трябва да бъдат отменени, писмените инструкции – изхвърлени, а всичко – оставено на личната преценка и вкус на служителите.

2. Производство

а/ започвате с думите на Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече”. За целта премахвате всякакви резултативни форми на заплащане – норми, бонуси и т.н. и изравнявате основните заплати. Важен момент е да организирате „колективи” – бригади, участъци и т.н., където ако се случи един мързеливец, всички заедно да понесат наказание. Изместването на фокуса от лична към колективна отговорност е съсипало немалък брой фирми и не бива да го пренебрегвате като опция.
След като сте премахнали всякаква форма на заинтересуваност у хората от крайния резултат, назначавате няколко супервайзори, които подбирате по основен критерии да гледат страшно и да викат гръмогласно. Други качества не са необходими и се явяват ненужни екстри. Съветвам ви да се ориентирате с предимство към хора, прекарали по-голямата част от живота си под пагон.
Казвате на супервайзорите, че основната им задача е „да юркат хората”, а към разни технолози, конструктори и разни други „мантаджии” да се отнасят с подозрение. Лъжете ги, че „мантаджиите” получават два пъти повече пари от тях, а по цял ден само играят на компютрите си. Насърчавате супервайзорите при най-малкия проблем да викат в цеха съответния специалист, „колкото повече...” – казахме го в началото.
И искате много продукция – качеството няма никакво значение, понеже само разглезва потребителя и го учи да търси под вола теле. Да се работи до припадък – това е единствената ви цел. Който отиде до тоалетната – супервайзорът(ката) – след него!

б/ понеже няма норми, поставяте някакви мъгляви задачи като „обем на производството за месеца”, което се изчислява по следната формула:

за този месец искам = произведеното през предишния х 1,25

В случая „1,25” може условно да бъде наречено „коефициент на таковане на майката на низшия персонал” и не бива да пада под 1.2 (обаче над 1,3 хората почват да споменават прекалено често вашата собствена майка и напускат, така че не се увличайте). Та, за недостигане на целите – глоба. Май пропуснах да кажа, че е желателно да осигурявате всички на минималния праг за длъжността, но то се подразбира.
Ако все пак сте подчертан фен на нормите (със супервайзори на всеки ъгъл е далеч по-зрелищно, но хора всякакви) – използвайте споменатия коефициент и за тях. Математиката е страшно нещо, от нея няма спасение.

в/ докато за неизпълнение на налудничавите ви идеи наказвате безмилостно, когато става дума за оборудването – там подобно нещо не е необходимо. Нека хората видят, че и вие може да бъдете човек. Решил някой да нагрее пластмасова тръба с горелка и я стопил, друг блъснал мотокара в стената – ами хора сме, какво толкова? Който не работи, той не греши. Потупайте човека по рамото, успокойте го (да не му преседне вечерта ракията), а после извикайте супервайзора насаме и му кажете, че го глобявяте с една трета от заплатата. След това се качете в стаята си с чувство за изпълнен дълг, а те да се оправят помежду си.
Ако се стигне до бой, уволнете супервайзора, за да покажете, че сте демократична личност и мразите насилието.

г/ ако сред подчинените ви има някой подчертан некадърник, комплексирана личност, завиждаща на всички около себе си – не го уволнявайте. Подобни хора са много ценни в начинанието, с което сте се захванали, а вие току-що сте открили лидера на бъдещата синдикална организация. Поканете го някъде да се напиете заедно, а на сутринта изиграйте малка сценка – вие крещите за някаква глупост, той ви напомня, че у нас има и закони, вие се смеете, той ви цитира Кодекса на труда, вие внезапно ставате сериозен (знам че е трудно, но трябва) и бързо сменяте темата. Ако хората не разберат внушението, след няколко дни повтаряте.
Да създадете във фирмата синдикална организация с лидер, който е решил да избива комплекси и за пръв път в живота си е усетил, че нещо зависи от него – това също е важна крачка надолу. Човекът скоро ще роди идеи (ако не го направи, пратете го на обучение в някоя синдикална централа или повикайте техен „експерт” на място), които много ще ви помогнат – просто се съгласявайте с всяко искане и обяснявайте на собствениците, че „няма как”. Може да сте сигурни, че българинът – когато получи дори малко власт, която по принцип не е заслужил – е способен на чудеса.
(Какво по-приятно от това синдикалните лидери да одобряват всяка минута извънреден труд например? Прегорял някъде кабел, елтехникът трябва да остане половин час след работа да го поправи – ами събрание, консултации, „може - не може” и т.н...)

д/ важно е също физическото организиране на нещата – например, споменатите технолози и конструктори е добре да бъдат в стая, разположена в самия цех, със стени от стъкло – хем всички да ги виждат как по цял ден се чешат по главите, хем при тях да може да влиза всеки, който не го мързи. За шумоизолация и дума не може да става – това ще ги откъсне психологически от атмосферата наоколо и ще притъпи чувството им за вина пред хората, които им изкарват заплатите.
За сметка на това пък за поддържащия екип – механици, елтехници и т.н. намерете закътано помещение на стотина метра от производството, където те спокойно да проявяват творчество при струговането на някой вал или просто да поиграят на карти. Това не се прави случайно – друго си е когато нещо се счупи, да се размотаваш половин час по двора, докато намериш необходимия ти човек, че той пък докато завърши раздаването...
За тази привилегия, естествено, механиците трябва да си платят, но аз съм уверен, че в личното ви жилище ще се намери поле за изява за всеки от тях. Ако трябва – и дървата за камината ви ще пренесат – веднъж в годината е, какво толкова?

e/ ако не просто искате да съсипете фирмата (някои могат да го отдадат на чист късмет и да кажат, че е било случайно), а искате да си създадете утвърдено име на разрушител, трябва да действате малко по-„наукообразно”. За целта избирате някой популярен метод за организиране на оперативната дейност, изваждате само един момент от него (останалото изхвърляте) – и почвате настървено да го прилагате. Понеже нашият бизнес се крепи основно на икономиите от нещо - суровини, качество, работна заплата и т.н., най-подходящи са методи, дошли от Азия (в Западна Европа и САЩ имат странния навик просто да плащат добре, което трудно вирее на родната почва, наторена обилно със селски тарикатлък). Затова вземате например Lean manufacturing, като най – прост и разбираем и си харесвате едно правило от него – да речем, „минимални складови наличности”. Ако сте по-перверзен мениджър, може да оставите и „канбан” принципите. Обаче спирате дотук и не пипате останалото. Какви резултати може да очаквате?
Идеята за минимални складови наличности работи прекрасно в страна, където когато ти кажат, че нещо ще бъде доставено във вторник в 11:00 ч., в 10:50 камионът е вече пред портала ти. По този начин се намаляват средствата, „замразени” в склада под формата на суровини. Обаче в страна, където когато ти обещаят да доставят нещо във вторник, те всъщност планират да почнат да го произвеждат в сряда, но поради „обективни причини” успяват едва в петък (и то ако междувременно не възникне нещо непредвидено), а после докато намерят по-евтин транспорт, докато го натоварят, докато пристигне...Да, доставят ти го наистина във вторник, но чак две седмици след договореното. А ти, понеже си решил да се правиш на японец, в сряда сутринта вече си спрял поради недостиг на суровини и доволно си пиеш кафето, докато гледаш как работниците играят футбол на двора...
Ако се подсигуриш и с „канбан”, чиито принципи никой не разбира, но е длъжен да ги спазва, хаосът ще е пълен. При това – научно организиран, така да се каже.

3. Контрол на качеството

Най–далеч от всички разположете качествения контрол, по разбираеми причини – във връзка с въведените от вас системи (ИСО или каквото душа ви поиска) – те имат да пишат много и не бива да бъдат смущавани. А и реално нямат работа в цеха – супервайзорите нали гледат? Ако се наложи, ще отидат в склада да проверят, когато вече всичко е произведено – понякога само за да констатират, че това е просто брак. Това е целта – ние ще съсипваме ли фирмата или само ще си играем? Махнете активния контрол на място и всички скоро ще научат това – и ще ви бъдат много благодарни.
(Е, поне до края на месеца, докато видят с колко им е намалена заплатата.)

Маркетинг и търговска дейност

Всъщност маркетинга само го споменах – реално подобно нещо не ви трябва. Щом сте произвели нещо, все някой е длъжен да го купи – обяснете това на търговците, напомняйки им, че техните заплати зависят изцяло от продажбите. Ако обаче почнат наистина да продават (всичко се случва, има и таланти сред тях, а и пазарът е коварно нещо) – вие пък вдигнете цените. Откажете се изцяло от гаранции и поддръжка на продукта. Сложете го във възможно най-мърлявата опаковка. Наредете да се промени технологията с цел икономии.
Изобщо, възможности много.

Ако обаче хората ви не успеят да продават, намекнете им да предлагат отстъпки и най-вече – отложено плащане. Макар че отначало това ще създаде отрицателно впечатление за вас – че уж укрепвате фирмата – скоро резултатите няма да закъснеят. Ако подбирате внимателно клиентите си (особено купуващите от вас на едро) – никой няма и да помисли да ви плати.
(За целта работете основно с ООД-та, те лесно се ликвидират и после можеш да ги хванеш само за ... уставния капитал).

В съсипването на търговската дейност работи много добре конфликтът на поколенията – тоест, добре е ако имате опитни търговци, да им сложите за началник (супервайзор, ръководител на дивизия или както ви хрумне да го наречете) някое младо момче, току-що завършило и нахъсено до немай къде да се доказва. Изберете го по дипломата – най–добре да е нещо от рода на „международни икономически отношения”, „стратегически мениджмънт в търговската дейност” или нещо подобно. Тук логиката е, че за да завърши човек подобно нещо (без да има ясна идея къде ще се реализира после) – или около него няма нито един мислещ човек, който да му даде разумен съвет, или е обект на болни родителски амбиции, на когото винаги е внушавано, че е най-добрият, но всичко е въпрос единствено на връзки и късмет.
Та – обяснете на момчето, че най-после е намерило поле за изява, обяснете му какви лентяи са опитните ви търговци и го накарайте повече „да ги юрка” (повтарям се, но това е любим израз на родния бизнес, а аз се опитвам да говоря на езика на клиента). Та – този началник получава ниска заплата и висок (чисто виртуален) процент според представянето на екипа му. После го пратете на кратко мотивиращо обучение, за да се побърка съвсем.
Докато „началникът” отсъства, съберете екипа, обяснете им, че сте назначили момчето, понеже е „човек на някого”, но вие лично силно се съмнявате в реалните му качества. После им кажете да я карат, както са свикнали и да не се притесняват – и да им се скарате някога, то ще бъде за пред началника и няма да има сериозни последствия.

Ако обаче и търговците ви са на същия акъл като началника си, подходете различно – говорете пред тях само общи приказки, цитирайте им мнения на разни гурута на маркетинга, пратете ги на тиймбилдинг или обучение. Има значение обаче при кого – изберете някой, който основно е работил по европрограми. Причината е, че когато ти плаща държавата/ЕС и резултатът се отчита пред дружелюбно настроени чиновници, се формира определен тип на мислене. Междинния вариант е обучител, работил с големи компании, монополисти в своя бранш, където резултат реално също не може да се отчете (влияят прекалено много фактори). Но в никакъв случай не наемайте някого, който е работил в малки фирми, в които собственикът иска да види за какво точно плаща (понякога с доста трудно изкарани пари). Хората, натрупали консултантски опит с последния тип клиенти са опасни и могат сериозно за забавят мисията ви по съсипването. Те имат лошия навик да търсят логиката на нещата и когато видят, че искате хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло, директно ви обясняват, че тая няма да я бъде.
Но с „елитните” консултанти (за елитни те се обявяват само в България, понеже са местен клон и в чужбина ходят само на почивка или да бъдат обучени на свой ред) няма проблем – те са професионалисти. Ще си „изпеят” урока и пет пари няма да дадат разбрал ли е някой нещо, на това точно ли е трябвало да обучават и т.н. Изобщо, в съсипването е много важно да избирате за партньори хора, които никога в живота си не са носили персонална отговорност за нечии пари, но пък иначе имат високо самочувствие. Понякога подобни личности могат да бъдат направо безценни.

(Ако все пак приличието изисква да имате маркетингово звено, назначете в него симпатични момичета, които да ви радват окото – или свои познати и роднини. После ги накарайте да копират идеите на конкурентите ви отпреди три-четири години, които вече са напълно изчерпани. Ако на някого това му се стори странно, обяснете, че вярвате само в проверени от практиката неща.)

Човешки ресурси

Тук в никакъв случай не трябва да назначавате опитен професионалист – най-добре е това да бъде вършено от петия счетоводител, в свободното му време (постарайте се то да не е много). Никакви там консултации с бъдещия пряк началник, описание на длъжността, формулиране на специфични изисквания и т.н. Помнете, че всички кандидати за работа се делят условно на три групи – икономисти, инженери и „други” - и не усложнявайте излишно нещата.
Обяснете на вашия човек, че основен критерий е „кой е съгласен да работи за по-малко пари”, а другото се учи в процеса на работа. После му дайте пълната власт да избира, а ако в началото не се справя добре, направо го попитайте – толкова ли няма някой комшия за уреждане? Скоро той ще свикне и ще усвои до тънкости подобна „добра” практика.

Ако обаче се наложи да назначавате мениджър, а на вашия човек му е още неудобно да седи като последен глупак срещу кандидатите и нито да знае какво да ги попита, нито да разбира отговорите им – наемете посредник. Изберете някой, който пуска десетки обяви на ден, при това тип „търсим началник-цех за Ивайловград, стартова заплата 5000 лв.”, но упорито крие имената на клиентите си. Ако пък и взема под някаква форма пари от кандидатите – това определено е вашият човек. Можете да бъдете сигурни, че той ще ви достави толкова малки „разрушителчета”, за колкото сте готов да платите.

А ако не ви се занимава с всичко това, просто попитайте жена си – няма ли някоя позната, която... или шофьора си, или секретарката, или портиера например. В краен случай идете до родното си село. Така дори ще вдигнете самочувствието си и ще се почувствате благодетел, а може и да получите някое агне или прасенце – при това, отгледано в екологично чиста среда.

Общи указания:

1. Обърнете известния принцип и винаги хвалете някого насаме, но при грешка го ругайте пред всички.
2. Винаги възлагайте дадена задача на първия попаднал пред очите ви, без да се занимавате с разни там длъжностни функции. Приемете, че те са формални.
3. Нарежданията си давайте на възможно най-ниско стоящия в йерархията, като „забравите” да информирате за това междинните звена. Но ако нещо се обърка, накажете именно тях – че не са контролирали изпълнението.
4. Вие самият не контролирайте нищо – щом сте наредили, приемете, че е изпълнено. Няма сега да се лъжем я?
5. Опитайте се да скарате администрацията и работниците, като целенасочено говорите презрително за едните пред другите и обратно.
6. Поощравайте всички да ви се оплакват за каквото им хрумне или просто да „информират”. За целта си определете два отрязъка от време, за които всички да знаят, че ще обикаляте фирмата и да имат възможност да се подготвят. През останалото време не излизайте от стаята си.
7. Отсъствайте колкото е възможно повече от работа. Ако се налага да посочите причина, запишете се на някакво дистанционно обучение или нещо от този род.
8. Всеки месец вдигайте рязко нечия заплата (на кого точно изберете чрез жребий) и направете така, че всички да разберат за това. Ако някой събере смелост да ви попита – а защо? - обяснете: „ той работи, а вие само се шляете”. На следващия месец изберете друг човек и т.н. Много важно е всички да разберат, че в определянето на заплатите им няма логика, а само се проявява нечий каприз. На третия път вече ще имате силно озлобена и интригантска среда – точно каквато ви трябва.
9. Никога не уволнявайте! Само „режете” от възнагражденията, при това – за измислени от самия вас нарушения. Но иначе всеки трябва да бъде твърдо убеден, че дори и утре да дойде пиян и да запали завода, никой няма да го махне, понеже няма да се намери друг будала за толкова пари.
10. Не записвайте нищо, не се занимавайте със събиране и анализ на информация, действайте на принципа: „щом АЗ съм го забравил / не съм го разбрал – значи не е било толкова важно.”


Естествено, може да се направят и много други неща, но все от някъде трябва да се почне. Но дори да приложите само написаното, за около година фирмата ви (ако още съществува) вече ще се бори с последни сили за оцеляване. Тогава просто почнете да бавите заплатите с по няколко месеца и я довършете (ако ви се струва недостатъчно, едновременно си купете нов служебен джип и почнете при всяка лична среща да питате подчинените си знае ли някой от тях колко излиза една почивка на Хаваите например).
И не забравяйте – винаги се дръжте далеч от държавни поръчки, субсидии и т.н., които – дадени със „затворени очи”, както обикновено се прави – могат да провалят всички ваши усилия. Ето защо платете да ви напишат статия, в която да се твърди, че сте тясно свързан с хора от партията, току-що паднала от власт, наляво и надясно разправяйте, че за вас „комисион” е мръсна дума и т.н. Не е трудно, сами ще намерите верния тон.

Ами – това е. Успех!

П.С. Ако решите, че съм измислил която и да е от идеите, а не съм я видял с очите си някъде – завиждам ви. Вие очевидно не сте влизали през живота си в наша производствена фирма.

петък, 16 април 2010 г.

Спомени от бъдещето

През 2015 година най–после бе решено – трябва да бъде изпратен пилотиран космически кораб до Марс. Понеже, от една страна – всички тези съкращения на ядрени оръжия оставиха много хора без работа, от друга – ако редовно не искаш субсидии от държавата, тя може да загуби навика си да ти ги дава и от трета – ако все пак се окаже, че на Марс има живот, да им развалим малко рахатлъка. Както виждате, все сериозни причини.

Понеже Марс е доста далеч – не е като Афганистан, да изсипеш там всички, на които имаш зъб – много гориво трябва, ядене-пиене, разни послания да се носят – та остана място само за трима астрокосмонавти. Единият ясно – от САЩ, вторият – руснак, а третият...Тук имаше оживена дискусия и накрая всички се обединиха около мнението, че трябва да е от трета страна, за да се покаже, че това са посланици на цялото човечество.

Китай веднага предложи свой човек и се опита да повлияе на мнението на решаващите с обещанието, че е готов безплатно да изработи част от детайлите за кораба. Това хвърли в ужас всички и офертата бе отхвърлена.
Вместо това се реши, че третият космонавт трябва да бъде от някоя малка и загубена страна, която после няма да предяви териториални претенции за една трета от Марс. Отначало се спряха на Сомалия, но там нямаше подготвени хора, а и някой се сети в последния момент, че то само в космоса няма сомалийски пирати, хайде сега да ги завъдим и там. И тогава друг предложи България – малка страна и т.н., хубави хора, искат да са приятели с всеки и затова всички ги мразят – абе с две думи – става.

Пет минути след вземането на решението в България вече бе създадено Министерство на космонавтиката, с всичките му там заместници, главни секретари, експерти и т.н. Има – няма хиляда човека, нищо работа за подобен важен случай. Оглави го приятел на премиера, който, макар и филолог, като дете много обичал да чете „Ян Бибиян на Луната.”

Покрай цялата лудница да наемат сграда, да я обзавеждат, да поръчват реклама по медиите и т.н. служителите на това министерство почти бяха забравили, че от тях се иска основно да намерят подходящия български кандидат за полета. Добре че една секретарка се сети в последния момент, информира министъра и той махна ядосано с ръка – абе виж там, наемете някоя агенция, аз сега съм зает да си избирам картини за кабинета... Космонавт, голямо чудо! Това да не ти е шеф на поземлена комисия? Даже каза, че не държи да е от тяхната партия.

Наета бе известната посредническа агенция „Хайдедеко”, която обеща да направи изключително професионален подбор. (Само да обясня, ако на някого името му се стори странно – то произлиза от любимата реплика на управителя на фирмата. Когато някоя служителка извърши подбор и му занесе своята класация на кандидатите, той почти винаги възкликва: „Хайде де! Кой?!” , а после пита - майтап ли си правят с него и не знаят ли на кого какво е обещано? Но това между другото.)

Та – пуснаха служителите на „Хайдедеко” обяви в съответните сайтове с критериите за успешния кандидат:
- да е летял (със/на самолет, хеликоптер, делтапланер или нещо подобно, за кандидатките - може и на метла)
- да говори добре английски и руски, владеенето на марсиански ще се счита за предимство
- да е завършил астронавтика или сродна специалност. Кандидатури от инженери и икономисти също ще бъдат разглеждани
- да има поне пет години стаж като активен космонавт в орбита (обаче се сетиха навреме и го махнаха като изискване)
- да е работил в руско-американска компания и да представи препоръки
- да е усмихнат, любезен, контактен, организиран, мотивиран, устойчив на стрес и безтегловност, с представителен външен вид (понеже щели да правят снимка преди старта и да не излезе, че в България живеят разни изроди), да е съгласен на релокация за неопределен период (ако примерно корабът не успее да излети обратно) и т.н. Обичайните изисквания на всеки уважаващ себе си посредник, нищо екстравагантно, както обичат да лъжат по форумите. Дори честно указаха, че работата е свързана с доста пътуване.

Естествено, имаше и необходимите обещания:
- работа в утвърдена чуждестранна фирма, по-точно даже в две едновременно
- екип от професионалисти, силно мотивиран да постигне целта си (най-вече да се върне обратно невредим)
- трудов довор и осигуровки
- заплата според марсианските стандарти
- възможност за развитие (тук някой пак се усети и поиска да коригира шаблона, но другите го спряха – защо бе, като попътува човек десетина години насам-нататък, може някой ден и командир на кораба да го направят...?) И го оставиха така.

Ако си мислите, че нямаше кандидати, много се лъжете. Единственото, което леко притесни хората, бе за „марсианската” заплата, но после всеки си спомни как поне веднъж е ходил при началника си да иска повече пари, а оня ехидно го е питал: ”Абе, ти да не падаш от Марс?” Следователно, на Червената планета се плаща добре, значи – пращам си документите.
В „Хайдедеко” се получиха около хиляда комплекта и доказаните специалисти се хванаха за главите.
Но за кратко.

И вместо да обясняват на всеки очевидното му несъответствие на позицията, изпратиха системно на всички кандидати въпросник. Там, между всички глупости „слон ли предпочитате или тигър?” (сякаш искаш да ставаш махараджа) или „как се къпете – под душ или във вана?” (между другото, силно дискриминационен въпрос, понеже човек може и да няма вана и такова питане само усилва чувството му за непълноценност), имаше и един основен, забутан някъде по средата. Той гласеше: „Вярвате ли, че на Марс има живот?”

После беше лесно. Тези, които наивно заявиха, че вярват, бяха отсети като очевидно луди и им бе препоръчано да се насочат към писане на фантастични романи. Другите, които не вярваха, пък бяха класифицирани като крайно немотивирани скептици, които искат позицията само да за получават заплата и да се разхождат. И само един кандидат – по някаква нeвероятна случайност братовчед на шефа на „Хайдедеко” , даде приемлив отговор. Впрочем, управителят не можеше да търпи този свой роднина и много искаше да не го вижда поне няколко години, а сега изведнъж се откри възможност да го представи като грижа за „семейството”. Пък и оня му беше обещал цяло агне за Гергьовден. Та, даденият от него отговор – „че откъде да знам, таковал ли съм му таковато” бе признат за най-точен според последните тенденции в ЧР-то изкуство и човекът спечели. Е, вярно, не отговаряше на абсолютно всички критерии (по точно на нито един от тях), но след като вече се е видяло, че идеален кандидат няма... Второ и трето място заеха някакви летци – изтребители, но единият не изглеждаше достатъчно позитивен (попита ще има ли застраховка, ако нещо там с техниката...), а другият говореше руски с лек украински акцент, така че...
С две думи – извършен бе безпристрастен подбор по утвърдената за фирмата методика.

Братовчедът бе представен на министъра, оня призна, че наистина човекът гледа като току-що паднал от Марс, значи – всичко е наред. И нареди на агенцията да бъде изплатен договорения хорар, приблизително равен на стойността на горивото, което щеше да бъде изразходвано до Луната. Така де - професионализмът струва скъпо.
После снимаха братовчеда с министъра, с премиера, с президента и с последната „мис силикон” (за жълтите издания) и го пратиха да се обучава и да си троши главата.

***
...Полетът продължи три години. Още в края на първата седмица обаче ръцете на нашия човек бяха сини и той бе в състояние да повтори изразите „don’t touch” и „ничего не трогать, мать твою” с поне петдесет различни интонации. Но тъй като в специфичното му меню (правеха отделни за всеки член на екипажа, отчитайки националните традиции) имаше много гроздова на таблетки, първо руснакът се отпусна и се сети, че в края на краищата – все славяни сме, трябва да си помагаме – а после и американецът махна с ръка и на свой ред донесе по едно хапче „Марлборо”. После провери на какво разстояние е корабът от земята (оказа се – на доста милиони километри) и тогава той, озъртайки се, сподели, че всъщност съотечественичките му били до една тъпи и дебели. Искаше дори да добави, че не е виждал негър-шахматист, но реши, че е още твърде рано.

Руснакът на свой ред лапна още една таблетка гроздова на екс и каза, че в Русия демокрацията не била точно каквато я дават по телевизията, но – карай да върви, важното е да няма война. И добави – да не се притесняват, ако нещо се случело, щели да ги погребат в самата Кремълска стена, той гарантирал и за тримата. Това силно мотивира останалите и те за всеки случай веднага провериха уредите.

За разлика от колегите си, братовчедът не спря да мърмори от самото излитане. Първо му било много топло, после – студено, корабът се клател, през илюминаторите гледката била все една и съща, което го депресирало, карали го да лети и в почивните дни, а после я му платят извънреден труд, я не.... Ако поискал да излезе навън, трябвало да облича скафандър, а той не му стоял добре и му развалял имиджа... А на всичко отгоре във филмотеката им нямало порно.

Но го търпяха – и заради гроздовата, и понеже се оказа далеч по-смел от останалите – през цялото време псуваше когото си поиска в родината си и изобщо не питаше какво е разстоянието до Земята. Освен това на втората седмица той се направи на обиден, че не му възлагат никакви отговорности (а и ръцете го боляха, ако трябва да бъдем честни), остави всичко на онези двамата „разбирачи, дето се изживяват като мениджъри” и го удари само на лежане. Тук той показа наистина завидна физическа подготовка.

Към края на полета, когато вече Марс се виждаше голям колкото виенското колело в лунапарка, гледано от десет метра, една сутрин на вратата се почука. Братовчедът по навик измърмори „аман от тия, не дават на човек да подремне”, облече скафандъра и отиде да отвори.
Чукащите се оказаха група малки зелени човечета, по около метър всяко. Гледаха доста напрегнато.

Братовчедът сви рамене и им каза да влизат, понеже навън било много студено и не можел да държи дълго врата отворена. Те важно кимнаха и се вмъкнаха вътре.
Когато ги видя, руснакът за пореден път мислено се закле да не пие повече, а американецът скочи и извади отдавна приготвената реч – ние, посланиците на Земята, приветстваме нашите братя по разум, тук нефт има ли – обичайните неща, когато се срещат два различни свята. Зелените дребосъци обаче го изслушаха с безразличие, а после единият започна да говори.
(Понякога човек няма късмет. Оказа се, че идването на кораба било забелязано отдавна, обитателите му – проучени по телепатичен път и езикът на мислите на единият от тях – най-смелият, естествено - овладян до съвършенство с цел комуникация. А че най - смелият е шеф, е очевидно според желязната марсианска логика).
Та сега братовчедът трябваше да превежда, с мъка избирайки по-познатата руска или английска дума.

Обясненията накратко бяха следните – след малко обръщате кораба и да ви няма. Ние зоологическа градина си имаме, паразити – също. Ако нещо не ни е ясно и искаме някой да почне да ни учи как да живеем, ще дойдем да ви питаме. Макар че, доколкото се вижда оттук, вие много повече имате нужда някой вас да ви научи. Някакси не върви заедно да живеят детството и зрелостта на разума, ще се получи конфликт на поколенията. Или на версиите, ако предпочитате.
...А ако нещо не сте съгласни, ще ви помогнем да откриете тайната на Всемирния потоп. Вярно, тогава беше техническа грешка, но можем да го направим и нарочно. И не се заблуждавайте – тук не е нито Югославия, нито Ирак (много пък виждат бе!). Не сме казали, не сме ви унищожили. Жалко само за космическите ви кораби – у нас всеки археолог много би им се зарадвал. За частните колекционери пък да не говорим...
След което си взеха по една таблетка гроздова – братовчедът им предложи, той щом е за интересите на човечеството и последната си бутилка ще даде...Примерно казано.

И нашият кораб полетя обратно.

Когато до Земята оставаха около милион километра, американецът сподели, че всъщност неговите съотечественички не били дебели, а „с хоризонтални проблеми” . Нито пък били тъпи – просто някои нямали способността за бърза ментална адаптация. И изобщо – Америка била най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

След още половин милион километра руснакът изведнъж заяви, че дори в миналото да е имало малко престараване, той е твърдо убеден, че вече отдавна всичко е преодоляно и Русия определено е най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

Братовчедът пък до самото кацане твърдеше, че е сигурен, че каквато я е оставил България, такава и ще я намери (ако междувременно нещата не са се влошили още), за което, разбира се, са виновни ония говеда, дето ни управляват и т.н....Млъкна едва когато затегнаха коланите и то не от страх пред някого, а понеже се боеше да не си прехапе езика, ако се приземят прекалено твърдо.

Веднага след кацането екипажът бе прибран в секретна база „за възстановяване”. Посрещачите – политици от целия свят – заявиха, че това е само една малка крачка по големия път и т.н. За по-нататък не знам, понеже почна мача от Шампионската лига и всички превключиха канала.

***
Около месец по-късно бе проведена среща на най-високо равнище, след която с огромно съжаление бе съобщено, че полетите до Марс се прекратяват за неопределено време. Не било редно да се месим в развитието на една по-низша цивилизация, нещата трябвало да следват естествения си ход и т.н. Но поне от този момент сме знаели, че някъде там, сред звездите, имаме истински приятели, които вечно ще ни чакат да се върнем. Беше много красиво и трогателно.

А братовчедът, за съжаление, се оказа напълно прав – не му платиха извънредни. Но поне му признаха полета за трудов стаж, което пак си е нещо.

Абе, както е тръгнало, май още дълго ще си бъдем сами във вселената... Просто съдба.

понеделник, 12 април 2010 г.

Тролът

„…Другари работници! Братя по съдба! Ето – за кой ли път поред? - бяха замразени заплатите, а оялите се капиталисти само търсят повод да изхвърлят трудовия народ на улицата - и пак говорят за някаква „криза”…Да им дадем отпор, другари! Да стиснем по – здраво червеното знаме, което е нашата единствена надежда - и да тръгнем срещу…”

…Кирчо се сепна и се събуди. Бе заспал направо на клавиатурата и за сетен път си каза, че не трябва да пие толкова преди влизане в интернет. Вярно, уискито беше добре отлежало, но все пак…

Той разтърка очи и погледна отново към написаното. Определено звучеше налудничаво. Обаче после, докато отиваше към кухнята да си направи кафе, нещо изплува смътно в паметта му – беше сънувал прадядо си. Впрочем, портретът и сега си висеше на стената в хола – и каточе ли се опитваше да каже нещо….

…Прадядото на Кирчо бил ремсист, антифашист, нелегален – абе с две думи, борец срещу нещо там. Писал „позиви”, ходел на явки, организирал саботажи – в името на някакво си „бъдеще”. За нашето момче всичко това звучеше като послание от някаква далечна галактика, което е безсмислено да се опитваш да декодираш. Но макар че не знаеше точно срещу какво се е борил прадядо му, Кирчо помнеше много добре, че е бил „активен” (сега това предизвикваше съвсем други асоциации, но тогава явно е имало политическо звучене). И сигурно наистина е бил особено активен, понеже веднъж без малко да го убият, докато се опитвал да взриви нещо. Но му се разминало, пък и тогава времената били други – никой не се опасвал със взрив, да умре за идеята. Напротив, залягали на безопасно разстояние. Та прадядото оцелял и след така жадуваната победа подгонил „враговете на народа” в качеството си на офицер от новосъздадената милиция…

…А дядото на Кирчо вече имал осигурено бъдеще. Приели го в университета без изпити, за цялото следване само веднъж един преподавател се осмелил да му пише тройка (да го „скъса” все пак не посмял), но след кратък разговор с партийния секретар осъзнал грешката си и поправил оценката на петица. Останалите обаче не допуснали подобни волности и дядото (той тогава бил младеж, разбира се) завършил с отличие, бил за кратко инструктор в Партията, а после станал директор за завод. Като такъв го заварила Голямата промяна, но тогава той вече наближавал пенсия и вече не помнел добре на какво точно е учел хората в качеството си на партиен инструктор. Но пък бил „много наш човек”, та му позволили да приватизива завода за един лев. Но не се подвеждайте по израза – всичко било законно и никой нямал намерение да си затваря очите, ако дядото платял 90 стотинки вместо лев например. Това се контролирало много строго.

След неизбежните леки сътресения, в резултат на които няколкостотин души били изхвърлени на улицата, а половината машини – продадени, заводът заработил като частен, а дядото постепенно предал нещата в ръцете на сина си – бащата на Кирчо. Е, вярно - някои от уволнените след третата ракия мърморели, че не било хуманно и справедливо и че прадядото (на чиято „активност” семейството дължало просперитета си) се бил борил за съвсем други неща, но то винаги има недоволни. А и много хора не осъзнават, че за да се създаде нещо принципно ново, старото трябва изцяло да бъде разрушено. Просто някои това го разбират буквално и вземат кирката, не всеки се ражда философ.
А и бащата на Кирчо хич не обичаше „философите” и ги гонеше далеч по - строго, отколкото навремето полицията – неговият собствен дядо…

…Кирчо се върна с кафето и цигарата и отново седна пред компютъра. Прочете пак написаното - сигурен бе, че му е познато отнякъде (в библиотеката беше пълно с подобни „реликви”, които по едно време били ценни почти колкото писмата на Левски). Звучеше точно в стила на прадядо му – глупости и мрънкания на неудачник в живота. Или бълнувания на идеалист, което май беше почти същото. Изтри го.

…А после Кирчо приглади назад дългата си коса и си сложи лентата, с която приличаше на Че Гевара. С нея имаше страхотен успех сред мацките – бунтар с порше. Комбинацията просто ги зашеметяваше.
След това отвори първия форум (отговаряше за пет), избра си ник „тинтири – минтири” и започна да коментира последните новини:

„Абе, откога пожарникари почнаха да решават колко да получава един стоматолог бе…Що за държава на абсурда…”
„Ей, оня с очилата както е почнал – и последния залък ще ни вземе от устата…Но който спи като гласува…”
„Да бе, да бе – разбийте ни енергетиката, понеже уж се борите с корупцията…Не на нас тия.”


Не бе въпросът в стотината лева на ден, които получаваше за това. Тях той можеше да ги вземе направо от баща си – оня не си знаеше парите. Но друго си е да знаеш, че си си ги изкарал сам – с труда си, така да се каже. Пък и да се почувстваш активен.
Дори веднъж спря да запали цигара и леко намигна на портрета на стената.

Изглежда бе въпрос на ген. А може би и на друго, свързано със знамето, кой знае…

събота, 10 април 2010 г.

На борба с „интелектуалното” пиратство

...Седяхме си с колегите - „барети” и отдъхвахме след последната много опасна задача – някакъв фанатизиран терорист бе спуснал с балони стадо кози на терена на националния стадион. На някого може да му изглежда дреболия, но всъщност имало пъклен план – козите да опасат тревата, мачът да бъде загубен служебно, да започнат масови вълнения, демонстрации пред Футболния съюз, после пред Народното събрание и – ето ти я политическата криза и революционната ситуация. Добре , че се намесихме навреме, та спасихме страната, а и осигурихме чеверме за Гергьовден.

Но не ни било писано да си починем като хората – получи се сигнал, че някакъв продавал нелицензирани дискове на площад „Славейков”. А това си е жива заплаха за националната сигурност, да не говорим за онези нещастници в Холивуд, които по този начин биват лишавани от малкото си парче черен хляб... намазано с още по-черен хайвер. Ето защо скочихме в джиповете и след десет минути блокирахме мястото.
Оказа се едно студентче с очила, а дисковете си лежаха на сергията пред него. В такава ситуация и Доковска не може да ти помогне. Следователят се усмихна доволно и почна да прави опис. Обаче...

Първата купчина се оказаха записи от парламентарния контрол, който се прави всеки петък. Хората чакаха на опашка за тях, а един дядо все повтаряше – „дано го има оня с лошия министър, че бях в поликлиниката да ми мерят кръвното и съм го изпуснал..” . Дисковете си бяха очевиден ТВ-рип, макар че продавачът твърдеше, че ги бил дръпнал от някакъв американски тракер. Обаче – не на нас тия – нито дублаж, нито субтитри. Хайде, те американците че се интересуват много какво става у нас – така е, но пък да знаят всички български...

Пред втората купчина имаше надпис, че е мултипликация. Така и се оказа – пуснахме едно филмче, а там колеги от полицията гонеха наркопласьори и им викаха: „Ну. погоди!”. Може да е било римейк, не зная. Но колкото вълкът в оригинала хвана заека, толкова и колегите – някого от преследваните. Но иначе имаше доста пародийни елементи.

Имаше и всякакви игри. Куест – „Намери къде изчезнаха европарите”, симулатор – „С Ферари по ремонтиран междуселски път” (един колега я пусна и след три минути от Ферарито му остана само волана), аркада – „Издигане в общинска администрация без връзки” (изобщо не си представям как някой ще успее да мине дори първото ниво), всякакви там „Построй си бизнес – империя” (в нея се даваха като начален капитал десет тави с банички, от които да икономисваш), спортно развиващи - „Купи си титла” и „Продай си отбора в Казан” и т.н. И никъде – лого на производителя. Така и не разбрахме кой ги е правил.

Следващата купчина беше софтуер. Всякакви там антивируси против свински грип (някои с изтекла годност), доунлоад-мениджъри (на диска пишеше, че сваляли всичко – от мацка до номера на БМВ), чертожни програми като Паянт Уъркс ( българският аналог на Солид Уъркс) и т.н.

Канехме се вече да му закопчеем белезниците, когато един колега се сети: „Абе, момче – а къде е порното? Не ми казвай, че нямаш.”

Имаше, естествено. И запис как се приема важен закон в парламента, и предизборни митинги и обещания, и протест на профсъюзите – а бе с две думи – пълен набор порнография. Имаше даже еколози, които протестираха против... Аз лично не разбрах против какво. Момчето обясни, че филмът ще бъде многосериен, сега се снима втората част, а междувремено се уточнява кой е готов да плати повече.

Е, арестувахме го и конфиркувахме дисковете. На момчето му идеше да се разплаче, но после изведнъж вдигна очи и попита:
„Та, какво казвате, съм нарушил?”

Получи стандартното обяснение – авторските права. И тогава то отново се заитересува:
„А кой е авторът на всичко това?”

Понякога и на нас ни е трудно да отговорим. То пак добре, че не попита и кое му е „интелектуалното”.

Абе - друго си е с козите и стадиона.....

четвъртък, 1 април 2010 г.

Деца играят вън...

Топла пролетна вечер е, аз пуша на балкона и чакам да стане време за новините. А долу, между блоковете, играят деца – и нали знаете, те обичат да се делят да всякакви там банди... Та пуша аз и ги гледам.
Впрочем, всяка банда си има главатар и членовете й са получили прозвището си от неговото име.

Най – голяма и силна е бандата на Янко. Те така и се наричат – „янки”. Добри момчета са, макар и малко наивни. Обичат да защитават по-слабите. Например, ако сутрин хулигани нападнат някое дете, за да му вземат парите за закуска, янките веднага се намесват и ги прогонват. После потупват спасения по рамото и му обясняват, че не може така – трябва да почерпи, че се е отървал. Детето смутено обяснява, че няма толкова пари (янките хич не са малко на брой), но те го успокояват, че ще му дадат назаем, а то после ще им ги върне с лихвите. И остави, че почерпката излиза доста повече от спасената сума, ами и понякога човек пораства, а още не е успял да изплати всичко.
Както казах, янките са доста наивни и вярват, че имат мисия да спасяват. Това понякога плаши дори повече от нападенията на хулиганите.

Втората по сила банда е тази на Руси. Викат им „русите”, естествено, макар че повечето са чернооки. За щастие, те вече не спасяват – и добре, че иначе ще ни дойде малко в повече. Впрочем, на Руси дядо му наистина е бил герой и е спасил нещо много важно, но вече доста хора не помнят какво точно. Обаче Руси и хората му много държат всеки да ги уважава заради този дядо, на когото дори вече не помнят името. И ние обикновено ги поздравяваме, понеже веднъж бяха затворили крана на тръбата на парното към блока и без малко щяхме да умрем от студ.
Иначе и те са добри момчета – сядат вечер на пейките, отварят бутилка водка и вадят китарите – и са щастливи.

Има и няколко стари банди, които са се обединили в някакъв си техен съюз и набрали малко кураж, се зъбят ту на янките, то на русите. Проблемът е обаче, че хем не могат да се разберат кой да командва, хем приемат когото им падне. Поради това съюзът им е повече на думи и когато веднъж хората на Яни затвориха пътеката между блоковете, та членовете на бандата на Ганьо клечаха като кучета и се чудеха откъде да заобиколят - те само свиха рамене и обясниха, че не са мешере и онези двете групи да се оправят сами. То добре че ганьовците са свикнали да отстъпват, че иначе щеше да стане една... като на футболен мач.

Обаче – деца, какво да ги правиш? Мислят се за възрастни. Ето, веднъж една малка банда, на Слобо, си направи някаква къщичка до блока. Обаче главатарят им набил едно дете, понеже било от малцинствата. Дали го е бил точно за това или за нещо друго и бил ли го е изобщо – не се разбра добре. Но янките дойдоха, събориха къщичката (която бандата строи цял месец) и опънаха ушите на Слобо. И после изобщо не разбраха защо останалите членове на бандата ги гледаха намръщено и не ги почерпиха с един бонбон даже. Накрая решиха, че онези просто не знаят какво е „мисия” и им доразсипаха къщичката – та белким разберат.

Впрочем, членовете на бандата на Слобо живеят в блок „Балкан” – да не дава господ никому. Там са и ганьовците, и на Яни хората, които много обичат да обяснават на всеки, който поиска да ги слуша, че „демокрация” било да лежиш по цял по гръб, да не правиш нищо и друг да те храни. Ако някой се усъмни в думите им, подчертават, че именно те са измислили думата и затова най-добре знаят с каква точно цел. Впрочем, на хората вече не им се спори.

В същия блок живеят и на Мако хората – макетата – които не искат да имат нищо общо с която и да било друга банда, но когато ги подгони някой, молят за помощ всички. А ги гонят често, понеже се броят на пръстите на едната ръка и са куражлии главно в песните си.

Там са и членовете на бандата на Румен (викаме им "руменци" или дори "румънци", които по едно време здраво я бяха закъсали, но се усетиха овреме и набиха тогавашния си предводител – Никито. След това вече всеки следващ главатар има едно наум и не стига до крайности.

И част от хората на Осман живеят в блок „Балкан”, но те пък са малко особени – искат да ги приемат в онази, съюзената банда, обаче с техните си табиети. И се сърдят когато някой им каже, че няма как да стане.

...Допушвам цигарата, понеже е време да се прибирам да гледам новините. По телевизията дават сериозни работи – тоя го гръмнали, оная си сложила силикон – и аз да науча нещо важно. А то тук на балкона – детска им работа...

Все се чудя кога накрая ще порастнат.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/